Решение № 853 от 02.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 853 гр. Бургас, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20252120103478 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕAД, срещу Ф. М. А. и Р. М. А., искове за установяване в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделност както следва: за Ф. М. А. сумата от 165,44 лева, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в гр. ***, с аб. № *** за отчетен период от 25.06.2022 г. до 26.11.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.02.2025 г., до окончателното изплащане на задълЖ.ето и сумата от 22,90 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.09.2022 г. до 12.02.2025 г., както и за Р. М. А. сумата от 165,44 лева, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в гр. ***, с аб. № *** за отчетен период от 25.06.2022 г. до 26.11.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.02.2025 г., до окончателното изплащане на задълЖ.ето и сумата от 22,90 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.09.2022 г. до 12.02.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № ***/21.02.2025 г. по ч. гр. д. № ***/2025 г. на РС – Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Твърди се, че ответниците притежават качество на потребител на ВиК услуги за процесния имот, съобразно ОУ на ищеца, като са собственици на обекта на потребление притежаващи по ¼ ид. ч. Сочи се, че в процесния период ответниците са потребили доставена, отведена и пречистена вода в процесния обект на потребление, за което са издадени съответни фактури, като ответникът не е заплатил задълЖ.ята си по фактурите в 30 дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, съобразно чл. 33 ал. 2 от ОУ. Излага се, че предвид неизпълнението от страна на ответника се е породило задълЖ.е за обезщетение за забава от падежа на всяка фактура. Поддържа се, че за процесните задълЖ.я ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и 1 дадените от съда указания са породили правен интерес за заявителя да предявени настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за които е представен списък по чл. 80 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата Ф. М. А. чрез особения си представител е подала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се наличието на облигационно отношение между страните, както и реалното потребление.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата Р. М. А. чрез особения си представител е подала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се наличието на облигационно отношение между страните, както и реалното потребление.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

В съдебното заседание ищецът не изпраща процесуален представител. Депозира становище от 02.02.2026 г.

В съдебното заседание ответниците не се представляват.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № ***/2025 г. на РС – Бургас, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника.

Въз основа на подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение № ***/21.02.2025 г., която е връчена на ответниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и дадените от съда указания са породили правен интерес от предявяване на исковете.

По делото е представен препис от извлечение от сметка за периода от 25.08.2022 г. до 26.11.2024 г.

Представени по делото са издадени от ищеца Фактури за периода от 23.11.2020 г. до 232.12.2024 г.

Приети по делото са представени решения на КЕВР относно цените на водата за процесния период.

Приложено по делото писмо от Община Бургас, както и справки от информационния масив на дирекция МДТ, и декларации по чл. 14 ЗМДТ, от които се установява, че процесния имот е деклариран на името на лица, различни от ответниците по настоящото дело.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена на длъжниците, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата 2 допустимост.

Предявени от ищцеца са искове, с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи, наличието на твърдяната облигационна връзка с ответника, в изпълнение, на която ищцовото дружество е доставило ВиК услуги до обекта, титуляр по партидата на който е ответника, твърдяното количество вода и канализационни услуги през процесния период, срещу което има парично вземане от ответника в претендирания размер, както и изпадането в забава на ответника, и размерът на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възраЖ.я.

С отговорите на исковата молба е оспорено наведеното със същата твърдение, че ответничките в качеството си на собственици на процесния имот се явяват потребители на ВиК услуги, както и че е налице потребление на ВиК услуги. С определението по чл. 140 ГПК на ищеца е указана тежест на доказване да установи оспорените от ответниците обстоятелства, включително на ищеца е указано по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства, установяващи твърдението му, че ответничките са били потребители на услуги на дружеството-ищец за процесния период на потребление, тоест, че същите в процесния период са били собственички на обекта на потребление, както и че не се сочат доказателства за реално предостаените или служебно начислени количества вода, в т. ч. че са били налице предпоставките за служебно начисляване на вода.

В изпълнение на указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК и за установяване на потребителското качество на ответника, ищецът е направил искане за снабдяване с информация от Община Бургас относно обстоятелството, на чие име е деклариран обекта на потребление, както и искане за възлагане на съдебно-техническа експертиза.

В изпълнение на указанията по чл. 146, ал .2 ГПК ищецът е представил и по делото са приети писмо от Община Бургас, както и справки от информационния масив на дирекция МДТ, и декларации по чл. 14 ЗМДТ, от които се установява, че процесния имот е деклариран на името на лица, различни от ответниците по настоящото дело, при което искането за допускане на съдебно-техническа експертиза за установяване на реално потребление, респ. на служебно начисляване на ВиК услуги е оттеглено, въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК и депозитът за вещо лице е възстановен.

По излоЖ.те съобраЖ.я и при липса на ангажирани от ищеца доказателства, установяващи, че в исковия период ответничките са били собственички на процесния обект на потребление, респ. потребител на ВиК услуги, както и че е налице реално потребление, респ. предпоставките за служебно начисляване на ВиК услуги, съдът приема, че по делото не се установява наличието на облигационна връзка между страните по делото и потребени от ответничките ВиК услуги, поради което предявените искове за главница и лихва са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕAД, срещу Ф. М. А. и Р. М. А., искове за установяване в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделност както следва: за Ф. М. А. сумата от 165,44 лева, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в гр. ***, с аб. № *** за отчетен период от 25.06.2022 г. до 26.11.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.02.2025 г., до окончателното изплащане на задълЖ.ето и сумата от 22,90 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.09.2022 г. до 12.02.2025 г., както и за Р. М. А. сумата от 165,44 лева, представляваща главница за доставена, отведена 3 и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в гр. ***, с аб. № *** за отчетен период от 25.06.2022 г. до 26.11.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.02.2025 г., до окончателното изплащане на задълЖ.ето и сумата от 22,90 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.09.2022 г. до 12.02.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № ***/21.02.2025 г. по ч. гр. д. № ***/2025 г. на РС – Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4