Решение № 526 от 17.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. Пловдив, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300500247 по описа за 2024 година

Постъпила е въззивна жалба от Прокуратура на РБ , представлявана от прокурор М. С. от Районна прокуратура -Пловдив против решение №4745/24.11.2023 г. на Пловдивския РС-2 гр.с. по гр.д.№8285/2023 г., с което е осъдена Прокуратура на Република България да заплати на С. С. Ж. от с. *****, сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – неприятни изживявания, причинени му в резултат на незаконно обвинение по досъд. пр. № 21/2020 г. по описа на отдел „КП“ при ОД на МВР***, за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, прекратено на 13.02.2023 г. с Постановление на РП-***, както и сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, от които - 600 лева за оказана защита по досъдебното производство, 600 лева за оказана защита по НОХД № 4478/2021г. по описа на РС-Пловдив и 300 лева адвокатски хонорар за предприемане на действия по снемане на извършената полицейска регистрация, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на влизане в сила на постановлението 23.02.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 1020 лв. разноски по делото. Изложени с а оплаквания, че решението на РС е неправилно и незаконосъобразно, иска се неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове. Конкретно са изложени съображения, че в меродавната правна теория и съдебна практика е прието, че не всяко негативно преживяване представлява по същността си неимуществена вреда, а е необходимо увреденото лице да е дълбоко потресено, които неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД подлежат на 1 обезщетяване. Липсват каквито и да е доказателства, че твърдените от ищеца негативни преживявания са били единствено в резултат на повдигнатото му обвинение. Счита, че разпитаните по делото свидетели П. Ж. – колега на ищеца и М. Ж. - съпруга, не е следвало да бъдат кредитирани от РС, поради това че са пристрастни и заинтересовани от изхода на делото. В случай, че въззивният съд не приеме изложените доводи, въззивникът счита, че са налице предпоставките на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като въпросното увреждане е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. Счита, че ищецът с поведението си е станал причина срещу него да бъде образувано и водено наказателно производство за престъпление по чл. 216, ал. 1 във вр. 26, ал. 1 НК. Алтернативно се прави искане за намаляване на определения размер на обезщетение за неимуществени вреди като се счита за прекомерно завишен и не съобразен с чл. 52 ЗЗД. Излагат се съображения, че наказателното производство е приключило в разумни срокове и спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“, не е имало други мерки на процесуална принуда. По отношение на имуществените вреди счита, че за да бъде ангажирана отговорността на прокуратурата е следвало да се присъди адвокатско възнаграждение до минималния размер по Наредба № 1/2004 г., тъй като този размер е пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение за престъпление по чл. 216 НК.

Ответникът по жалбата С. С. Ж., представляван от адв.К. А. е подаден отговор, с който се иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Счита, че е неправилен и незаконосъобразен доводът на въззивника, че за да се присъдят неимуществени вреди душевният мир на увреденото лице трябва да е „дълбоко потресен“.

Счита, че наказателното производство срещу С. С. Ж. е продължило от 31.1.2020 г. до 13.2.2023 г., когато е прекратено с Постановление на РП. В период от 2 години Ж. е имал качеството на обвиняем с произтичащите от това негативни последици. Изводът на прокуратурата, че емоционално ищецът е бил незасегнат от наказателно преследване не кореспондира със събраните по делото доказателства, а представлява субективна преценка на прокурора. Наказателното преследване е продължило повече от 4 години, през които доброто име, честта и достойнството са били дълбоко опетнени. Разпитаните по делото свидетели са хора, които са най-близки до лицето и техните показания са житейски и човешки обосновани, тъй като е прието, че най-близките хора на едно лице най-добре познават характера и душевността на своя близък и могат да потвърдят дали е налице промяна на битовите дейности, настроения, нрав, чувства, емоции, разстройства и страдания. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ. Позовава се на Тълкувателно решение № 3/22.4.2005 г. на ВКС по тълк.гр.д. № 3/2024 г. на ОСГК, където е казано, че обезщетението се намалява когато настъпили вредоносен резултат е в причинноследствена връзка с поведението на пострадалия, когато той с действията си по времето на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Пострадалият може да допринесе за обвинението си чрез извършване на престъпление или други противоправни действия, неверни самопризнания с цел да бъде прикрито друго престъпление, каквито в случая счита, че не са налице. По отношение на присъдените имуществени вреди счита, че доводът също е 2 неоснователен. Прокуратурата не сочи размера на минималното адвокатско възнаграждение, не се излагат доводи дали се явяват прекомерни тези адвокатски хонорари или не. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски в т.ч. адвокатски хонорар.

Пловдивският окръжен съд, състав на гражданската колегия , като прецени данните по делото, намира следното :

Искове на осн. чл.2 ал.1 и 3 от ЗОДОВ, съгласно който държавата отговаря за вреди, причинени на гражданите от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето е оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или извършеното деяние не е престъпление.

