Решение № 68 от 23.01.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Варна, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20233100502085 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК Постъпила е въззивна жалба с вх. № 58215/03.08.2023 г. от

Териториално поделение „Държавно ловно стопанство “Шерба” чрез адвокатско дружество „Григорови" при АК- Шумен, представлявано от адв.

С. Г., против Решение № 2732/21.07.2023г, постановено по гр.д.513/2023 по описа на РС- Варна, с което е обявява за недействителна, поради противоречие със закона, клаузата за изпитателен срок в полза на работодателя предвидена в т.2 от трудов договор №152/31.05.2022г., сключен между А. М. М., ЕГН: ********** и Държавно ловно стопанство Шерба, ЕИК: 2016174120080, на основание чл. 74, ал.1 вр.ал.4 КТ. Признато е за незаконно и отменено уволнението на А. М. М., ЕГН: **********, извършено със заповед №16/23.11.2022г., издадена от Директора на ДЛС „Шерба “АД, на основание чл.344,ал.1, т.1 КТ, и е възстановен А. М. М., на заеманата преди уволнението длъжност „Горски стражар“ в ДЛС „Шерба“, на основание чл.344,ал.1, т.2 КТ. Осъдено е Държавно ловно стопанство “Шерба”, ЕИК:

2016174120080 с адрес с. Старо Оряхово, общ. Долни Чифлик, обл. Варна да заплати на А. М. М., ЕГН: ********** с адрес гр. Дългопол, ул.“Х.М.“ *** сумата от 11 374.67 /единадесет хиляди триста седемдесет и четири лева и шестдесет и седем ст./лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 23.11.2022г. – 1

23.05.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска -17.01.2023г., на основание чл.225,ал.1 КТ, вр. чл.344, ал.1, т.3 КТ.

Счита решението за неправилно - постановено в противоречие на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано и вътрешно противоречиво. Посочва, че е неправилен извода на първата инстанция, че териториалните поделения се включват в структурата на Североизточно държавно предприятие. Излага, че според чл. 174. ал. 1,т. 6 от Закона за горите териториалните поделения на държавните предприятия са работодатели по смисъла на 5 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труд. Твърди, че независимо, че двете поделения са в рамките на една организация, всяко едно от тях е самостоятелен работодател. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че в посочените периоди от 2000г до 2022г ищецът е работил при различни работодатели.

От 2011 г. до 2019 г. работодател на ищеца е ТП Държавно горско стопанство Цонево, от 31.05.2022 г. до прекратяването, работодател на ищеца е ТП Държавно ловно стопанство “Шерба” Излага се, че ответникът има всички белези на самостоятелен работодател по смисъла на §1. т.1 ДР на КТ.

Счита за неправилен извода на първата инстанция, че до 2019 г. и през 2022 г. ищецът е имал един работодател. Съдът не е обсъждал и коментирал възражението, че работодателите на ищеца и техните представители до 2019 г. и през 2022г са различни. Излага, че не е бил представител на никой от работодателите на ищеца в периода от 2000г до 2019г и структурите, които са били работодатели на ищеца през процесните периоди, представляват различни работодатели. От 2000 г. до 2019 г. ищецът е бил в структурите на горите в областта на горското стопанство. През 2022 г. ищецът е бил в структурите на горите с работодател – ловно стопанство.

Изтъква, че съдът изобщо не е обсъждал относимите към спора разпоредби на специалните закони - Закона за горите - действащия и отменения, и закона за лова и опазване на дивеча, уреждащи статута на конкретната структура, за да определи кой е бил работодател, както и какви функциите в областта на горите се възлагат на различните структури през различните периоди. В тази връзка не е взето предвид обстоятелството, че за въведения от ищеца период от 2000 до 2022г, действат два различни закона за горите, уреждащи статута структурите - Държавно лесничейство и Държавно предприятие. Твърди, че длъжността

„горски стражар" в „горско стопанство", различна и много по ограничена от дейността на „горския стражар" в „ловно стопанство". Посочва, че това различие е отразено и в длъжностна характеристика по процесния трудов договор. С назначаването на ищеца на работа в ДЛС “Шерба” поемайки функциите на „горски стражар" в ловно стопанство, и с длъжностната характеристика и съобразно закона, същият е следвало да изпълнява и изцяло нови допълнителни задължения свързани с дейностите чл. 9 от ЗЛОД /каквито до сключване на прекратения трудов договор на предходните му длъжности при другите работодатели не са му били възлагани.

