Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260460 от 22.06.2021, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 2839/2020
Вид
Решение № 260460
Подписан
22.06.2021
В сила
22.06.2021
Състав
ЕЛЕОНОРА СИМЕОНОВА КРАЛЕВА, ТАНЯ ТАШКОВА РУСЕВА-МАРКОВА, АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ МУРТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.38, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.51, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.51, ал.3 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

Номер ІІ- 11 22.06.2021 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД втори въззивен граждански състав

На: двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

Мл.с. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ

Секретар Стойка Вълкова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 2839 по описа за 2020 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“, с адрес гр.Поморие, ул.“Княз Борис І“ № 211, представлявана от управителя на ЕС – Мартин Чолаков, подадена чрез пълномощник адв.Станимир Стоичков, против решение № 260009/21.09.2020 г., постановено по гр.д.№ 10/2019 г. по описа на РС-Поморие, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения иск от Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за осъждане ответника А.А.Б., гражданин на Р. Ф., роден на ***г., БУЛСТАТ *********, да заплати на Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” следните суми: 193.64 евро, равняващи се на 378.72 лв. – такса за поддържа и управление на общите части за 2016 г.; 39.45 евро, равняващи се на 77.16 лв., представляваща законна лихва върху сумата от 193.64 евро за периода от 01.01.2017г. до завеждането на исковата молба – 08.01.2019г.; 393.75 евро, равняващи са на 770.11лв. – представляващи годишна такса за управление и поддръжка на общите части за 2017 г.; 58.19 евро, равняващи се на 113.82 лв., представляваща законна лихва върху сумата от 393.75 евро за периода от 21.07.2017 г. до завеждането на исковата молба – 08.01.2019 г.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение в обжалваната му отхвърлителна част, като в тази част същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че съдът неправилно е приложил нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС, тъй като ответникът не може да се позовава на посочената разпоредба, доколкото по делото не е установено и липсват твърдения ответникът да е уведомил управителя на ЕС за отсъствието му през 2016 г. и 2017 г., като отсъствието на собственик, ползвател и обитател не може да се предполага, поради което решението в обжалваната му част е незаконосъобразно.

Счита се за недоказан и фактът, че апартамент № 249, собственост на ответника, е ползван по-малко от 30 дни през 2016 г. и 2017 г., за което тежестта на доказване е на ответната страна, за което са изложени съображения. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да уважи предявените искове в пълния им заявен размер. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените по делото съдебни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия А.А.Б., подаден чрез пълномощник адв.Панайот Панайотов. В отговора са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и на наведените в нея възражения и доводи. Моли се за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на ПРС в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на Етажна собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“, находяща се в гр.Поморие, ул.“Княз Борис І“ № 211, представлявана от управителя Мартин Чолаков, против А.А.Б., за заплащане на следните суми: 193.64 евро, равняващи се на 378.72 лв. – годишна такса за управление и поддръжка на общите части за 2016 г.; 39.45 евро, равняващи се на 77.16 лв. – законна лихва върху сумата от 193.64 евро, за периода от 01.01.2017 г. до подаване на исковата молба; 393.75 евро, равняващи се на 770.11 лв. – годишна такса за поддръжка и управление на общите части за 2017 г.; 58.19 евро, равняващи се на 113.82 лв. – законна лихва лихва върху сумата от 393.75 евро, за периода от 21.07.2017 г. до подаване на исковата молба; 157.50 евро, равняващи се на 308.04 лв. – вноска във Фонд „Ремонт и обновяване“ на общите части на комплекса за 2017 г.; 23.28 евро, равняващи се на 45.53 лв. – законна лихва върху сумата от 157.50 евро, за периода от 21.07.2017 до подаване на исковата молба; ведно със законните лихви върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът

А.Б. е собственик на недвижим имот в Етажната собственост на комплекс „Феста

Апартмънтс Поморие“, като притежава апартамент 249, в бл.Б, на трето ниво на кота +5,00, с площ от 53,46 кв.м. и 25,29 кв.м. общи части, или общо 78,75 кв.м. Твърди се, че с решение на ОС на ЕС от 12.11.2014 г. собствениците на самостоятелни обекти са избрали Общо събрание за форма на управление на Етажната собственост, а с решение по т.2 от дневния ред е бил определен размера на годишната такса за поддръжка и управление на общите части на комплекса от 9 евро/кв.м. Твърди се също, че на 29.06.2017 г. е проведено следващото ОС на ЕС, на което с решение по т.6 от дневния ред е определен размера на годишната такса за поддръжка и управление на общите части за 2017 г. от 5 евро/кв.м., а с решение по т.7 е определен размера на годишната вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ от 2 евро/кв.м. Ответникът дължал за притежавания от него обект с обща площ от 78,75 кв.м. годишна такса за управление и поддръжка за 2016 г. в размер на 708.75 евро (1386.19 лв., като същият извършил частично плащане със сума от 1007.47 лв., поради което задължението му към ЕС за 2016 г. останало в размер на 193.64 евро или 378.72 лв., а за 2017 г. ответникът дължи на ЕС годишна такса за поддръжка и управление на общите части в размер на 393.75 евро (770.11 лв.), както и вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 157.50 евро (308.04 лв.). Твърди се, че посочените задължения са станали изискуеми, като Б. многократно е бил канен – устно и по електронна поща за изпълни задълженията си, но и до момента сумите не са изплатени, поради което същият дължи и мораторна лихва за забава върху тях в посочените в исковата молба размери. Предвид това, претенцията до съда е за осъждане на ответника да заплати на ищцовата ЕС посочените суми, ведно с дължимата мораторна лихва за посочените периоди и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В депозирания писмен отговор ответникът А.Б. е оспорил исковата претенция като недопустима и неоснователна със следните възражения – не съществува и никога не е съществувала ЕС на сграда „Феста Апартмънтс

