Решение № 54 от 09.02.2022, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Враца, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ВРАЦА, пети състав, в публично заседание на 26.01.2022 г. /двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:

АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА

РАДЕНКОВА при секретаря Маргаритка Алипиева и с участието на прокурора Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдия Раденкова адм. дело № 538 по описа на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и чл. 87, ал. 3, вр. с чл. 83 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Образувано е по жалба на К.Д.К. *** против Решение рег. № 309р-10475/17.08.2021 г. на Началника на РУ - Оряхово, с което е отказано да бъде подновено разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие.

Твърди се, по съображения подробно изложени в жалбата, че оспореното решение е незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Иска се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски.

Жалбоподателят посочва, че е имал издадено съответното разрешение, но с оглед изтичането на срока му е подал заявление по образец за подновяването му, като административният орган неправилно се е позовал на преценката по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.

Ответникът

- Началник на РУ-Оряхово, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Враца ангажира становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна - адресат и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съображенията за това са следните:

В контекста на правомощията на съда служебно да провери законосъобразността на акта, съгласно чл. 146 от АПК, независимо от изложеното от страна на оспорващия, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

На 30.06.2021 г. в РУ-Оряхово е постъпило заявления от жалбоподателя К. да му бъде продължен срока на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, необходимо му за самоохрана.

Към заявлението са приложени декларация по чл. 76, ал. 4, т. 2 от ЗОБВВПИ, копие на лична карта и разрешение № 20160215475 за съхраняване, носене и употреба на оръжие и боеприпаси, със срок на валидност от 27.07.2016 г. до 26.07.2021 г.; удостоверение от Районна прокуратура – Враца, удостоверяващо липсата на обвинения по неприключили наказателни производства срещу жалбоподателя към 10.05.2021 г.; Свидетелство за съдимост; Медицинско удостоверение;

Удостоверение, че оръжието е годно за употреба и е технически изправно;

Протокол за проведени учебни стрелби и квитанция за платена такса.

С писмо от 26.07.2021 г. – л. 11 от делото, ответникът е изискал от жалбоподателя да изложи мотиви и доказателства във връзка с необходимостта от късоцевно оръжие. Писмото е получено от адресата на 09.08.2021 г. и на същата дата са депозирани исканите допълнителни мотиви.

Междувременно са извършени проверки от служители на РУ-Оряхово, за което са изготвени една докладна записка от 27.07.2021 г. и две справки от 16.07.2021 г. от различни длъжностни лица – л. 12, 14 и 15 от делото, в които е предложено прекратяване на срока по чл. 83, ал. 5 от закона и да не бъде подновено издаденото разрешително на лицето. В същите е обективирана и информация относно липса на отрицателни предпоставки за издаване на исканото разрешение.

По делото е разпитан и свидетел, от показанията на който се установява наличието на посегателства върху имоти и имущество на жалбоподателя, необходимост от охраняване на препарати за растителна защита, за което са дадени и нарочни предписания от полицията. Сигнали до полицията не са подавани, тъй като това са хора от селото, с които съжителстват ежедневно и се стремят да оправят нещата помежду си, като те връщат това, което са взели и с това са нещата се оправят. Свидетелят, син на жалбоподателя твърди, че от полицията са предупредени с протоколи, да опазват продукцията и препаратите си.

Като доказателство е представен Протокол за полицейско предупреждение от 27.04.2020 г., с който жалбоподателят е предупреден да полага достатъчно грижи за ръководенето, стопанисването и опазването на поверената му селскостопанска продукция, препарати, техника и др., свързани с дейността му като земеделски производител.

Настоящият състав на

Административен съд – Враца счита, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и при наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

При условие, че е сезиран с искане за продължаване срока на издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, административният орган има правомощието да издаде ново разрешение или да постанови отказ, като съобрази предвидените в закона условия за това. В конкретния случай началникът на РУ - Оряхово, обсъждайки материалноправните предпоставки за първоначално издаване на разрешения е постановил оспорения акт, с който отказва подновяване на издадените в полза на К.К. разрешения.

Хипотезата „липса на основателна причина“ е налице при първоначално издаване на разрешение и в случаите, когато срокът на издаденото разрешение е изтекъл и по същество се издава ново разрешение, т. к. законодателят е регламентирал изрично възможността за продължаване на срока на вече издадено разрешение по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

Извършвайки контрол за законосъобразност, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът установи, че не са посочени фактическите основания за постановения административен отказ, което е абсолютно основание за неговата отмяна. Фактическите основания са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право.

Затова липсата им не просто не позволява то да бъде проверено, а сочи пряко на отсъствието му. Тя не може да бъде запълвана пред съда чрез доказателства, тъй като изобщо няма предмет на доказване (арг. чл. 170, ал. 1 от АПК). Не може да бъде заменена и от посочването на правни основания. Съдебният контрол се извършва само по отношение на фактическите основания, посочени в релевирания административен акт, каквито в случая липсват. Такива не могат да бъдат изведени и от документите в административната преписка, тъй като някои от тях си противоречат и не водят до формирането на еднозначна воля. Обсъдените правни разпоредби от ответника не могат да заменят фактите, които обосновават решаващия му извод. Посочената „служебна проверка“ не е конкретизирана от кого и по какъв начин е извършена, уведомен ли е заявителят за нея и какви са изводите от съответните установявания. Ето защо настоящият състав приема, че нарушението на изискването за форма, представляващо липса на мотиви по главния факт в производството, е особено съществено.