С постановление от 31.01.2020 г. на РП-*** е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.216,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 НК. Не се спори по делото, че ищецът е бил привлечен като обвиняем на 25.01.2021 г. за извършено престъпление по чл.216,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 НК за това, че на 07.10.2019 г. е убил 1 куче женско-майка на 4г. и 7 м., а на 9.10.2019 г. 2 бр. кучета женски на по 7 месеца,собственост на С. Г. от с.***** на стойност 450 лв., че спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка“; че е бил свидетел и е разпитван 2 пъти; на 16.02.2021 г. м е предявено разследване чрез пълномощника му адв.К.А.; на 27.04.2021 г. е проведен разпит на обвинявем; на 02.07.2021 г. РП-*** е внесла срещу ищеца обвинителен акт за престъпление по чл.216,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 НК, прекратено на 23.07.2021 г. и делото е върнато на прокурора; С постановление №8861/08.12.2021 г. на РП-*** ДП№21/2020 г. на КП при ОД на МВР **** е спряно, случаят е квалифициран като маловажен, а на 29.06.2022 . с определение №729 по ч.н.д.№266/2022 г. на ПРС, акта на РП-*** е отменен и делото е върнато за доразследване. С Постановление №8861 от 10.02.2023 г. на РП-*** ДП№21/2020 г. е прекратено на осн.чл.199,чл.243/1/,т.1 и т.2, ал. 2, вр. с чл.24/1/,т.1 от НПК поради несъставомерност и поради липса на доказателства за извършено престъпление от общ характер.

В ИМ се твърди, че наказателното производство продължило от 31.01.2020 г. до 13.02.2023 г.; в период от 2 г. ищецът имал качеството на обвиняем /24.01.2021-13.02.2023 г./, през което време изпитвал страх и неприятни очаквания, неприятни изживявания, свързани с моралната укоримост и отношението на обществото спрямо него, с това, че му било отнето огнестрелното оръжие и не можел да изпълнява трудовите си функнции като ловен стражар, че бил лишен от участие в ловната дружинка; изпитвал срам пред колегите си и се чувствал унизен; станал лесно избухлив, раздразнителен и сприхав в отношениеята си с децата и съпругата си, изпадал в униние, липса на апетит и безсъние.

В тази връзка претендира за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. и имуществени вреди – платен АВ -1500 лв., от което 600 лв. в досъдебната фаза, 600 лв.- в съдебната фаза, 300 лв.- за свемане на извършената полицейска регистрация.

При така събраните доказателства, съдът намира следното:

3

Съгл.чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ – държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление ако лицето бъде оправдано.

Според съд.практика – реш. №50009/08.02.2023 г. по гр.д.№932/2022 г. на ВКС, решение №187/13.03.2012 г. по гр.д.№1215/2011 г. на ВКС,3ГО лицето, срещу което е образувано наказателно производство търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение, както и решение №50084/30.05.2023 г. на ВКС, 3 ГО по гр.д.№1961/2022 г. - по реда на чл.290 ГПК, където е казано, че искът по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод повдигнатото обвинение, а действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение /чл.215 и чл.219 НПК/; тези предварителни действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни причиняват вреди, от което следва, че за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори и когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено, ПРБ ще носи отговорност по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ; в решението е казано, че неоснователно упражнената принуда обхваща мерките срещу уличеното лице и наложените му принудителни административни мерки, които се налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство доколкото административния орган и МВР не действат при условията на оперативна самостоятелност. Горното налага извода, че искът е основателен.

Досежно размера:

Пред РС са разпитани свидетелите П. Й. Ж. – колега на ищеца и М. И. Ж.– съпруга на ищеца. От показанията на разпитания по делото свидетел Ж. се установява, че с ищеца били колеги –от ищеца разбрали за случая – Ж.ски бил известно време притеснен, умислен, станал неразговорлив, а една вечен му станало лошо и разбрали, че е от притеснение; бил обиден , наранен, че са го обвинили в нещо; след като му отнели оръжието, бил понижен в общ работник и гледал фазани; като му върнали оръжието, той казал на колегите си, че всичко е приключило и обвинението било лъжа и клевета и се успокоил.

Св.Ж. установи, че през м.октомври 2019 г. се върнал целият разпреперан и казал, че има пак отново проблеми със С. Г.; като го привлекли като обвиняем и му иззели оръжието и го понижили да гледа фазани, бил психически съсипан, бил много разстроен, обяснявал на децата и внуците му, че не е вярно, дала му хапчета против високо кръвно, не спял спокойно; продал си ловното оръжие и не не можел да ходи на лов.

Преценявайки свидетелските показания съдът намира за недоказани неимуществените вреди, претендирани в ИМ – че Ж. изпитвал неприятни изживявания, свързани с моралната укоримост и отношението на обществото спрямо него; изпитвал срам пред колегите си и се чувствал унизен; не се доказа твърдението в ИМ, че е станал лесно избухлив, раздразнителен и сприхав в отношенията си с децата и съпругата си и как се е проявявало това, че е изпадал в униние.

4

Установи се от свидетелските показания, че ищецът е бил известно време притеснен умислен и неразговорлив; че бил обиден от обвинението, че изглеждал психически съсипан и разстроен, че му иззели оръжието и го понижили да гледа фазани, че не може да ходи на лов, поради което вдигнал кръвно и не можел да спи спокойно. Не се установи кога, колко пъти и колко време и при какви обстоятелства е изпитвал тези неимуществени вреди.