Решение № 653 от 17.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 653 гр. Пловдив, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20225300502879 по описа за 2022 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „************“ ООД, вписано в Италианския търговски регистър с данъчен № ***********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********; против решение № 260446/17,08,2022 ., постановено по гр. д. № 16652/2020 г. на РС Пловдив, 14 гр. състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете да се признае за установено в отношенията между страните, че „*********; дължи на дружеството-жалбоподател, въз основа на сключен помежду им договор за продажба на трюфели, суми, за които по ч. гр. д.

№ 9121/2020 г. на РС Пловдив е издадена Заповед № 260247/08,09,2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, както следва: 1/ остатък от дължима цена по фактура № **********/03,03,2020 г., издадена за обща стойност от 22500 евро, за разликата над уважения размер от 1630 евро до пълния претендиран от 11500 евро; и 2/ законна лихва за забавено плащане за периода от 03,03,2020 г. до 27,07,2020 г. в размер на 368 евро , дължима, съгласно приложимото италианско материално право, на основание

Законодателно постановление № 231/09,10,2002 г.

Жалбоподателят счита, че

1 първоинстанционното решение в обжалваната му част е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. На това основание от въззивния съд се иска да го отмени в посочената част и вместо това – да признае за дължими сумите в пълния претендиран размер.

Ответникът по жалбата „**********; изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството пред РС е образувано по предявени по реда на чл. 422 от ГПК обективно съединени искове с правна квалификация чл. 1498 ал. 1 от Гражданския кодекс на Република Италия (приложим на основание чл. 4 пар. 1 б.

„а“ от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 593/2008 от 17,06,2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим І).

Ищецът „********* ООД, вписано в Италианския търговски регистър ************; твърди, че между него (като продавач) и ответното дружество „*********** (като купувач) е сключен договор за търговска продажба на стоки.

В изпълнение на същия на 06,03,2020 г. ищецът доставил на ответника заявените стоки – 250 кг. пресни трюфели, срещу което ответникът дължал заплащане на цена в размер на 22500 евро. Това задължение ответникът изпълнил само частично – като на 31,03,2020 г. заплатил 11000 евро. Дължимият остатък от 11500 евро на бил заплатен и до настоящия момент, поради което ответникът дължал и обезщетение за забавеното му плащане, като същото възлизало на 368 евро за периода от падежа – 03,03,2020 г. до предявяване на заявлението – 27,07,2020 г.

За посочените суми ищецът се снабдил със Заповед №

260247/08,09,2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 9121/2020 г. на РС Пловдив, срещу която длъжникът възразили в срок.

Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, въз основа на сключен помежду им договор за продажба на трюфели, суми, за които по ч. гр. д. № 9121/2020 г. на РС Пловдив е издадена Заповед № 260247/08,09,2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, 2 както следва: сумата от 11500 евро, представляваща остатък от дължима цена по фактура № **********/03,03,2020 г., издадена за обща стойност от 22500 евро; както и сумата от 368 евро, представляваща законна лихва за забавено плащане на посочената по-горе главница за периода от 03,03,2020 г. до 27,07,2020 г.

Ответникът оспорва основателността на исковете. Признава сключването на процесния договор. Признава, че в изпълнение на същия е получил доставка на трюфели, но възразява, че доставените стоки не отговарят на уговореното качество. Според договора, ищецът следвало да достави 250 кг трюфели клас „А“ и „А+“, но доставените в преобладаващата си част били клас „В“ и имали високо съдържание на пръст. Ответникът своевременно предявил възражение и поискал намаляване на цената. Счита, че с извършеното плащане от 11000 евро е изпълнил изцяло задълженията си по договора, тъй като заплатената сума отговаряла на цената, дължима за полученото количество и качество на стоката.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 9121/2020 г. на РС Пловдив, за претендираните суми ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника. Последният е възразил срещу заповедта в срок.

Исковата молба, по която е образувано настоящото производство, е предявена в срока по чл. 415 от ГПК. Следователно предявените установителни претенции са допустими.

С постановеното по спора решение РС е уважил исковете частично като е приел за дължим остатък от цена в размер на 1630 евро. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За разликата над този размер до пълния претендиран, както и за претендираното обезщетение за забавено плащане, исковете са отхвърлени и в тази част решението е обжалвано.

Пред настоящата инстанция страните не спорят относно следните установени пред РС обстоятелства:

Между страните е сключен (чрез телефонни разговори и електронни съобщения) договор за покупко-продажба на стоки – гъби трюфели. Договорът е втори между страните, след като малко преди това бил сключен и изпълнен друг договор за доставка на трюфели. С процесния договор страните уговорили ищецът да достави на ответника 250 кг. трюфели от клас „А“ и „А+“ на цена 90 евро за килограм. Ищецът изпълнил задължението си чрез свой контрахент (********), който доставил на летище София 250 кг. свежи трюфели. Доставените 3 стоки били съпровождани от издадената от ищеца инвойс фактура на стойност 22500 евро (л. 4), въз основа на която са определени митническите сборове, дължими при вноса на стоките от държава извън ЕС. Ответникът получил доставените стоки след като заплатил дължимото мито. Страните не спорят, че ответникът е заплатил част от посочената в процесната фактура цена – ищецът признава, че на 31,03,2020 г. е получил плащане по фактурата в размер на 11000 евро.

Спорни между страните са обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си за заплащане на остатъка от посочената по фактурата цена.