2

В обобщение посочва, че клаузата в трудовия договор за определяне на шестмесечен срок за изпитване, не е в нарушение на ограничението на чл.70. ал.5 КT\, не е недействителна и не е целяща заобикаляне на забраната за повторно проверяване пригодността на работника да изпълнява конкретно възложените му функции. Изтъква, че към момента на сключване на трудовия договор страните са се съгласили с клаузата за изпитване, като ищецът не е направил възражения за недействителност на същата.

Изтъква, че неправилно първата инстанция е приела, че действията на работодателя целят заобикаляне на нормата на чл. 325, ал. 1, т.9 от КТ.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.

Постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 68263/15.09.2023 г. от А. М. М. с ЕГН **********, чрез адв. А. П.. Счита, че въззивната жалба е неоснователна. Излага съображения в тази насока.

Посочва, че ако ищецът е работил през периода 2000 - 2019 г. при различни работодатели в областта на горското стопанство, то е следвало по делото да има представени различни трудови договори и заповеди за прекратяването им. По делото има представен трудов договор от 08.11.2000 г. изменян с допълнителни споразумения до прекратяването му станало със заповед № 7 от 05.08.2019 г. Изтъква, че видно от представената длъжностна характеристика за длъжността "горски стражар", подписана през 2000 г. с Държавно лесничейство с. Цонево, задълженията и отговорностите са напълно идентични с основните задължения по длъжностната характеристика за длъжността: "горски стражар" подписана от А. М. на 31.03.2022 г. със Североизточно държавно предприятие. Излага съображения за правилност на обжалваното решение.

Моли да остави без уважение като неоснователна въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решението.

В съдебно заседание въззивникът териториално поделение „Държавно ловно стопанство “Шерба”, се представлява от адв. С. Г., поддържа депозираната въззивна жалба, оспорва писмения отговор. Посочва, че следва да се приеме, че работодателят никога не е бил работодател на ищеца.

Твърди, че не може да се приеме, че когато работодателят е имал право да изпита качеството на работника и в срока по чл. 70 от КТ е прекратил договор, е налице злоупотреба с право.

Въззиваемата страна А. М. М., се представлява от адв. А. П., оспорва жалбата, поддържа писмения отговор. Моли да се постанови решение, с което да се остави без уважение въззивната жалба и да се остави в сила решението на ВРС, като счита, че същото е правилно постановено, при един подробен анализ на събраните по делото доказателства.

