Решение № 260074 от 10.02.2021, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260074/10.2.2021г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав на деветнадесети януари, през две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор: като разгледа докладваното от районния съдия

ГД № 774 по описа на ШРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с осъдителен иск, предявен като частичен, с правно основание чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр. с чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД, от Б.Й.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Р.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***.

Ищецът излага, че по силата на сключен между него и „ПИБ” АД договор за прехвърляне на вземания - Цесия от 28.04.2014 г., е собственик на всички вземания към Р.Д.П., от страна на „ПИБ” АД, произтичащ от сключен между тях договор за банков кредит № 12КР-АА- 1982/05.07.2007 г. и замества банката като неин кредитор. Съгласно договора за цесия, получил от банката - кредитор всички права и привилегии, които тя притежава по отношение събирането на прехвърленото вземане, включени в приемателно - предавателния протокол - договор за банков кредит, погасителен план, договорна ипотека, удостоверяваща подлежащото му изпълнение. Заявява, че писмено уведомил Р.П. с Нотариална покана, че задължението е изцяло и предсрочно изискуемо, поради неизпълнения от нейна страна на условията по договора. Вземането му било доказано със сключения договор за банков кредит между длъжника и Цедента, ведно с приложение № 1 на Погасителен план, неотменна част от договора и извлечение от счетоводните книги на „ПИБ” АД.

Заявява също, че за същото вземане, между същите страни, на същото основание, има уважен частичен иск, с влязло в сила Решение по гр.д. №3403/2017г. на ШРС, потвърдено с Решение №157/09.07.2019г. по в.гр.д.

№162/2019г. на ШОС, като предявеният му частичен иск бил в размер на 25000,00 лв. в т.ч. - главница 10829,69 лв. и лихви - 14170,31 лв., като задължението на ответната страна, съгласно Извлечението от счетоводните книги на „ПИБ” АД към 28.04.2014 г., възлизало на 42857,71 лв., от тях 42054,20 лв.- главница и договорни лихви, изчислени съгласно погасителния план за периода 29.04.2014 г.

- 15.06.2017 г. - 13366,80 лв. или общо 56224,51 лв. След приспадане на погасените на 23.08.2015г. лихви в размер на 1010,00лв., окончателният размер на вземането му от ответницата към 15.06.2017 г., било 55214,51 лв. С решение № 157/09.07.2019г. по в.гр.д. № 162/2019г. на ШОС, било присъдено вземане - главница 10072,27 лв., след като ШОС потвърдил уважената от ШРС част от претендираната от длъжника сума за прихващане, на стойност 757,42 лв.

Твърди, че предвид установена от въззивния съд дата на настъпване на изискуемостта- изцяло и предсрочно на 18.06.2015г., договорната лихва за периода 29.04.2014г., съгласно погасителния план от 13 366,80лв., била редуцирана на 2498,91лв. Твърди, че редукцията била извършена на основание ТР № 3 /2017 г., по силата на което погасителният план се прекратява след датата на настъпване изцяло на предсрочната изискуемост - 18.06.2015 г. и размерът на вземането се ограничава само до сумата на непогасена главница и законна лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост, до датата на плащането. Заявява, че към 20.03.2020г. вземането му възлиза на 31981,93лв. /42054,20 лв. - 10072,27 лв./ главница. Моли ответницата да бъде осъдена да му заплати част от вземането към 20.03.2020г. - главница 19 500,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.06.2015г., до датата на плащането.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

В отговора се заявява, че предявеният иск е неоснователен, недоказан и предявен след изтичане на давностния срок. Заявява се, че тезата на ищеца е неоснователна за това, че по дело №162 по описа на ШОС за 2019г. съдът установил датата на предсрочната изискуемост на кредита. Спорът по делото на ШОС касаел частичен осъдителен иск за парично вземане, като нито в петитума на исковата молба, нито в диспозитива на решението се говори за датата на настъпване на предсрочна изискуемост по Договора за банков кредит между „ПИБ" АД и ответницата. След като е нямало искане на страните по делото за установителен иск, съдът правилно не се е произнесъл в диспозитива относно датата на настъпване на предсрочната изискуемост. Действително, в мотивите на съдебното решение по гр. дело №162/2019г. е обсъдена настъпилата предсрочна изискуемост, но съгласно правната теория, мотивите в съдебното решение нямат доказателствена сила. Доказателствена сила има само диспозитивът, който се ползва със силата на пресъдено нещо.