Ищецът твърди, че стоката отговаря на заявеното, ответникът е приел доставката без възражения и като е заплатил част от цената, същият е признал възникването на задължението по фактурата. Тези обстоятелства не се признават от ответника, който твърди, че получените стоки не съответстват на уговореното количество (тъй като са с високо съдържание на пръст), както и на уговореното качество (тъй като по-голямата част от трюфелите не отговаряли по размер на изискванията за клас „А“ и „А+“). Затова счита, че дължи цена в по-нисък размер – обичайно дължимата за доставените по-ниския клас трюфели, и е изпълнил изцяло задълженията си по процесния договор.

Съгласно чл. 4 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 593/2008 (Регламента) приложимото към договора право, доколкото страните не твърдят да са извършили избор по чл. 3, е правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на продавача (в случая – италианското дружество – ищеца).

Според разпоредбата на чл. 12 от Регламента, така определеното приложимо право урежда в частност: а) тълкуването; б) изпълнението; в) в границите на компетентността, предоставена на съда от неговото процесуално право — последиците от пълното или частичното неизпълнение на задълженията, включително определяне на размера на вредите, доколкото това се урежда от правни норми; г) различните начини на погасяване на задълженията, погасяването на права поради изтичането на давност или преклузивни срокове ; д) последиците от недействителността на договора.

Следователно приложение към процесния договор следва да намерят разпоредбите на Гражданския кодекс на Република Италия, и по-специално: чл.

1476 ал. 3 – продавачът е длъжен да даде гаранция на купувача срещу евикция или недостатъци на вещта; чл. 1490 – продавачът е длъжен да гарантира, че продадената вещ няма недостатъци, които я правят негодна за употреба по предназначение или значително намаляват стойността й; чл. 1492 – В случаите, 4 посочени в чл. 1490, купувачът може по негов избор да поиска разваляне на договора или намаляване на цената; чл. 1495 – купувачът губи правото си на гаранция, ако не уведоми продавача за недостатъците в срок до осем дни от откриването им, освен ако страните или законът не са уговорили друг срок ... Във всеки случай искът се погасява по давност в срок от една година от предявянето; но купувачът, срещу когото е заведен искът за изпълнението на договора, винаги може да предяви гаранцията, при условие, че недостатъкът на вещта е бил съобщен в рамките на осем дни от откриването и преди изтичането на една година; чл. 1497 – когато продадената вещ няма обещаните качества или тези, които са от съществено значение за употребата й по предназначение, купувачът има право да развали договора ... в сроковете и давността, установени в чл. 1495.

Според чл. 12, пар. 2 от Регламента, по отношение на начина на изпълнение и действията, които следва да се предприемат в случай на неточно изпълнение, съдът взема предвид правото на държавата по местоизпълнението на договора. Поради това при преценка основателността на предявеното от ответника възражение, следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 194 от ЗЗД, според която след приемане на вещта купувачът трябва да я прегледа в течение на времето, което обикновено е необходимо за това в подобни случаи, и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци Следователно в тежест на ответника е да установи твърдението си, че доставените стоки са били с недостатъци (не са съответствали на уговореното качество) и че в посочените по-горе срокове е предприел необходимите действия по уведомяване на продавача с оглед реализиране правата му и ангажиране отговорността на купувача при неточно изпълнение. В тази връзка от събраните пред РС гласни доказателства се установява, че при получаване на доставените по процесния договор трюфели, след като отворили кутиите, служителите на ответника установили, че същите по размер не отговарят на нормите за клас „А“ и „А+“, а в преобладаващата си част по размер са клас „В“ – второ качество, като констатирали също, че по доставените трюфели има много пръст и кал. (вж. показания на св. У., който към процесния период работел като управител склад в ответното дружество). Представител на ответника се свързал с експерт от „********“ АД за оценка на доставената стока.

Експертът, разпитан пред РС (св. А.) сочи, че извършил предварителен оглед на доставените трюфели ден или два след получаването им. При първоначалния оглед експертът констатирал, че близо 80 % от доставените трюфели не отговарят по размер на изискванията за клас „А“ и „А+“, както че по 5 грудките има голямо количество пръст, затова посъветвал представителя на ответника да извърши почистване трюфелите, за да се направи инспекция и да се предприемат действия по рекламация. При това посещение (на 12,03,2020 г.) свидетелят останал с впечатление, че представител на ответника вече се бил свързал с продавача. В следващите дни било обявено извънредно положение, а малко след това – локдаун. Това отложило инспекцията и същата била извършена едва на 08,05,2020 г., процесните трюфели били замразени на следващия ден след почистването им. При инспекцията през м. май 2020 г. експертът (св. А.) заделил една кутия по метода на случайния подбор от десетте представени му кутии, извършил замервания на всички вложени в кутията трюфели и установил, че около 84 % от същите не съответстват на качество клас „А“ и „А+“. За констатациите си съставил Сертификат за инспекция № 11/0082 (л. 108). От показанията на св. Х. – бивш управител на ответното дружество, който водел от името на ответника кореспонденцията между страните във връзка с процесния договор, се установява, че веднага (на същия ден) след получаване на процесната стока и установяване несъответствието й със заявеното качество, той се свързал с представителя на продавача. Първоначално той казал, че ще провери случая, тъй като не знае какво е изпратено от иранския доставчик. При следващ разговор се разбрали, че ще се намали цената – като за замразен трюфел качество „В“, за което продавача ще изготви и изпрати кредитно известие. Такова обаче ответникът не получил. Впоследствие ответното дружество продало получените трюфели като замразени, клас „В“, на цена около 40 евро за килограм.