Решение № 3632 от 23.11.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 15587/2021
- Вид
- Решение № 3632
- Подписан
- 23.11.2022
- В сила
- 28.03.2025
- Състав
- Иван Стойнов
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1, предл. II · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 24, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 25, ал. 1, изр. I · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4а, ал. 1 и ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4а, ал. 1 и ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4к · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4в · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4з · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 18ж, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 265 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3632 гр. Варна, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110115587 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена от искова молба от С. Н. Б., ЕГН ********** и М. Б., роден на 21.11.1944 г., двамата с постоянен адрес в гр. **** срещу А. П.
А., ЕГН ********** и М. С. А., ЕГН **********, двамата с адрес: обл. ***, с която е предявен положителен установителен иск по чл. 124 ГПК, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищците са собственици на обособена реална част с площ от 488 кв.м., заключена в границите между имот с идентификатор 1*** без материализирана граница с имот ****, защрихована с червено на скицата на л. 98 от делото, от недвижим имот с идентификатор ****о кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта от 30.08.2011 г., целият с площ от 1697 кв.м, находящ се гр. Варна, р-н Приморски, с.о.
„Ален мак", придобита по силата на упражнявано от тях давностно владение.
В исковата молба и уточняващите молби ищците С. Н. Б. и М. Б. твърдят, че същите са в брак от 2004 г. Ищцата сочи, че от 1980 г. притежава недвижим имот с площ от 1000 кв.м., който й е предоставен за ползване с Удостоверение № 31/04.06.1980 г. от ОбНС Варна, който е оградила и има издаден нотариален акт от 1994 г., където имотът е отразен като идеална част 600/1000 кв.м. и нотариален акт от 2018 г., с който е призната за собственик на имот с идентификатор *** с площ от 600 кв.м., ведно с построените в него вилна сграда и селскостопанска сграда. Ищцата сочи, че за издаването на нотариалния акт от 2018 г. е спазила процедурата по § 4 от ЗСПЗЗ, по която е извършена оценка на сградите, заплатила е стойността им и след заповед от 2003 г. на Областния управител на гр. Варна и в процедурата по §4к от ЗСПЗЗ след заповед за новообразуваните имоти от 2013 г. е въведена във владение през 2014 г. Излага, че не е уведомена дали има собственик на останалите 400 кв.м., които са останали извън предмета на въвода. Твърдят, че владеят и ползват необезпокоявано целия имот с площ 1 000 кв.м. от предоставяне на мястото през 1980 г. до подаване на исковата молба през 2021 г. Излагат, че имотът е ограден от всички страни с огради, които периодично са били подновявани и са изграждани още през 1980 г., а някои от тях съответно 2008 г., 2009 г. и 2013 г. Твърдят, че в обособената реална част са засадили 1 плодни дръвчета /дюля, праскови, круши, череши и лози/ и са изградила кокошарник, в който всяка година отглеждат кокошки. Сочят, че имот с идентификатор *** е бил обрасъл със саморасли храсти и дървета и никой никога не го е поддържал, като всяка година почистват около два метра навътре в имота след ограда й, за да не идват змии и да не обраства към нейния имот. Излага, че на 19.10.2021 г. е била в имота си, когато е видяла, че в съседство разчистват терена и един от хората /ответникът П./ й се е представил като собственик на имот с идентификатор ****. Ищцата отказала да предаде заградената от нея реална част от имота и заявила, че е собственик на същата по давност. Твърди, че ответникът се легитимира с нотариален акт от 15.09.2011 г., според който е закупил имота от *** която го е придобила от ***на 02.08.2011 г., който го е придобил по силата на решение на ОСЗ от 12.04.2011 г. и е въведен във владение на 27.07.2011 г. Твърди, че *** е придобила собствеността върху имота без да има определени граници на владение. Излага, че границите на имота, който ответникът е купил, не съвпадат с границите на имота по предходен акт за собственост, защото такива не са описани и не могат да се установят впоследствие. Ищците считат, че за тях е налице правен интерес да предявят настоящия иск, с който целят да установят, че са собственици на процесната реална част.
