Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13782 от 09.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 50512/2025
Вид
Решение № 13782
Подписан
09.07.2026
Състав
БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 102а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 23, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.3, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 13782 гр. С., 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110150512 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 50512/2025г. на СРС, подадена от „Д.З.“ АД срещу „ЗД „Б.И.““ АД. С Определение от 30.06.2026г. е допуснато изменение на предявените искове досежно техния размер, като не е заявено те да продължават да се поддържат като частично предявени.

Ищецът „Д.З.“ АД чрез юрк. Р.К. е предявил срещу ответника „ЗД „Б.И.““ АД искове с правно основание по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца: сумата от 6689,85 евро, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 211644575 за нанесени вреди автомобил марка „Пежо“, модел „508“, рег. № **********, при пътно-транспортно произшествие на 21.12.2023г. в град С., на ул. „К.“ пред № 17В, причинено виновно от водача на автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, рег. № *********, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /30.10.2025г./ до окончателното изплащане на сумата. сумата от 1157,07 евро, представляваща лихва за забава за периода 05.07.2024г.28.10.2025г.

Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че на 21.12.2023г. в град С., на ул. „К.“ пред бл. 17В, водачът на автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, рег. № *********, причинил ПТП, при което бил увреден автомобил марка „Пежо“, модел „508“, рег. № **********. Към датата на произшествието за увредения автомобил била налице застраховка „Каско на МПС“ по полица № BG/08/5230011*****. За автомобила, управляван от причинилия произшествието водач, към датата на ПТП бил налице договор с ответника за застраховка „Гражданска отговорност“. При ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета № 211644575. За отстраняване на щетите застрахователят1 ищец изплатил обезщетение от общо 13113,52 лева. Встъпвайки в правата на увреденото лице, ищецът предявил регресна претенция спрямо ответника, ведно с ликвидационни разноски, но той отказал да плати. В насрочените по делото открити съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Кунева или не изпраща представител. Предявените искове се поддържат.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ЗД „Б.И.““ АД чрез юрк. Ц. Д. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 1503/06.01.2026г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача, сочен за виновен за настъпването му, е била застрахована при ответника. Оспорва механизма на произшествието, причинно-следствената връзка между поведението на застрахования при него водач и настъпилите вреди. Заявява, че вината за настъпването на ПТП е на застрахования при ищеца водач. При условията на евентуалност заявява възражение за съпричиняване. Искът се оспорва и по размер като завишен, като претендираната сума не отговаряла на действителната стойност на вредите. В насрочените по делото открити съдебни заседания се представлява от юрк./адв. Д. или не изпраща представител. Предявените искове се оспорват.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Видно от приложеното на л. 45-46 книжа, към ответника е отправена извънсъдебна регресна претенция.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска или неприсъствено решение.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 411 КЗ е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че е сключен договор за имуществено застраховане при ищеца за процесното увредено имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на трето лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, съответно обстоятелствата, които го освобождават от това задължение. По иска за лихва доказателствената тежест е за ищеца, който следва да установи наличието на парично задължение с настъпил падеж и продължителността на забавата. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Видно от представената на л.8-9 Застрахователна полица № BG/08/5230011*****, автомобил марка „Пежо“, рама VR3FBYHZRKY1*****, е застрахован по застраховка „Автогрижа“ с период на покритие 19.04.2023г.-18.04.2024г., в която застраховка е включена застраховка „Каско на МПС“, клауза „Пълно Каско“. Вредите по автомобила, последица от ПТП, съставляват покрит риск по застраховката – л. 11. Видно от представеното на л. 26-27 копие от регистрационен талон, автомобилът с посочения номер на рама е с рег. № **********.

По делото не се спори относно това, че към датата на ПТП гражданската отговорност за автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, рег. № *********, е била застрахована при „ЗД „Б.И.““ АД.

2

Видно от Протокол за ПТП № 1895272/21.12.2023г., съставен от Ж.Йорд. – мл. автоконтрольор при СДВР – Отдел „Пътна полиция“, на 21.12.2023г. в 11,50ч. в град С., на ул. „К.“ пред бл. 17В, е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, рег. № *********, и лек автомобил марка „Пежо“, модел „508“, рег. № **********, при което водачът на автомобила „Хюндай“ при движение по ул. „К.“ от ул.

„Х.И.“ към бул. „Н.И. В.“ поради несъобразена с характера и интезнивността на движението скорост е реализирал ПТП със спрелия пред него автомобил „Пежо“. Протоколът за произшествието, издаден от служител на МВР след посещение на място, е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него и непосредствено възприети от длъжностното лице факти при огледа, относими за определяне на механизма на произшествието, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и др. Видно от представеното на л. 24 от делото удостоверение, както и от представената с писмо от 05.02.2026г. административно-наказателна преписка, на водача на автомобила „Хюндай“ е наложено административно наказание глоба. Не се установява влизане в сила на наказателното постановление.