Следва да бъде посочено, че разрешението за придобиване на огнестрелно оръжие по своята правна природа е облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на установените в закона предпоставки. Изискванията са два вида - свързани с личността на заявителя (т. 1-т. 9 на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ) и свързани с целта, за която се иска разрешението (т. 10). Безспорно е, че органът е длъжен да постанови акта след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Разпоредбата на чл. 35 от АПК го задължава да стори точно това. Обсъжданото изискване е проявление на основен принцип в административното производство - принципа на истинността от чл. 7 от АПК. Правилото от чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ сочи кога и какво органът е длъжен да укаже на заявителя, например - липсата или несъответствието на изискуем документ, като отделно от това законодателят е регламентирал кои релевантни факти органът установява сам, т. е. за кои факти събира служебно доказателства по смисъла на чл. 36, ал. 1 от АПК. В този контекст следва изрично да се отбележи, че с оглед на разпределението на доказателствената тежест между органа и заявителя, именно на последния е възложено задължението да формулира и изложи факти и обстоятелства във връзка със сочената цел за издаване на исканото разрешително. От заявлението на жалбоподателя е видно, че той е заявил цел за самоотбрана. Дали и с какво ще обоснове основателността на заявената цел е въпрос на преценка на самия заявител. Ако органът установи, че същата не е доказана, което установяване следва и надлежно да мотивира, той е длъжен да издаде отказ, а не да предоставя на заявителя възможност да обоснове целта си. /Вж. Решение № 4505/15.04.20 г., адм. д. № 7458/19 г.; Решение № 4150/13.04.20 г., адм. д. № 8871/2019 г.; Решение № 10219/24.07.20 г., адм. д.

№ 1944/20 г. и мн. др. на ВАС, VIIО/. Разбира се, последно изложеното не може да промени изхода на настоящия съдебен процес, но е от значение за бъдещото поведение на страните.

На следващо място в настоящата хипотеза съдът намира, че процесният отказ е издаден при неизяснена фактическа обстановка, по следните съображения:

Видно от данните по делото заявителят живее заедно със семейството си в с.Липница, с оръжието си респектира съселяните си и предотвратява посегателства върху имуществото на семейството си.

В отказа е посочено, че липсват данни за потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на лицето, при което не е обоснована необходимостта от извършване на дейност с цел самоотбрана (самоохрана).

За да е налице доказана необходимост за придобиване, съхраняване и носене на оръжие по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, не е необходимо да съществува конкретно застрашаване и опасността да е реална към датата на подаване на заявлението и постоянна. Достатъчно е опасността да съществува потенциално, с оглед на степента на застрашеност на охраняваните обекти и обществени отношения.

Видно от представените доказателства, К. е мотивирал нуждата си от съхранение и носене на огнестрелно оръжие, като е изложил твърдения и доказателства за евентуална опасност за застрашаване на неговото имущество и в тази връзка живота и здравето му.

Посочените доказателства и направените от лицето твърдения не са обсъдени от органа в постановения от него отказ. В акта единствено е посочено, че лицето не е доказало необходимостта от издаване на исканите разрешения и липсата на данни за потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на лицето, извод за което е направен въз основа на липсата на подадени от лицето заявления и данни за престъпни посегателства в деловодството на РУ-Оряхово през последните 5 години. Сама по себе си липсата на подадени заявления за осъществени престъпни посегателства не обозначава еднозначно липсата на такива върху личността и имуществото на заявителя. Необсъждането на представените от заявителя доказателства в постановения отказ препятства възможността на съда да извърши контрол за законосъобразност на акта, защото това би значело да замести волята на органа. Административният орган не е изложил мотиви защо приема, че е налице „липса на основателна причина“ и какви са заключенията от така наречената „служебна проверка“, например данни за наличието на подадени сигнали за престъпни посегателства от други граждани на населеното място; данни за регионалните измерения на престъпността в района; степен на обезпечаване и гарантиране сигурността на населението от страна на полицията; нивото и видовете на потенциалните рискове и т. н.

Административният орган е допуснал и друго нарушение на административнопроизводствените правила, произнасяйки се извън срока по чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Този срок е инструктивен за органа, но при произнасянето си същият е длъжен да се съобрази и със срока на вече издаденото разрешение, като извърши необходимите действия и постанови акта си преди изтичането му.

Както бе посочено, чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ регламентира еднозначно кога и какво органът е длъжен да укаже на заявителя. Като е изискал от заявителя излагането на мотиви, каквито вече са били изложени в заявлението 30.06.2021 г. и в заявлението за първоначалното издаване на разрешение през 2016 г., едва на 26.07.2021 г., последният ден на валидност на разрешение № 20160215475 за съхраняване, носене и употреба на оръжие и боеприпаси, със срок на валидност от 27.07.2016 г. до 26.07.2021 г., началникът на РУ – Оряхово е отказал подновяването на разрешение, което вече е изтекло.