Решение № 470 от 03.06.2026, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 3581/2025
- Вид
- Решение № 470
- Подписан
- 03.06.2026
- В сила
- 03.06.2026
- Състав
- Соня Тодорова Дженкова
Цитирани разпоредби
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.232 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- Чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- Чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 470 гр. Добрич, 03.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Соня Т. Дженкова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20253230103581 по описа за 2025 година констатира следното:
Пред районен съд е подадена искова молба вх.№ 22947/09.12.2025г. от Църковно настоятелство на Църква при Храм *** общ.Г.Т., Д. духовна околия с БУЛСТАТ 175928793, представлявана от енорийски свещ. протойерей П.Р.Д. при Варненска и Великопреславска Света Митрополия, подадена чрез адвокат С. Х. - ДАК, с която срещу „ТИТАНИ АГРО" ЕООД, вписано Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ с ЕИК 206879774, със седалище и адрес на управление ***, в условията на обективно съединяване са предявени искове за заплащане на сумата от 23820,03лв., представляваща наемно плащане за стопанската 2023/2024година и сумата от 8335,64лв., представляваща обезщетение за забавено плащане начислено в размер на законната лихва за периода от 19.05.2023г.- 09.12.2025г. Претендира се законната лихва върху главното задължение от подаване на исковата молба до окончателното плащане на главницата.
В исковата молба се излагат следните фактически твърдения: По силата на Договор за наем, сключен на 18.05.2023г., между ищеца и ответника, „ТИТАНИ АГРО" ЕООД като наемател е приел да обработва за срок от една стопанска година, считано от началото на стопанската 2023/2024 година, собствената на Църковното настоятелство на Църква при Храм *** общ.Г.Т., Д. духовна околия с БУЛСТАТ 175928793 земеделска земя, представляваща:
-Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на село П., общ.Г.Т., обл.Добрич с площ от 83.212 декара с начин на трайно ползване НИВА;
-Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на село К., общ.Г.Т., обл.Добрич с площ от 100.019 декара с начин на трайно ползване НИВА;
Съгласно уговореното между настоятелството в качеството му на наемодател и „ТИТАНИ АГРО” ЕООД като наемател в чл.2/1/ от горецитирания наемен договор наемната цена за 2023/2024 стопанската година е в размер на не по-малко от 130 лева на декар или 1 общо 23 820.03 лева за цялата обработваема площ.
Съгласно уговореното в чл.2/2/ от договора, плащането на дължимата наемна цена се извършва авансово в деня на подписване на цитирания договор за наем.
Проведени са многобройни разговори с ответника за уреждане на възникналият между страните спор и за заплащане на дължимата рента, но без успех. Дружеството е известено, че сумите от ренти са необходими за издръжката на Църква при Храм *** и с неизпълнението на договорните отношения се ощетява храма, неговите служители и миряните.
Наемодателят отправили и нотариална покана с per. № 1376, том 1, акт № 90, заверена от Нотариус Даниел Върлев, вписан в НК с peг. № 803, с молба за заплащане на дължимата рента. На 29.10.2025г. поканата е надлежно връчена от Нотариус Даниел Върлев и получена от представител на ответника, но по посочената банкова сметка на наемодателя не е постъпила дължимата сума в указания срок.
В срока по чл. 131 ГПКответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Предявените искове намират правното си основание чл. 79, ал. 1, във вр. чл.232 ал.2 и чл.86 ал. 1 от ЗЗД.
Чл. 79 от ЗЗД установява правилото, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Чл. 232 ал.2 от ЗЗД разпорежда: Наемателят е длъжен плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта.
Чл. 86 от ЗЗД установява, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
В съдебно заседание от 12.02.2026г. ищцовата страна е направила искане съдебния акт да се постанови по реда на чл.238 от ГПК, в случай, че са налице предпоставките на закона.
Съдът, като прецени изложените обстоятелства и събраните по делото доказателства, в съответствие с разпоредбата на чл.239 от ГПК, намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На последния са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание.