По делото като свидетели са разпитани Д. В. и Г. Б.. Показанията им съдът кредитира като вътрешно и помежду си непротиворечиви, като цяло в съзвучие с останалия събран по делото доказателствен материал и без данни да са дадени целенасочено пристрастно.

Свид. В. е управлявала автомобила „Пежо“. Спомня си за инцидента през м.12.2023г. било в светлата част на деня, слънчево и сухо. Движела се от „Парадайз Център“ по ул. „К.“ или „Б.“ /не е сигурна как точно се казва улицата там/. В колата била с майка си, която пътувала отпред на пасажерското място. Пред тях имало коли, които спрели. Спряла и тя, предполага около Правителствена болница. Изведнъж, без да чуе звуци или клаксони, ги ударили отзад. Колата се надигнала, без да се измества напред, майка ú почти си ударила главата в тавана. Много се изплашили. Слязла от колата, видяла, че ги е ударило такси, и извикала полиция. Другата кола била отместена на около метър. Предният му капак бил повдигнат и смачкан, като номерът на колата на свидетелката бил вътре в неговия преден капак. Дошла полиция, правили им тест за алкохол, подписали някакви документи.

Свид. Б. е управлявал автомобила „Хюндай“. Спомня си за произшествието. Тогава работел като таксиметров шофьор. Движел се от „Парадайз“ към Американското посолство.

Ударил отзад една госпожа. Автомобилът му бил тотална щета. Тя спряла рязко и той спрял.

Всичко станало за секунди, защото тя спряла рязко. Движел се с не повече от 5-10 км/ч.

Улицата била еднопосочна, нямало как да избегне удара. Водачката на другата кола спряла рязко, защото пред нея също спрели рязко. Не са спорили кой е виновен – свидетелят сочи, че вината е негова.

По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като изготвено от вещо лице с необходимата компетентност, при пълно и ясно изложени отговори на поставените въпроси, задълбочено обосновано и при липса на обстоятелства, които да пораждат съмнение в неговата правилност. Съобразно специалните си знания и материалите по делото вещото лице установява като механизъм на ПТП ситуация, при която автомобилът „Хюндай“ се движи по ул. „К.“ от ул. „Х.И.“ към ул. „Е.П.“, а пред него на не повече от 5м. попътно се движел автомобилът „Пежо“. При бл. 17 В водачката на „Пежо“-то възприела внезапно спрели пред нея автомобили и също спряла с възможно най-голямо спирачно закъснение. Водачът на автомобила „Хюндай“ възприел спирането, задействал спирачната уредба на колата си, но дистанцията била недостатъчна за това и настъпил удар: за автомобила „Пежо“ – челен, заден и прав, а за автомобила „Хюндай“ – преден, челен и прав. След удара и двата автомобила спират с установени съответни щети по тях. Към момента на удара автомобила 3

„Пежо“ е бил в покой, а автомобилът „Хюндай“ се е движил с около 25,48 км/ч. Водачът на последния го е управлявал при прекомерно малка дистанция и не е имал време и разстояние за осъществяване на аварийно спиране. Щетите по автомобила „Пежо“ са в причинноследствена връзка с механизма на ПТП.

Видно от представеното на л.43 от делото платежно нареждане, за отстраняване на щетите по автомобила „Пежо“ е изплатена сумата от 13113,52 лева.

Съдът намира, че по делото се доказа настъпването на ПТП да е по вина на водача на автомобила "Хюндай", чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Той не е изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 2 ЗДвП при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и както и задължението си по чл.3, т. 4 ЗДвП да не причинява имуществени щети. Нарушена е и нормата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, изискваща от водачите на пътните превозни средства да се движат на такова разстояние от движещото се пред тях друго превозно средство, че да могат да спрат зад него, когато то намали скоростта или спре рязко.

Не са налице обстоятелства, въз основа на които може да се обоснове извод за противоправно поведение свързано с управлението на автомобила „Пежо“, а оттам и за аргументиране наличието на съпричиняване.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ размерът на застрахователното обезщетение е равен на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Той се определя по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда, като не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество. Действителна стойност на увреденото имущество е тази сума, срещу която би могло да се купи друго такова имущество със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ). При изчисляване на размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като той реално е инкорпориран в самата действителна стойност (р.79/02.07.2009г.-т.д.156/2009г.-Іт.о., р.6/02.02.2011г.т.д.293/2010г.-Іт.о. и др.). Вещото лице е установило, че действителната стойност за отстраняване на нанесените щети възлиза на 13084,20 лева, равностойни на 6689,85 евро.