Определение № 161 от 22.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161 гр. Пловдив, 22.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20245000500191 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Частна жалба вх.

№9073/13.03.2024 г., подадена от адв. Д. М. – процесуален представител на Г. С. Г., чрез против Определение №562/28.02.2024 г., постановено по в.ч.гр.д.№468/2024 г. на ОС – Пловдив, с което е спряно производството по в.ч.гр.д.№468/2024 г. на ОС – Пловдив, до произнасяне на СЕС по дело №С-744/2023 г. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното определение, тъй като не са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК - решението на СЕС по дело №С-744/23, образувано по преюдициално запитване няма обуславящо значение за правилното решаване на спора, тъй като негов предмет не са засегнати субективни права или породени задължения, а искане за тълкуване и правилно прилагане на цитираните директиви. Делото на СЕС не се явява отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на производството. По аргумент от т.1 от ТР№/ от 07.05.2014 г. на ВКС по т.д.№8/2013 г. на ОСГТК на ВКС жалбоподателят поддържа, че при образувано тълкувателно дело висящото производство се спира само в касационната инстанция, но не и в първата или въззивната инстанция.

Образуваното преюдициално дело на СЕС няма за предмет конкретен правен спор, и постановения по него акт няма да признае или отрече едно твърдяно право. По тези съображения се настоява за отмяна на обжалваното определение, и връщане на делото на същия съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, внесена е дължимата държавна такса, частната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.276, ал.1 от ГПК е депозирала Отговор вх.№11547/01.04.2024 г., подаден от „А.Т.Е.Г.“АД, чрез адв.

1

В. Б. – К., с пълномощно по делото на л.18 от гр.д.№8899/2023 г. на ПРС. Поддържа се становище за неоснователност на частната жалба. Софийският районен съд е отправил преюдициално запитване до СЕС, предмет на което са същите разпоредби от правото на ЕС, които намират приложение и в настоящото производство. Решението на СЕС по дело С744/23 по поставените преюдициални въпроси ще бъде задължително за съда на осн. чл.633 във вр. чл.631, ал.1 от ГПК, тъй като ще установи точното значение на относимите към спора разпоредби от правото на ЕС. По тези съображения се настоява частната жалба да се остави без уважение, и да се потвърди обжалваното определение.

При извършване на служебна проверка съдът констатира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в изпълнение на служебното положение на съда във всяко положение на делото да следи за допустимостта на производството, поради което е допустим.

При проверка на правилността на обжалвания съдебен акт, съдът констатира следното:

Спряното частно въззивно производство е образувано по частна жалба, подадена от адвокат Д. В. М., срещу определение, постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което е било оставено без уважение искането на адвокат Д. М. да бъде изменено постановеното по гр.д.

№8899/2023 г. решение в частта за разноските, като бъде присъден на адв. М. и дължимия ДДС в размер на 80 лв. върху присъденото му адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на сумата от 400 лв. без включен ДДС. За да остави без уважение искането за присъждане на ДДС съдът изрично е формирал мотиви, че ДДС върху адвокатското възнаграждение не следва да се присъжда, тъй като предоставяната правна помощ между страните по договора е безвъзмездна, поради което сделката е необлагаема доставка по смисъла на ЗДДС. С отговора на частната жалба е направено искане от въззиваемата страна за спиране на производството по делото а основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, поради отправено преюдициално запитване от Софийски районен съд, по което е образувано дело С-744/23 по въпроси, които се считат за относими към предмета на частното производство.

Съдът констатира, че пред Съда на Европейския съюз е образувано дело С-744/23 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд с Определение №42767/29.11.202 г. по гр.д.№20221110142769 по описа за 2022 г., по следните въпроси:

1. ,Доставка на услуги“ на смисъла чл.2, пар. 1, буква „б“, чл.24, пар. 1, чл.26, ал.1, буква „б“ и чл.28 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС следва ли да се тълкува в смисъл, че включва: 1. предоставяне на безплатна правна помощ (рro bопо) от адвокат на страна по съдебно дело. 2. предоставяне на безплатна правна помощ (рrо bопо) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 2. „Безвъзмездна услуга“ по смисъла чл.26, ал.1, буква „б“ от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява: 1. предоставянето на 2 безплатна правна помощ (рrо bопо) от адвокат на страна по съдебно дело. 2. предоставяне на безплатна правна помощ (рro bопо) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 3. „Възмездна услуга“ по смисъла на чл.2, пар.

1, буква „б“, чл.24, пар. 1 и чл.26, ал.1, буква „б“ от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява предоставяне на безплатна правна помощ (рrо bопо) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 4. „Данъчно задължено лице“ по смисъла на чл.28 и чл.75 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва да се тълкува в смисъл, че представлява 1. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (рr о bопо) на страна по съдебно дело. 2. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (р r о bопо) на страна, която е спечелила дело и на адвоката (еднолично адвокатско дружество) му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

Настоящият състав на съда намира, че така поставените въпроси са пряко относими към предмета на спряното частно въззивно производство –повдигнатият спор се отнася именно до хипотеза на предоставена безплатна за страната адвокатска услуга, която обаче подлежи на заплащане чрез осъждане на насрещната страна да заплати адвокатското възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, като правоимащият адвокат да получи адвокатското възнаграждение е данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС. Претендира се присъждане на ДДС върху определеното от съда адвокатско възнаграждение, което изрично е присъдено без ДДС, тъй като е прието, че така оказаната от адвоката услуга не съставлява облагаема доставка по ЗДДС.

Съгласно чл.629, ал.3 от ГПК, съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.

В конкретния случай исковото производство е било образувано пред РС – Пловдив по иск за парично вземане с цена на иска 418,88 лв. На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, въззивното решение по този иск не подлежи на касационно обжалване, поради което и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, постановеното въззивно определение в производството по чл.248 от ГПК ще бъде окончателно. За да се произнесе по основния спорен въпрос по в.ч.г.д.

№468/2024 г. на ПОС, съдът следва да извърши преценка и да даде отговор именно на поставените правни въпроси в преюдициалното запитване на СРС. По тези въпроси е образувано дело пред СЕС, по което ще бъде дадено преюдициално тълкуване на относимите разпоредби на общностното право от Директива №2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС. След като искането е прието за допустимо от 3

СЕС и е образувано дело по поставените правни въпроси, същото се явява от преюдициално значение за правилното решаване на спора. Не може да се приеме, че отговорите на тези въпроси произтичат недвусмислено от предишно решение на СЕС или смисълът на относимите разпоредби от Директива №2006/112/ЕО е така ясен, че не буди никакво съмнение, доколкото по тези въпроси е налице и противоречива практика на ВКС, инкорпорирана от една страна в цитираните от частния жалбоподател съдебни актове на ВКС /Определение №50161 от 15.06.2023 г. по гр.д.№1537/2022 г. на ВКС – 3-то г.о. и др./, а от друга страна – в цитираните от въззиваемата страна актове на ВКС /Определение №917 от 10.05.2023 г. на ВКС по к.ч.гр.д.№1323/2023 г. и др. на ВКС – 4-то гр.отд./.

По тези съображения настоящият състав на съда намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, и следва да се потвърди.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №562 от 28.02.2024 г., постановено по в.ч.гр.д.№468 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е спряно производството по в.ч.гр.д.

№468/2024 г. на ОС – Пловдив, до произнасяне на СЕС по дело №С-744/2023 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4