Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17635 от 02.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 58217/2024
Вид
Решение № 17635
Подписан
02.10.2025
Състав
КАЛИНА ВЕНЦИСЛАВОВА СТАНЧЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17635 гр. София, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20241110158217 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Дял I от ГПК.

Образувано е по искова молба и уточняваща такава от 06.11.2024 г., подадени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. Х. Й. и В. Х. Й., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове, в условията на разделна отговорност и при квоти от исковите суми в размер на по ¾ ид. част за ответника И. Х. Й. и ¼ ид. част за ответника В. Х. Й., а именно:

- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника И. Х. Й. да заплати на ищеца сумата 925,08 лева – главница, представляваща 3/4 част от стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Света Троица“, бл. 149, вх. Б, ет. 5, ап. 30, аб.

№ 166796, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата 36,57 лева, представляваща 3/4 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (02.10.2024 г.) до окончателното изплащане на дължимите суми;

- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника И. Х.

Й. да заплати на ищеца сумата 179,91 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 18.09.2024 г., и за сумата от 9,63 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в периода от 16.10.2021 г. до 18.09.2024 г.;

- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника В. Х. Й. да заплати на ищеца сумата 308,36 лева – главница, представляваща 1/4 част от стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Света Троица“, бл. 149, вх. Б, ет. 5, ап. 30, аб.

№ 166796, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата 12,19 лева, представляваща 1/4 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 1

01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (02.10.2024 г.) до окончателното изплащане на дължимите суми

;- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника В. Х.

Й. да заплати на ищеца сумата 59,97 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 18.09.2024 г., и за сумата от 6,42 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в периода от 16.10.2021 г. до 18.09.2024 г.

Ищецът твърди, че между него и ответниците И. Х. Й. и В. Х. Й. (в качеството им на наследници на починалата Ц. Х. Й.) е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 30, находящ се в гр. София, ж. к. „Света Троица“, бл. 149, вх. Б, ет. 5, аб. № 166796, като ответниците имат качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, съгласно която: „При смърт на клиент – физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл. 12, т. 12 /30-дневен срок/ чрез подаване на заявление за промяна на партидата.“ Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Исковата молба, приложенията към нея и уточнителна молба от 06.11.2024 г. са редовно връчени на ответниците И. Х. Й. и В. Х. Й., като, като в указания в чл.

131 ГПК 1-месечен срок отговор е подаден само от ответника В. Х. Й., който оспорва исковете по основание с аргументи, че не е живял в процесния имот, не е приемал наследство на починалото лице и не е бил уведомяван за наличие на негови задължения към ищеца. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на ищеца не взема отношение по същество на спора.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е 2 свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобР. от комисията, като по силата на ал. 2 одобР. те общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

От приложения на л. 10-11 по по делото нотариален акт за собственост апартамент (жилище) по чл. 45г от ЗПИНМ, се установява, че П. К.

С., ЕГН ********** е собственик на процесния недвижим имот, а именно апартамент № 30, находящ се в град София, ж.к. „Света Троица“, бл. 149, вх. Б, ет. 5, заедно с 1,428 % идеални части от общите части на сградата, включително портиерско помещение, находящо се в съставляващия парцел.

3

От представена по делото справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. се установява, че наследодателят П. К. С.

(починала на 24.07.2018 г.)е оставила за свой законен наследник единствено живия си низходящ от първа степен, а именно сина си И. Х. Й.. Същевременно от справката се констатира, че наследодателят е имала и друг низходящ наследник от първа степен, а именно дъщеря си Ц. Х. Й., която е починала на 12.05.1998 г., т.е. преди наследодателя.

На основание чл. 5, ал. 1 ЗН наследникът и ответник в настоящото производство И. Й. е получил в наследство ½ част от процесния имот.

От представена по делото справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. се установява, че починалата Ц. Х. Й. е оставила за свои наследници по закон единствено своите братя – И. Х. Й. и В. Х. Й.. Съгласно правилото на чл. 8, ал. 1 от ЗН Ц. Й. следва да бъде заместена от своите наследници братя, като следва да бъде отчетен и фактът, че нейният брат В. Х. Й. е еднокръвен такъв (двамата имат само общ баща, но са от различна майка), затова последният следва да получи ½ от наследството, което ще получи родния й брат И. Й..

Като се отчетат наследствените връзки между страните следва извода, че ответникът И. Х. Й. има право на ¾ идеални части от процесния топлоснабден имот, докато другият ответник В. Х. Й. (еднокръвен брат на Ц. Х. Й.) има право на ¼ идеална част от имота.

От качеството на ответнициите И. и В. Й.и на съсобственици, съответно на ¾ идеални части и на 1/4 идеална част от процесния топлоснабден имот, произтича качеството им на клиент на топлинна енергия за битови нужди. В тази насока и всички възражения, инвокирани в отговора на исковата молба на ответника В. Х. Й. касателно наличието на облигационна връзка между страните, следва да се възприемат като неоснователни. Ирелевантни са и възраженията му във връзка с липсата на уведомяване на дължимите към дружеството суми, доколкото фактът на облигационна връзка между страните се поражда по силата на нормативните разпоредби и наличието на собственически права върху топлоснабдения обект. За пораждането на задължения не е необходимо и изрично приемане на наследството като формален акт, доколкото с оглед проследените наследствени връзки, ответникът В. Й. е собственик на ¼ идеална част от процесния имот, като следва да отговаря и за съответната част на задълженията на същия този имот.