Поморие“; решенията на ОС на ЕС от 29.06.2017 г. са отменени от съда с решение по в.гр.д.№ 100/2019 г. на БОС и затова исковете за заплащане на суми, основани на тези решения на ОС на ЕС са недопустими и неоснователни; ищовата ЕС не е извършвала поддръжка и управление на общите части за твърдените периоди, като всички дейности са се извършвали от ЕС на бл.Б; таксите за управление за определени в нарушение на императивните норми на ЗУЕС, а самият размер е неопределен; с решението на ОС на ЕС от 12.11.2014 г. е определена единствено такса за поддръжка за 2015 г., като за 2016 г. и 2017 г. няма определена такса и тази за 2015 г. не може автоматично да се приложи за следващите години; ответникът не дължи заплащането на такса за поддръжка, тъй като не е живял повече от 30 дни през 2016 и 2017г. в апартамента си. С отговора е направено и възражение срещу материалната легитимация на ищеца, тъй като комплекс „Феста П.Ризорт“ не е жилищен комплекс от затворен тип и управлението следва да се извършва от Общо събрание на Етажна собственост, тъй като като комплексът е въведен в експлоатация на 08.12.2008 г. и е нанесен в кадастъра като 5 отделни сгради – 4 жилищни и една хотелска сграда, която е собственост на едно лице – „Феста хотели“ АД, а в хотелската сграда няма етажна собственост. Направено е и възражение за погасяване по давност на вземанията за 2016 г., тъй като са предявени след изтичане на 3-годишен давностен срок от момента на възникването им.

Ищецът е ангажирал писмени доказателства, от които се установяват твърдените в исковата молба обстоятелства за собствеността на ответника, взетите решения на общите събрания и уведомяването му за дължимите суми.

За установяване на възраженията си ответникът също е ангажирал писмени доказателства – протоколи от ОС на ЕС, съдебни решения и приходни касови ордери. Ангажирал е и гласни доказателства – св.К.У. (етажен собственик), който е заявил пред съда, че познава А.Б. от 2014 г. – 2015 г. и знае къде се намира неговия апартамент, ответникът е от С. П., но живее в П.и идва през лятото в П.за две седмици, най много за 20 дни, не отдава апартамента си под наем на други лица. Свидетелят е завил също, че през лятото на 2016 г. ответникът е ползвал имота си за 20-25 дни, а през 2017 г. го е ползвал за по-кратко време.

Предвид събраните по делото доказателства, районният съд е счел за неоснователно възражението на ответника за наличие на отделни самостоятелни блокове, като е приел, че не се касае за отделни изолирани сгради, които могат да бъдат подчинени на различен режим на управление, не се касае и за сграда с повече от един вход, който да обслужва само определени обекти, поради което управлението на блока не може да се извършва от самостоятелна ЕС. Съдът е счел за преклудирани всички направени възражения от ответника относно свикването и провеждането на ОС от 12.11.2014 г., законосъобразността на взетите решения и размера на вноските, тъй като решенията не са обжалвани в срока по чл.40 ЗУЕС и са влезли в сила, поради което са обвързали етажните собственици и са задължителни за тях. По отношение на решенията на ОС на ЕС от 29.06.2017 г. и като е взел предвид, че същите са отменени от съда с решение по в.гр.д.№ 100/2019 г. на БОС, районният съд е приел, че след отмяната на тези решения таксите от собствениците се дължат на основание предходното решение, прието на ОС на ЕС на 12.11.2014 г. За основателно е счетено възражението на ответника, че не дължи такси за поддръжка и управление за 2016 г. и 2017 г. на основание чл.51, ал.2 ЗУЕС, като съдът се е позовал на показанията на св.К.У. и е приел, че ответникът е ползвал апартамента си за период от време по-малък от 30 дни, поради което не дължи таксите за поддръжка и управление, както и лихва за забава върху претендираните за тях суми. Поради това съдът е отхвърлил като неоснователен иска за заплащане на сумите за такса поддръжка и управление за 2016 г. и 2017 г., както и за лихвите върху тях. По отношение на вноската за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017 г. съдът е приел, че същата се дължи независимо дали ответникът е ползвал имота, поради което е уважил като основателен иска за претендираната сума от 157.50 евро, равняващи са на 308.04 лв.

Относно претенцията за лихва за забава върху сумата от 157.50 евро, ПРС е приел, че тъй като в протокола на ОС на ЕС от 2014 г., чиито решения са приложими, не е бил предвиден срок за изпълнение то задължението е изискуемо след изтичане на съответната година, т.е. от първата дата на следващата година, поради което ответникът е изпаднала в забава за дължимите вноски за 2017 г. на 01.01.2018 г. и лихвата върху сумата от 157.50 евро, равняващи са на 308.04 лв., възлиза в размер на 31.91 лв. за периода 01.01.2017 г.

– 08.01.2019 г., до който размер акцесорната претенция е уважена, а за разликата до претендираните 45.53 лв. е отхвърлена.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира, че първоинстанционното решение е валиден и допустим съдебен акт.