Решение № 184 от 27.09.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Бургас, 27.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Красимира Т. Донева

ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Георги Д. Дуков като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно частно наказателно дело № 20222100600771 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК, вр. чл. 341 , ал. 1, вр. чл.

306, ал. 1, т. 1 и ал. 3, предл. първо от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на осъдения А. М. Ш., с ЕГН **********, против Определение № 1202/21.06.2022 г. , постановено по ЧНД № 2053/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.

С обжалвания съдебен акт БРС е групирал в две съвкупности част от осъжданията на Ш., определяйки на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК по всяка от групите общо най-тежко наказание и е постановил отделно изтърпяване на наказанието по едно от осъжданията му. В първа група, включваща осъжданията по НОХД № 4878/2018 г., НОХД № 5518/2018 г. и НОХД № 4067/2020 г. – трите дела по описа на Районен съд – Бургас, е определил общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоночален „строг“ режим и на основание чл. 25, ал. 2 от НК го е приспаднал, като изцяло изтърпяно в периода 07.11.2018 г. – 16.01.2020 г. По втората група, включваща осъжданията по НОХД № 2748/2020 г., НОХД № 674/2021 г. и НОХД № 1105/2022 г. – трите дела по описа на Районен съд – Бургас, е определил общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и осем месеца, което на основание чл. 24 от НК е увеличил с шест месеца до общ размер на две години и два месеца, при 1 първоночален „строг“ режим на изтърпяване в хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, приспадайки на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 25, ал. 2 от НК от общото увеличено наказание времето на предварително задържане по реда на ЗМВР или НПК и времето, през което осъденият частично е търпял наказание „лишаване от свобода“ по осъжданията, вкючени в съвкупността. Постановил е наложеното на Ш. наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца по НОХД № 4905/2020 г. на Районен съд – Бургас да се търпи отделно при първоночален „строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС и на основание чл. 25, ал. 2 от НК го е приспаднал, като изцяло изтърпяно през периода 23.09.2020 г. – 17.05.2021 г.

Недоволен от увеличението на общото наказание по втората група, осъденият Ш. иска от въззивния съд да отмени обжалваното определение в частта, касаеща приложението на чл. 24 от НК .

В съдебно заседание пред въззивн ата инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Намира за правилно и законосъобразно определението на първостепенния съд, и за обосновано приетото наличие на предпоставките по чл. 24 от НК. По тези съображения предлага обжалваното определение да бъде потвърдено.

В проведеното съдебно заседание осъденият Ш. и служебният му защитник поддържат жалбата, като считат за неоснователно увеличението на общото наказание по втората група осъждания. Изразяват становище, че с изтърпяването единствено на определеното общо наказание целите на индивидуалната и генералната превенция ще бъдат постигнати.

Бургаският окръжен съд, като се запозна с изложеното в жалбата и доводите на страните, обсъди доказателствата по делото, и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в пределите по 313 и сл. от НПК, намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице, имащо право и интерес да обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Районна прокуратура – Бургас с предложение по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НК, с приложение на разпоредбите на чл. 24, чл. 25, ал. 2 и чл. 59 от НК, по отношение на следните осъждания на А. М. Ш., с ЕГН **********, съобразно приложената справка за съдимост:

1. По влязло в сила на 30.10.2018 г. определение за одобряване на Споразумение № 517/30.10.2018 г. по НОХД № 4878/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, за извършено в периода 28.07.2018 г. – 10.08.2018 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца при първоночален „строг“ режим на изтърпяване в хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, изтърпяно на 16.01.2020 г.

2. По влязла в сила на 02.02.2019 г. Присъда № 15/17.01.2019 г. по НОХД 2

№ 5518/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, за извършено на 30.10.2018 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК и наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година при първоночален „строг“ режим на изтърпяване.

С влязло в сила на 03.04.2019 г. Определение № 400/18.03.2019 г. по ЧНД № 572/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас по горепосочените две осъждания е определено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца при първоночален „строг“ режим на изтърпяване, като е оставено без уважение искането на прокурора за приложение на чл. 24 от НК.

3. По влязло в сила на 23.11.2020 г. определение за одобряване на Споразумение/23.11.2020 г. по НОХД № 4905/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, за извършено на 14.09.2020 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца при първоночален „строг“ режим, изтърпяно на 17.05.2021 г.

4. По влязла в сила на 19.02.2021 г. Присъда № 260026/03.02.2021 г. по НОХД № 4067/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, за извършено в края на месец юни 2018 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК и наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца при първоночален „строг“ режим на изтърпяване.

5. По влязла в сила на 29.07.2021 г. Присъда № 36/13.07.2021 г. по НОХД № 2748/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, за извършено в периода 19.08.2018 г. – 01.09.2018 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал.

1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца при първоночален „строг“ режим на изтърпяване.

6. По влязла в сила на 08.10.2021 г. Присъда № 260066/27.04.2021 г. по НОХД № 674/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, потвърдена с Решение № 122/08.10.2021 г. по ВНОХД № 756/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, за извършено в периода 12.06.2020 г. – 16.06.2020 г. престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца при първоночален „строг“ режим на изтърпяване.