Твърди се, че предсрочната изискуемост е настъпила много по-рано от сочената от ищеца дата, а именно на 24.10.2014г. - с връчването на препис от исковата молба на ответницата по гр. дело 2503/2014г. по описа но PC - Шумен /съобщение до ответника - стр.

52 по дело № 2503/2014г./. Тази дата е определена съгласно правилата заложени в Тълкувателно решение № 8/2017 от 02 април 2019 г. по т.д. № 8/2017 г. по описа на ОСГТК. Уведомяването на длъжника, че банката (кредиторът), счита кредита за предсрочно изискуем, направено чрез връчването на преписа от исковата молба или по друг начин, след подаване на заявлението, има за последица настъпването на предсрочна изискуемост към този момент. Към преписа на исковата молба имало и изрично изявление за настъпила предсрочна изискуемост, материализирано в „Уведомително писмо-Покана“ /стр. №31-32 по дело 2503/2014г./, подписано от Б.Й.Б..

От Съобщението за връчване на препис на исковата молба по гр.д. №2503/2014 г. по описа на PC - Шумен било видно, че ответницата Р.Д.П. е получила преписа, заедно с доказателствата, лично. Освен уведомяването на длъжника, следва да са настъпили и юридическите факти, даващи право на кредитора да иска обявяването на кредита за предсрочно изискуем. От представените от ищеца доказателства, заедно с исковата молба е видно, че тези юридическите факти са настъпили. Сочи, че с връчването на препис от исковата молба по дело №2503/2014г. по описа на PC - Шумен, предсрочна изискуемост (включително и вноските с ненастъпил падеж) по договора за кредит е настъпила и след тази дата цялото вземане е станало изискуемо. Твърди, че съгласно разпоредбите на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо - в конкретния случай денят бил 24.10.2014г. и при липса на прекъсване на давностния срок, същият изтекъл на 24.10.2019г. /при общ давностен срок 5 години/.

Заявява се, че ищецът по настоящото дело Б.Й.Б. е предявил исковата си претенция с молба вх.№ 6296 от 19.05.2020г., т.е. след датата на настъпване на погасителната давност/, изтекла на 24.10.2019г./. Моли се за отхвърляне на исковата молба .

В съдебно заседание не се явява представител на ищеца, като се депозира молба рег.№ 266175 от 29.12.2020г. със становище във връзка с назначената СИЕ и молба рег.№ 260657 от 15.01.2021г., в която заявява, че желае съдебното заседание да се проведе в негово отсъствие. Ответникът се явява лично и с упълномощен представител – адв. И.И.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Към делото са приложени материалите по: гр.д.

№3403/2017г. по описа на ШРС; гр.д. №786/2015г. по описа на ШРС; гр.д. №2503/2014г. по описа на ШРС и справка относно движението по ч.гр.д. № 1667 от 2014г. по описа на ШРС / стр.79-80/.

*Гр.д. №2503/2014г. по описа на ШРС било образувано на 09.10.2014г. със страни- ищец Б.Й.Б. и ответник Р.Д.П., с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 и 2 от ТЗ, във вр. с чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД с искане да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 22 000 лв., представляваща част от вземане в общ размер 42 857,71 лв., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК №1044/ 01.07.2014 г. по ч. гр. д. № 1667/ 2014 г. по описа на ШРС. На 12.01.2015 г. ищецът депозирал молба, с която оттеглил предявения иск и молил делото да бъде прекратено. С Определение от 13.01.2015 г. производството по гр.д. № 2503/ 2014 г. по описа на ШРС било прекратено, на основание чл.232 от ГПК.

*Гр.д. №786/ 2015г. по описа на ШРС било образувано на

08.04.2015 г. със страни ищец Б.Й.Б. и ответник Р.Д.П., с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 430, ал.1 и 2 от ТЗ, във вр. с чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с искане да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 22 000 лв., представляваща част от вземане в общ размер 42 857,71 лв., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №70/ 28.01.2015 г. по ч. гр. д. № 54/ 2015 г. по описа на ШРС. С Решение 231/ 23.03.2016 г. /ВЗС 10.09.2016 г./ съдът е отхвърлил предявения положителен установителен иск като неоснователен.