Ответниците А. П. А. и М. С. А. подават отговор на исковата молба, с който оспорват иска. Ответникът твърди, че е придобил имот с идентификатор *** с площ от 1697 кв.м. от **** чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт, вписан на 15.09.2011 г. Сочат, че *** е придобила имота от Димитър Костов Спасов през 2011 г., който се е легитимирал като собственик с решение на ОСЗ-Варна от 12.04.2011 г и протокол за въвод във владение от 29.07.2011 г. Считат, че вещ, която е била общинска или държавна собственост, не е могла да се придобие по давност в процесния период, поради което оспорват придобивното основание на ищците. Излагат, че след като е закупен имотът са го декларирали пред Община Варна с цялата си площ и са плащани данъци и такси за същия.
На 03.11.2011 г. за процесния имот е разрешено изработване на ПУП-ПЗ. Твърдят, че периодично посещават имота и полагат грижи за него, и през годините многократно са почиствани обраслите храсти и бурени. Сочат, че не е ограден с ограда, но това не накърнявало упражняването на фактическата власт, като от 2011 г. досега не са установили друго лице да посещава имота. Излагат, че ищцата се легитимира като собственик на съседния имот с площ от 600 кв.м. с идентификатор***, а не на такъв с площ от 1000 кв.м., като до този момент не е твърдяла, че притежава имот с такава площ. В тази връзка сочат, че ищцата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост през 2018 г., като в него не е отразена цялата площ. Сочат, че преди образуване на настоящото дело ищцата не е предприемала никакви действия за узаконяване на претендираното от нея владение от 1980 г. до настоящия момент. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.В съдебно заседание ищцата поддържа иска. Представя писмена защита по съществото на спора.
В съдебно заседание ищците чрез процесуалния си представител поддържат иска. В условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на иска, релевират възражение за задържане на имота до заплащане на подобренията, на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. чл. 72 ЗС. Представят писмена защита по съществото на спора.
В съдебно заседание ответниците чрез процесуалният си представител поддържа отговора. Представят писмена защита по съществото на спора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск за собственост върху реално обособена част от недвижим имот, придобита след упражняване на давностно владение, на основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищците е следвало да докажат, че е станали собственици на процесната реална част от имот с идентификатор***, с 2 площ от 488 кв.м. на твърдяното от тях оригинерно придобивно основание – упражнявано повече от 10 години давностно владение в периода 1980 г. – 2021 г. В тежест на ответниците е било да докажат противопоставимо свое право на собственост върху процесната реална част от имот с идентификатор ***, с площ от 488 кв.м. на твърдяното от тях деривативно придобивно основание – договор за покупко-продажба от 2011 г.
Не се спори между страните и от представените по делото доказателства се установява, че ищцата е собственик на имот с идентификатор ***с площ по документи 600 кв.м.
Представено е Удостоверение № 31 от 04.06.1980 г. на Общински народен съвет /л.
4/, с което на С. Н. И. е предоставено право на ползване по реда на Постановление № 76 на МС и Решение № 7/10 от 14.05.1980 г. на земя – хавра с площ 1 декар в местността „****, която да се използва за трайни насаждения.
От Оценителен протокол № 355/15.09.1993 г. на Община Варна /л. 10 и л. 29/ се установява, че по молба на С. Н. И. на основание чл. 265 от ППЗСПЗЗ е назначена комисия, която е извършила опис и оценка на имота, предоставения по силата на удостоверението от 1980 г. недвижим имот с площ 1000 кв.м. Извършена е оценка и е посочена сумата, която следва да заплати собственикът за 600 кв.м. от земята, както и останалите дължими такси.
Община Варна е издала Удостоверение 355 /л. 9/ на С. Н. И. за ползване на общинска (държавна) земя от 600 кв.м., получена по ПМС 76, удостоверение № 31, р. 7/110 от 14.05.1980 г., находяща се в местност ***в уверение на това, че е заплатила на Община Варна стойността на земята в размер на 33 192 лв. в законоустановения срок. Представени са вноски бележки за плащанията /л. 204-205/.
