Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2940 от 15.05.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3740/2025
Вид
Решение № 2940
Подписан
15.05.2025
В сила
08.07.2025
Състав
Любомир Василев, Наталия Петрова Лаловска, Диана Василева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2940 гр. София, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Наталия П. Лаловска

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100503740 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №3740/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Й. П. Й. ЕГН ********** от гр. София срещу решение №10207 от 29.05.2024г постановено по гр.д.

№17344/2022 г на СРС , 123 състав ; в частта , с която е отхвърлен иска на въззивника да се осъди „СТРОНГ – ЕС“ ЕООД ЕИК 130973225 от гр.София да му заплати на основание чл.200 ал.1 КТ разликата над 15 000 лева до размера от 60 000 лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания / от трудова злополука на 08.02.2022 г представляваща падане на заледен участък при връщане от работа на ул. «Пражка пролет» пред бл.217 в ж. к. «Фондови жилища» , при което Й. е получил счупване на горния край на лява раменна кост с разместване на фрагментите ; ведно със законната лихва от 08.02.2022 г до окончателното заплащане на сумата ; както и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в посочената отхвърлителна част . Счита , че определеното от първоинстанционния съд обезщетение е занижено и не съответства на претърпените болки и страдания . Извършена е оперативна намеса за фиксация на фрагментите , от което въззивникът има три белега със загрозяващ характер . Продължително време въззивникът не е могъл да се обслужва и е разчитал на чужда помощ . Развил е фобия от падане и не смее да излиза при сняг . Преди злополуката въззивникът е работил , но вече не може да работи и да води достоен живот . В бъдеще въззивникът ще продължи да изпитва болки в рамото си и няма да може да движи лявата си 1 ръка в пълен обем . При определяне на обезщетението СРС не е взел предвид инфлационните процеси и че злополуката е от 2022 г .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС . Определеното от СРС обезщетение за неимуществени вреди от 15 000 лева е справедливо и съответства на претърпените болки и страдания . За сходни увреждания ВКС е определял дори по-ниски като размер обезщетения .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 06.06.2024 г и е обжалвано в срок на 20.06.2024 г /по пощата/ .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Пред настоящият съд се спори само за размера на обезщетението за неимуществени вреди , като страните не оспорват наличието на трудова злополука установена по административен ред , съответно качествата си на работодател и работник . Ищецът не е обжалвала решението на СРС за разликата над 60 000 лева до предявения размер от 90 000 лева , а ответникът не е обжалвал решението на СРС , в частта , с която е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от процесната трудова злополука от 15 000 лева . По тази причина настоящият съд ще обсъди само доказателствата и доводите , които касаят размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди определяно по справедливост /чл.52 ЗЗД/ .

Според СРС справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 15 000 лева .

Съгласно представена пред СРС епикриза, съставена от лекуващ лекар и началник Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Света Ана“ АД – гр.София непосредствено след трудовата злополука ищецът е постъпил в клиниката на 08.02.2022 г. в 09:17 часа и е бил изписан от там на 11.02.2022 г. в 09:30 часа. Проведено е оперативно лечение по спешност чрез кръвна репозиция и поставяне на метална остеосинтеза, медикаментозна терапия и превръзки, като е изписан с окончателна диагноза „Фрактура коли хумери синистри. S42.20 Счупване на горния край на раменната кост (хумерус), закрито на лявата ръка.

Според изслушаната пред СРС съдебно-медицинската експертиза на д-р В.В. в резултат на претърпяната трудова злополука ищецът е получил „Счупване на горния край на раменната кост (хумерус), закрито. Фрактурата на лявата раменна кост на ищеца е 2 била с дислокация /разместване/ на фрагментите. След клинично обсъждане е взето решение за оперативно лечение на ищеца чрез кръвна репозиция и метална остеосинтеза.

Ищецът е изписан на 11.02.2022 г., като му е поставена бинтова имобилизация за 45 дни. На 14-тия следоперативен ден е бил на контролен преглед за сваляне на конците. На 25-ия ден от изписването е бил на контролен преглед, като му е направена контролна рьография. След свалянето на бинтовата имобилизация е започнал да раздвижва лявата раменна става. При направения от д-р В. личен преглед на ищеца, вещото лице е установил наличие на три оперативни белега по 1 см., както и силно ограничени движения в лявото рамо.

Според вещото лице д-р В.В., полученото увреждане на ищеца едно от тежките счупвания в горната част на раменната кост, като фрактурата е била с разместване. Това счупване подлежи на спешна операция, каквато надлежно е била извършена. Медико-биологичния характер на получената фрактура на ищеца се проявява със силна болка и оток в горната част на лявото рамо, като движенията в лявата раменна става са невъзможни. При първоначалния медицински преглед ищецът е бил с болка, оток, видима деформация в областта на счупването, костни крепитации /при опипване се получава стържещ звук от разместените фрагменти на фрактурата/, невъзможност за извършване на активни движения в лява раменна става. Получената от ищеца фрактура по спешност е била оперирана, наместена и поставена метална остеосинтеза с пирон и винтове. Към момента на прегледа от д-р В., се прилага раздвижване в областта на лявата раменна става на ищеца. Няма данни за настъпили усложнения в здравословното състояние при ищеца във връзка с настъпилите увреждания от трудовата злополука. В следоперативния период ищецът в продължение на 45 дни е бил с имобилизация, като не е могъл да използва ръката си в ежедневието му. Според д-р В. ищецът е претърпял болки и страдания около шест месеца, какъвто е и възстановителния период на получената фрактура, като през първите 20 дни болките са били с по-интензивен характер. Към настоящия момент ищецът е със силно ограничени движения в лявата раменна става, което е нормално, като се има предвид възрастта му. Продължава с раздвижването на лявото рамо.