На 08.11.2017 г. ищецът Б.Й.Б. отново депозирал искова молба срещу ответницата Р.Д.П., с правно основание чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ, чл.86, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД.

*Образувано било гр.д. № 3403/2017 г. по описа на

ШРС, с искане ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца 25000 лв. /10 829,69 лв. - главница и 14 170,31 лв. – лихви/, представляваща част от вземане в общ размер 56 224, 51 лв. /42 054,20 лв. – главница и 14 170,31 лв. – лихви/.

С Решение №188/ 25.02.2019 г. ответницата Р.П. била осъдена да заплати на ищеца Б.Б. сумата 10 072,27 лв. – главница и 14 170,31 лв. – лихви.

С Решение № 157/ 09.07.2019 г. /ВЗС 09.07.2019 г./, постановено по в.гр.д. № 162/ 2019 г., ШОС отхвърлил предявените от Б.Б. срещу Р.П. искове за присъждане на потенциални лихви към 28.04.2014 г., в размер на 167,80 лв.

/за размера над 635,71 лв. до 803,51 лв./ и за присъждане на договорни лихви за периода 29.04.2014 г. – 15.06.2017 г., в размер на 10 867,89 лв./, за размера над 2498,91 лв. до 13 366,80 лв./, съгласно договор за цесия от 28.04.2014г., с който е прехвърлено вземане на „Първа инвестиционна банка“ АД по договор за банков кредит № 12КР-АА-1982/ 05.07.2007 г., като потвърдил решението в останалата му обжалвана част.

По делото е допуснато и прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвена от в.л. Д.Д., от което се установява, че размерът на главницата по процесния кредит към дата 20.03.2020 г. и дата 19.05.2020г., след приспадане на сумите, които са обект на Решение по в.гр.д. № 162/2019г. по описа на ШОС, е един и същ и възлиза на стойност 31 224,51 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По делото не се спори, че с влязло в сила Решение №188/25.02.2019 г. по гр.д. №3403/2017г. по описа на ШРС и Решение № 157/ 09.07.2019 г. по в.гр.д.

№ 162/ 2019 г. по описа на ШОС, ответницата Р.Д.П. е осъдена да заплати на Б.Й.Б. следните суми: 10 072,27 лв. – главница по Договор за банков кредит № 12КР – АА – 1982, представляваща частичен иск от общо 42 054,20 лв., 2498,91 лв. – договорна лихва, 635,71 лв. – просрочени договорни и наказателни лихви, съгласно извлечението от счетоводните книги на ПИБ АД към 28.04.2014 г.

Разпоредбата на чл. 298, ал.1 от ГПК очертава субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение: решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Съгласно т. 18 на Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г., ОСГК на ВКС, мотивите към съдебното решение не подлежат на самостоятелно обжалване, тъй като диспозитивът на решението, който чл. 189, б. „г“ ГПК (отм.) визира като констатация относно спорното право, представлява източника на силата на пресъдено нещо, а по отношение на съдържащите се в мотивите констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо. Следователно обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо се преценява въз основа на обективираната в диспозитива на съдебното решение воля на съда. Съгласно задължителните указания на ОСГТК на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 3/2016г. от 22.04.2019г., решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск, обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. Недопустимо е в последващ исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието му и правната му квалификация. Формираната СПН относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. В конкретния случай такива факти са подписания Договор № 12КР-АА-1982/ 05.07.2007 г. за банков кредит между „Първа инвестиционна банка“ АД и Р.Д.П., последвалия го Договор за прехвърляне на вземане от 28.04.2014 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и ищеца Б.Й.Б.. Относно тези юридически факти, от които правоотношението произтича, а именно подписания Договор № 12КР-АА-1982/ 05.07.2007 г. за банков кредит между „Първа инвестиционна банка“ АД и Р.Д.П. и последвалия го Договор за прехвърляне на вземане от 28.04.2014 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и ищеца Б.Й.Б., вече има формирана сила на пресъдено нещо. За страните по материалното правоотношение, а именно Б.Й.Б. - в качеството му на кредитор и Р.Д.П. - в качеството ѝ на длъжник, и правната квалификация на спора също има влязло в сила решение. Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова - различна СПН.