С Нотариален акт № 180, т. XVI, д. 7758/16.05.1994 г. за собственост на недвижим имот закупен по реда на §4а, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на нотариус Стоянова /л. 5/, ищцата С. Н. И. е призната за собственик на закупен по реда на §4а от ЗСПЗЗ недвижим имот – место с пространство 600 кв.м. ид.ч. от цялото с площ 1000 кв.м., находящо се в гр.
Варна, м-ст ***, в зона за земеделски нужди.
С писмо от Община Варна от 01.04.2022 г. /л. 197/ се установява, че имот с идентификатор *** е новообразуван по ПНИ на с.о. ****, одобрен със заповед № РД-17706/410/25.11.2003 г. на Областния управител на област Варна.
От Удостоверение за сключен граждански брак от 18.01.2005 г. на Община Варна л.
75/ се установява, че М. Б. и С. Н. И. са сключили граждански брак в ***на 20.11.2004 г.
Със Заповед № 240/27.03.2013 г. на кмета на р-н Приморски, Община Варна /л. 24/, във връзка с §4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и Заповед № 2317/15.11.2004 г. на Кмета на Община Варна, въз основа на влязъл в сила ПНИ на м-ст ***одобрен със Заповед № РД-1-7706410/25.11.2003 г. на Областния управител на област Варна, Нотариален акт № 180, т. XVI, д.
*** заявление от 21.02.2013 г., е наредено С. Н. Б. да придобие правото на собственост при условията на §4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ върху недвижим имот в м-ст „**** с идентификатор № ***с площ от 600 кв.м.
С Протокол № 14-АМ/01.07.2014 г. за въвод във владение на новообразувани имоти местност *** Община Варна /л.25/ на 01.07.2014 г. е въведена във владение С. Н. Б. /И./ в недвижим имот № 771, кад. р-н 515, площ 600 кв.м, скица № 63/26.06.2014 г. Самата скица се намира на гърба на л. 25.
С Констативен нотариален акт за собственост № 155, т. II, рег. № 5398, дело № 349 от 17.05.2018 г. на нотариус ***/л. 6/, е призната С. Н. Б. (представена е Декларация за идентичност на имената на л. 12) за собственик на новообразуван недвижим имот, придобит чрез покупка и на основание Заповед № 240/27.03.2013 г., издадена от Община Варна, а именно: ПИ с идентификатор *** с площ 600 кв.м., урбанизирана територия, номер по предходен план 5150771, с адрес: гр. Варна, с.о. „***“, ведно с построената в него Вилна сграда с идентификатор *** с адрес: гр.***, със застроена площ 77 кв.м. и Селскостопанска постройка с идентификатор *** със застроена площ 15 кв.м. Представени 3 са скици на имотите /л. 7-8/. За сградите е издадено Удостоверение за търпимост № 15 от 23.01.2018 г. /л. 217/.
Видно от писмо от Община Варна, Дирекция „Местни данъци и такси“ /л. 209/ ищцата е декларирала на 26.02.2018 г. собственост върху имот с идентификатор*** с площ 600 кв.м/., вилна сграда и селскостопанска постройка.
В настоящото производство спорен е въпросът дали ищците са придобили собствеността по силата на упражнявано от тях давностно владение върху реална част от имот с идентификатор ****, с площ от 488 кв.м.
Ответниците основават правото си на собственост върху целия имот с идентификатор *** с площ от 1 697 кв.м., включително върху процесната реална част от 488 кв.м., по силата на транслативно правоприемство.
С Решение № 1753 за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Галата от 12.04.2011 г., постановено от Община служба земеделие, гр. Варна /л. 226/ е признато правото на собственост на Димитър Костов Стоянов в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти: гори от 25 дка, трета категория, находящ се в землището на Галата, местността Паша дере. Заявителят е получил решението на 12.04.2011 г.