Според д-р В. в бъдеще ищецът ще има болки в горната част на хумеруса от ревматоиден характер при по-голямо натоварване на лявата ръка и при промяна на времето, които ще му останат за цял живот. По делото не са ангажирани от страна на ищеца обективни установяващи периода на временна нетрудоспособност, за който здравните органи са разрешили ползване на отпуск по болест.

Според свидетелските показания на съпругата на ищеца – П. Й. след злополуката ищецът вече не работи . Веднага след злополуката свидетелката отишла в болницата. „Й. пищеше в болницата. Той не можеше да си подписва документите, които му поднасяха, по тази причина аз подписах информираното съгласие за операция на счупената ръка на Й.. …… Оперираха ръката на съпруга ми с поставяне на планка …... В първите дни много го болеше ръката, беше се подула и Й. пиеше Аулин прахчета по два пъти на ден. Сутрин, като тръгвах за работа му давах едно и като се прибера надвечер също му давах Аулин.“ Докато Й. е бил в болницата в продължение на три дни, всеки ден тя и синовете й ходели при Й., защото той 3 не можел да се обслужва сам. В момента, в който ги видел, Й. започвал да плаче. „Той не можеше нито да стане, нито да се облегне, нито пък физически да се обслужва. Не можеше да отиде до тоалетна беше с памперси в болницата, след това вкъщи продължихме с памперси близо месец. Когато го изписаха от Окръжна болница, лявата му ръката беше подута. Не можеше да ходи до тоалетна. Влизах с него в тоалетната, за да му помогна да си свали гащите и да се изпишка. Пет дена си взех отпуска след изписването му от болница, за да мога да съм плътно до него. Й. имаше нужда от моята помощ близо 2 месеца. Като ми свърши отпуската, тръгнах на работа и сутрин му слагах памперс, а като се прибера Й. започваше да реве, защото не може сам да се обслужи и е на памперс. Той психически рухна и не издържаше. Като се прибера му сменям памперса, миех го и пробвах един ден да му подстрижа брадата, защото не мога да го избръсна, той сам си се бръсне обикновено. Не можеше да си вдига ръката и не можеше да се избръсне и до сега не може да я вдига до горе.

Когато опитах да му подстрижа брадата започна да реве и да ми казва да не го пипам, така да си остане. Намерих рехабилитатор, с цел да раздвижи ръката, който идваше вкъщи в продължение на един месец, всеки ден по един час без събота и неделя. След 3 – 4 месец Й. можеше да вдига, но не в пълен обем лявата си ръка. С дясната ръка Й. пише. Бръсне се и с двете ръце лявата и дясната. Най - вече Й. си служеше с дясната ръка преди злополуката.

След този случай той се затвори и до края на юли не е излизал от вкъщи от страх да не падне. Сега откакто е завалял снега изобщо не излиза от страх да не падне. Когато Й. прави опити да вдигне по – високо лявата си ръка, тя го боли. От операцията има белези на лявата ръка между лакътя и рамото, понеже е с планка и разрезът беше доста голям и си остана белег. След злополуката Й. се промени психически. Затвори се и не излиза както преди.

Вечно го е страх да не падне. Това е една от основните причини да не излиза навън.“ Според СРС състоянието на ищеца го е затруднявало изпълнението на трудови, битови и социални функции от страна на ищеца, в един продължителен период от време след злополуката – около шест месеца. Ищецът е бил принуден да търпи затруднения и лишения, болки и страдания през значителен период от време по причина на трудовата злополука и трябва да му се определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева .

Решението на СРС е частично неправилно в обжалваната част .

При преценка по чл.52 ЗЗД съдът взема предвид характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на общественооправдана мяра за справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .

4

В случая като обстоятелства обосноваващи сравнително висок размер на обезщетението са счупване на горния край на лява раменна кост с разместване на фрагментите ; наложила се оперативна намеса за наместване на костните сегменти ; оток и остри болки в раменната става в продължение на минимум 20 дни според СМЕ ; обездвижване /имобилизация с бинтове/ на рамото за поне 45 дни ; възстановяване за около до 6 месеца според СМЕ , но продължава да има и ще има ограничени движения в областта на рамото ; остатъчни затруднения и болки в рамото /особено при по-голямо натоварване и промяна на времето/ , предвид и напредналата възраст на ищеца ; наличие на белези от счупването и операцията ;