Приложените към исковата молба заверени преписи от следните писмени доказателства: договор за наем на земеделска земя от 18.05.2023г.; Протокол № 5 от заседание на Църковно настоятелство „СВМЧК Г.“- с. П. от 11.05.2023 г.; нотариална покана от Църква при храм„СВМЧК Г.“- с. П.; разписка за получена нотариална покана; нотариален акт №16, том 7с, дело №1489/1996г. на РС К.; решение № 23/1 от 07.03.1994 г. на ПК Г.Т., сочат на възникнало правоотношение между страните по договор за наем от 18.05.2023г.
За наемодателя е възникнало вземане за договорените суми за наемна цена поради настъпване на падежите на задълженията за съответната стопанска година.
На осн. чл. 86 ал.1 от ГПК доколкото главното вземане е парично, върху него следва да се начисли обезщетение за забава, начиная от изискуемостта на главното вземане, именно настъпване падежа за плащане на главното задължение. В тази посока по делото е представен лихвен лист от Calkulator.bg. Изчислена с лихвен калкулатор сумата за обезщетение възлиза на исковата сума. Законна лихва се дължи и от подаване на исковата молба 10.02.25г. до окончателното плащане на главното задължение.
В настоящия случай, паричните задължения са възникнали преди датата на въвеждане на еврото, но тяхното изпълнение се търси след 1 януари 2026 г. Съгласно принципа за непрекъснатост на договорите и правните инструменти (чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1103/97), въвеждането на еврото не променя условията на съществуващите правни инструменти, нито освобождава от изпълнение на задълженията по тях, а единствено заменя валутата на 2 задължението. С оглед на това, съдът присъжда дължимите суми в евро, като посочва и левовата им равностойност, формирала първоначалния размер на вземането. От 1 януари 2026 г. еврото е единствената официална валута и законно платежно средство в Република България, съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) (обн. ДВ, бр. 70 от 20.08.2024 г.). Датата на въвеждане е определена в Решение на Съвета на ЕС относно приемането на еврото от България от 8 юли 2025 г., прието в съответствие с чл.
140, ал. 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Официалният валутен курс на лева към еврото е 1.95583 лева за 1 евро. Този курс е неотменимо фиксиран с изменение на Регламент (ЕО) № 2866/98 на Съвета, влязло в сила на 1 януари 2026 г.
Прилагането на този фиксиран курс е императивно разпоредено в чл. 5 от ЗВЕРБ за всички преизчисления на парични стойности от левове в евро.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗВЕРБ и чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1103/97 на Съвета, превалутирането се извършва чрез делене на сумата в левове на пълната числова стойност на официалния курс (1.95583), изразен с пет знака след десетичната запетая, като полученият резултат се закръглява до втория знак след десетичната запетая по математическото правило.
Относно разноските: На осн.чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват сторените разноски в исковото производство. Ищецът е представил доказателства за платена държавна такса в размер на 657,64евро и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1354,92евро. Тези доказани разходи следва да се присъдят в тежест на ответната страна.
Воден от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ КАТО
ОСЪЖДА „ТИТАНИ АГРО" ЕООД, вписано Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ с ЕИК 206879774, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Църква при Храм *** общ.Г.Т., Д. духовна околия с БУЛСТАТ 175928793, представлявана от енорийски свещ. протойерей П.Р.Д. при Варненска и Великопреславска Света Митрополия, сумата от 12178,99евро /23820,03лв./, представляваща наемно плащане за стопанската 2023/2024година по Договор за наем, сключен на 18.05.2023г., и сумата от
4261,95евро/8335,64лв./, представляваща обезщетение за забавено плащанена главното задължение, начислено в размер на законната лихва за периода от 19.05.2023г.- 09.12.2025г., а след това до окончателното плащане на главницата.
ОСЪЖДА „ТИТАНИ АГРО" ЕООД, вписано Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ с ЕИК 206879774, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Църква при Храм *** общ.Г.Т., Д. духовна околия с БУЛСТАТ 175928793, представлявана от енорийски свещ. протойерей П.Р.Д. при Варненска и Великопреславска Света Митрополия държавна такса в размер на 657,64евро и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1354,92евро.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ. ЗАЩИТАТА МОЖЕ ДА СЕ
ОСЪЩЕСТВИ ПО РЕДА НА ОТМЯНАТА ПО ЧЛ.240 АЛ.1 ОТ ГПК.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
3