По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

3

В исковата молба ищецът твърди, че от 08.11.2000г. до 31.06.2004г. работил на длъжността „горски стражар“ в ДЛ Цонево. От 10.12.2004г. до 01.01.2008 г. работил на длъжността „началник ловно технически участък“ в Държавно лесничейство Цонево. От 01.01.2008г. до 01.06.2008г. работил на длъжността „старши лесничей“ в ДЛ Цонево. От 01.06.2008г. до 29.0.62011г. заемал същата длъжност в преобразуваното предприятие Държавно горско стопанство Цонево. От 29.06.2011г. до 16.01.2012г. заемал същата длъжност в преобразуваното Североизточно държавно предприятие ДП Териториално поделение Държавно горско стопанство Цонево – правоприемник на Държавно горско стопанство Цонево. От 16.01.2012г. до 04.03.2015г. работил на длъжността „специалист лесовъдство“, от 04.03.2015г. до 18.01.2018г. работил на длъжността „старши лесничей“; от 18.01.2015г. до 05.09.2019г. работил на длъжността „ловен надзирател“ или за периода 08.11.2000г. до 05.08.2019г. без прекъсване работил в Североизточно държавно предприятие ДП Териториално поделение Държавно горско стопанство Цонево. Посочва, че на 01.06.2022г. сключил трудов договор №152/31.05.2022г. със „Североизточно държавно предприятие“ ДП Териториално поделение Държавно горско стопанство „Шерба“ за длъжността „горски стражар“ с основно месечно възнаграждение 1560 лева и допълнително възнаграждение 1 % за всяка прослужена година работа за работа от същия или сходен характер, като трудовото възнаграждение, което получавал било в размер на 1840.80 лева. в трудовия договор било посочено, че е трудоустроен съгласно ЕР №1994/29.06.2021г. и имал 50 % намалена работоспособност. В т.8 от трудовия договор били посочени противопоказания при извършване на работа: продължително вървене и правостоене, усукване в поясно-кръстната област. В договора била включена клауза за изпитване, която била недействителна, тъй като с нея работодателят целял заобикаляне на закона, а именно при прекратяване на трудовото правоотношение по облекчен ред, без предизвестие, без обезщетения, без закрилата на чл.333, ал.1, т.2 и ал.2 КТ заради качеството му на трудоустроено лице.

Излага се, че съгласно чл.70,ал.5 КТ за една и съща работа един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок на изпитване може да се сключи само веднъж. Твърди се, че към датата на сключване на процесния трудов договор ищецът вече веднъж е заемал длъжността „горски стражар“ към ДГС Цонево, чийто правоприемник било Североизточно държавно предприятие. Сочи, че има необходимото образование и квалификация за заемане на тази длъжност. При сключване на трудовия договор представил медицинската си документация и противопоказанията за полагане на труд. Ответникът направил запитване до ТЕЛК, която дала заключение, че не може да изпълнява длъжността „горски стражар“. Счита, че работодателя е нарушил чл.8 КТ при сключване на трудовия договор, като не е действал добросъвестно, тъй като включил недействителна клауза – чл.70 КТ срок за изпитване в договора с цел заобикаляне на закона. На 23.11.2022г. получил заповед за прекратяване на 4 трудовото му правоотношение на основание чл.71,ал.1 КТ и във връзка с експертно решение на ТЕЛК. Намира заповедта за незаконосъобразна, тъй като клаузата със срок за изпитване в трудовия договор била недействителна, като целяща заобикаляне на закона. Твърди, че на работодателя е добре известно, че целият трудов стаж на ищеца е преминал в ДГС Цонево и че има намалена работоспособност. Счита, че включването в трудовия договор на недействителна клауза цели вместо да бъде спазена процедурата по чл.314 КТ и чл.325,ал.1, т.9 КТ, трудовото му правоотношение да бъде прекратено по облекчен за работодателя ред. Претендира обезщетение за незаконното уволнение, поради което е останала без работа в размер на 1840.80 лева.

В постъпилия отговор на исковата молба ответникът оспорват твърденията на ищеца, че трудовите му правоотношение в периода 08.11.2000г. до 05.08.2019г. и процесното трудово правоотношение са с един работодател СИДП ДП Шумен. Твърди се, че в посочените периоди ищецът не е работил при един и същ работодател, поради и което с него може да се сключи трудов договор с клауза за изпитване. Оспорват се твърденията, че клаузата за изпитване е недействителна и цели заобикаляне на закона.

Твърди, че нито в закона, нито в практиката и правната доктрина няма забрана да се сключва клауза за изпитване с лица, притежаващи решение на ТЕЛК. Оспорват се твърденията на ищеца, че работодателят е нарушил чл.8 КТ. Твърди се, че СИДП ДП Шумен никога не е било работодател на ищеца нито самостоятелно основание, нито като правоприемник на включените в него териториални поделения.