С влязло в сила на 11.11.2021 г. Определение № 1125/26.10.2021 г. по ЧНД № 3793/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас по осъжданията по пункт 1, 2, 4 и 5 – НОХД № 4878/2018 г., № 5518/2018 г., НОХД № 4067/2020 г. и НОХД № 2748/2021 г., е определено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца при първоночален „строг“ режим на изтърпяване, като е оставено без уважение искането на прокурора за приложение на чл. 24 от НК и на основание чл. 25, ал. 2 от НК същото е приспаднато, като изцяло изтърпяно в периода 07.11.2018 г. – 16.01.2020 г.

Определено е и общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца при първоночален „строг“ режим на изтърпяване по осъжданията по 3 пункт 3 и 6 – НОХД № 4905/2020 г. и НОХД № 674/2021 г. и на основание чл.

25, ал. 2 от НК същото е приспаднато, като изцяло изтърпяно на 17.05.2021 г. по първото НОХДело.

7. По влязла в сила на 04.06.2022 г. Присъда № 72/19.05.2022 г. по НОХД № 1105/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас за извършено на 14.07.2021 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и осем месеца при първоночален „строг“ режим на изтърпяване.

След като провери приложимостта на чл. 23 и чл. 25 от НК, като съпостави от една страна датите на извършване на всяко от деянията по посочените осъждания, а от друга страна – датите на влизане в сила на всяко от осъжданията, въззивният съд констатира, че извършените от осъдения престъпления не могат да образуват една съвкупност. Налице е възможност за четири варианта на групиране на наказанията, като при съпоставяне на възможните съчетания, първите три варианта биха имали равностоен резлтат:

Първи вариант – деянията, наказани по НОХД № 4878/2018 г., НОХД № 5518/2018 г., НОХД № 4067/2020 г. и НОХД № 2748/2021 г. /точки 1, 2, 4 и 5/, са извършени преди за което и да било от тях да е имало влязла в сила присъда, поради което могат да се обособят в първа група с общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца /изцяло изтърпяно в периода 07.11.2018 г. – 16.01.2020 г./. Деятелностите, предмет на осъжданията по НОХД № 674/2021 г. и НОХД № 1105/2022 г. /точки 6 и 7/, са извършени след тези по първата съвкупност, но помежду се намират в условията на реална съвкупност, поради което могат да се обособят във втора група с общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и осем месеца, частично изтърпяно. При този вариант на групиране отделно остава осъждането по т. 3 – НОХД № 4905/2020 г. с наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца /изцяло изтърпяно в периода 23.09.2020 г. – 17.05.2021 г./.

Втори вариант – извършени в условията на реална съвкупност деянията, наказани по НОХД № 4878/2018 г., НОХД № 5518/2018 г. и НОХД № 4067/2020 г. /точки 1, 2 и 4/, могат да се обособят в първа група с общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца /изцяло изтърпяно в периода 07.11.2018 г. – 16.01.2020 г./, а във втора група да се обособят деянията по т. 5, 6 и 7 – НОХД 2748/2021 г., НОХД № 674/2021 г. и НОХД № 1105/2022 г. с общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и осем месеца, частично изтърпяно. При този вариант на групиране също остава отделно осъждането по т. 3 – НОХД № 4905/2020 г. с наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца /изцяло изтърпяно в периода 23.09.2020 г. – 17.05.2021 г./.

Трети вариант – в първа група попадат НОХД № 4878/2018 г., НОХД № 5518/2018 г., НОХД № 4067/2020 г. и НОХД № 2748/2021 г. /точки 1, 2, 4 и 5/ с общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца /изцяло изтърпяно в периода 07.11.2018 г. – 16.01.2020 г./, а 4 във втора група – НОХД № 4905/2020 г. и НОХД № 674/2021 г. /т. 3 и т. 6/ с общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца /изцяло изтърпяно в периода 23.09.2020 г. – 17.05.2021 г./, като при този вариант отделно следва да бъде изтърпяно наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една година и осем месеца по т. 7 – НОХД № 1105/2022 г. Именно в този вариант на съчетание с Определение № 1125/26.10.2021 г. по ЧНД № 3793/2021 г. по описа на БРС са били обособени в две съвкупности осъжданията на Ш. преди осъждането му по НОХД № 1105/2022 г., по повод на което е инициирано последното производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. Определените общи наказания по двете групи са изтърпяни, поради което изцяло приспаднати с предходния съдебен акт, а приведеното в изпълнение наказание по НОХД № 1105/2022 г. се търпи понастоящем отделно. Същественото в случая е, че при предходното групиране съдът е отказал по искането на прокурора приложение на чл. 24 от НК по отношение на общото наказание, определено за първата група от четири осъждания, въпреки което и за да заобиколи тази вече направена от съда преценка дали да бъде увеличено общото наказание, в настоящото последно производство прокурорът е предложил прегрупиране на същите осъждания по посочения по-горе алтернативен втори вариант – с обособяване на повече осъждания във втората група за сметка на първата група и с добавяне на последното осъждане с най-дълъг срок на наказанието лишаване от свобода, а първостепенният съд, като е възприел безрезервно подхода му, на практика е утежнил положението на осъдения с извършеното ново групиране на наказанията, нарушавайки принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, установен с Постановление № 4/1965 г. на Пленума на ВС, доразвит впоследствие в Тълкувателно решение № 3/16.11.2009 г. по тълк. д.