Протокол № 69 от 24.02.2026, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 69 гр. Пещера, 24.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20255240101065 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:40 часа се явиха:

ИЩЦАТА Б. Г., редовно призована, не се явява. Не се явява процесуален представител за нея.

ЗА ОТВЕТНИКА ДГ „Деница“ – гр. Пещера, редовно призован, се явява лично Директорът ВК. Като процесуален представител за нея се явява адв. М.

П., редовно упълномощена.

В.Л. М. Л., редовно призована, се явява лично.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпила е молба-становище от ищцата, чрез адв. П., в която се моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие, прави отказ от иска за описаната сума и взема становище по същество. Представена е молба за изменение размера на иска по чл. 214 ГПК, писмена защита и списък на разноските.

АДВ. П. – Да се даде ход на делото. Наясно съм с молбата и не се противопоставям.

При условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК,

1

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 143 от ГПК, съдът пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпила е молба от ответника със становище по указанията на съда. Постъпила е молба от същия с допълнителен списък с разноски.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпила е молба от ищцата, чрез адв. П. със становище за срещата за медиация.

Съдът счита, че следва да прекрати производството по гр. д. № 1065/2025 г. по описа на ПщРС в частта, относно претенцията на ищцата Б. В.

Г. за заплащане на сумата от 1200 лв., представляваща разлика между изплатеното и полагаемото й се БТВ за периода 01.01.2023 г. - 31.05.2023 г. и мораторна лихва в размер на 320,69 лв. за периода 05.10.2023 г. до предявяване на исковата молба - 15.09.2025 г., затова О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1065/2025 г. по описа на ПщРС в частта, относно претенцията на ищцата Б. В. Г. за заплащане на сумата от 1200 лв., представляваща разлика между изплатеното и полагаемото й се БТВ за периода 01.01.2023 г. - 31.05.2023 г. и мораторна лихва в размер на 320,69 лв. за периода 05.10.2023 г. до предявяване на исковата молба 15.09.2025 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПзОС в едноседмичен срок от днес за ответника и в едноседмичен срок от съобщението – за ищцата.

2

АДВ. П. – Наясно съм с молбата на ищцата. Поддържаме отговора си.

Нямам възражения по доклада. Оспорваме исковата претенция за разликата в обезщетението за отпуска и пенсиониране. Оспорваме претендираното обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 57 дни, относно 2022 г., като и твърдя, че тези обезщетения за 2022-2023 г. са платени с платежно нареждане от 28.06.2024 г., като по този иск основателна е само претенцията за забава за периода 05.10.2023 г. - 28.06.2024 г., на която дата е изплатено. На 5.10. ищцата е поискала изплащане на това обезщетение.

Изцяло оспорвам като неоснователен иска за обезщетение за придобито право на пенсия, включително и лихвите. Твърдим, че съгласно Анекса няма такива клаузи, няма вписвания за изплащания на обезщетения за пенсия, а само средства, които са отпуснати по т. 2, чл. 27 от Анекса за изплащане на индивидуално трудово възнаграждение на работниците и служителите. По Анекса няма основание да се извършва такова плащане за увеличение на обезщетението - за разликата по Анекса.

Съдът на основание чл. 145, ал. 3 от ГПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКАНВА страните към спогодба.

АДВ. П. – Няма такъв вариант.

Съдът счита, че следва да впише в протокола доклада по делото, указан на страните с Определение на съда № 603/28.11.2025 г., затова О П Р Е Д Е Л И:

ВПИСВА в съдебния протокол доклада по делото, указан на страните с Определение на съда № 603/28.11.2025 г.

По доказателствата и на основание чл. 157 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

3

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото допуснатите такива с Определение на съда № 603/28.11.2025 г.

НАЗНАЧАВА определеното вещо лице М. Л..

Сне се самоличността й, както следва:

В.Л. М. М. Л. – 50 г., българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без родство и служебна ангажираност със страните.

Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК.

Пристъпи се към изслушване на в.л. Л., със снета самоличност, както следва:

В.Л. Л. – Представила съм писмено заключение, което поддържам. В приложение 1 към заключението са направени изчисления върху двете основни работни заплати – 1600 лв. и 1840 лв. Посочените стойности в т. 5 на стр. 4 в заключението представляват разликата между изчислението за 1600 лв. и тези на 1840 лв. база. Брутната стойност 1632,63 лв. представлява разликата между изчислението на двете основни заплати. На стр. 5, втори абзац, е описано, че във фиш за м. юни 2024 г. са начислени и изплатени посочените в предходната точка суми. Базата е 1840 лв. 1084 лв. е разликата между начисленото възнаграждение на основа 1600 лв. и начислените на 1840 лв. На стр. 5 в абзац: „Начислени ли са суми във ведомостта на ответника и фиша за м. юни 2024 г. за ищцата и за какво основание, и кой период“ уточнявам, че няма допусната техническа грешка. Установила съм, че във ведомостта на работните заплати на ответника за м. юни 2024 г. и издадения фиш на ищцата, са начислени за месеците януари, февруари, март, април и май 2023 г. съответните параметри: основна работна заплата 1084 лв., ползван годишен отпуск 162,40 лв., клас прослужено време 40% - 433,60 лв., СБКО 26,38 лв. и обезщетението по чл. 224 за 57 дни е в размер на 926,25 лв.

Сумите, посочени в този абзац, са начислени във фиша за м. юни 2024 г. и са изплатени на 28.06.2024 г. - тази сума е изплатена. За отпуските също е изплатено в този размер, посочен в заключението. Установих, че отпуските на ищцата са били изплатени в размера на заплата 1840 лв. На 1600 лв. са били изплатени периодично в месеца на възникване, а доплатени на 1840 лв.

4

Начислените суми като разлика в по-високата база са изплатени.

Обезщетението при пенсиониране в размер на 13 заплати и в изчисленията, периодичните, през 2023 г, м. май, и през м. юни 2024 г. са изчислени на база 1600 лв., като сумата, начислена за обезщетение е равна на 11 заплати по 2626 лв. - не е преизчислявана спрямо по-високата база 1840 лв. и не е изплащана по-висока от тази сума на основа 1600 лв. На стр. 3, последния абзац, съм изчислила и сумата на база 1840 лв. Сумата би била на 28 886 лв. или разликата с изплатената е 3696 лв.

АДВ. П. – Нямам въпроси. Да се приеме заключението.

Съдът счита, че следва да бъде прието заключението на в.л., затова О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на в.л. М. Л., като на същата й се изплати възнаграждение в размер на 204,52 €, внесени по сметка на съда от ответника.

Съдът счита, че следва да допусне изменение в размера на претендираните суми от ищцата, затова и на основание чл. 214 от ГПК, О П Р Е Д Е Л И:

НАМАЛЯВА претенцията за дължимо обезщетение за неизползван годишен отпуск от 947,25 лв. на 926,65 лв.

НАМАЛЯВА претенцията за мораторна лихва от 253,15 лв. на 242,71 лв.

НАМАЛЯВА претенцията за разликата между изплатено и дължимо обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение при придобиване право на пенсия от 4095,65 лв. на 3696 лв.

НАМАЛЯВА претенцията за мораторна лихва 1094,52 лв. на 968,47 лв.

Съдът отново прикани страните към спогодба:

5

АДВ. П. - Няма да се спогодим. Нямаме нови искания, няма да сочим други доказателства. Моля да се приключва делото.