Решение № 4139 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4139 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20261110100237 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 1852/06.01.2026 г., с която ЗАД „А“ АД е предявило срещу СО обективно и кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 1375,86 евро, представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка „Каско“ обезщетение за увреден лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № **** от пътно-транспортно произшествие, осъществено на 11.10.2020 г. в гр. София, в квартал „Горна баня“, на ул. „Пладнище“, в района на отсечката между ул. „Кристал“ и ул. „Маркова баня“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /06.01.2026 г./ до окончателното й изплащане; 2/ иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 536,53 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 05.01.2023 до 05.01.2026 г., дължима върху претендираната в производството главница.

Ищецът твърди, че на 11.10.2020 г. в гр. София, в квартал „Горна баня“, на ул. „Пладнище“, в района на отсечката между ул. „Кристал“ и ул. „Маркова баня“, водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № **** попада с автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка, находяща се на платното за движение, което е станало причина за реализиране на ПТП. Сочи, че вследствие на горепосоченото събитие на лекия автомобил са нанесени щети на стойност 2680,94 лева /включваща разходи за отстраняване щетите по автомобила/. Твърди, че 1 процесното събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско”, съгласно полица № 0306X0532158, със срок на застрахователно покритие от 04.01.2020 г. - 03.01.2021 г.

Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в ЗАД „А“ АД е подадено уведомление за щета, във връзка с което е образувана щета № ****, по която е изплатено обезщетение в размер на 2680,94 лева. Извършени били и ликвидационни разноски в размер на 10,00 лева, или общо обезщетението възлизало на сумата от 2690,94 лева /1375,86 евро/.

Сочи, че до ответника е изпратена регресна покана за доброволно заплащане на претендираната в настоящото производство сума, но задължението не е изпълнено, поради което ответникът изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава в размер на 536,53 евро за периода от 05.01.2023 до 05.01.2026 г.

Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове.

Излагат се съображения, че с исковата молба не се обосновава механизма на ПТП и причинната връзка между щетите по лекия автомобил и твърдяната дупка на пътното платно. Поддържа се, че от представените доказателства не се доказвало в процесния пътен участък да е имало дупка с конкретни размери, която да е била от естество да причини твърдените вреди. Поддържа се, че липсва точна индивидуализация на мястото на настъпване на процесното събитие, като се излагат подробни съображения в този смисъл. Прави възражение за съпричиняване с аргументи, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № **** не е положил дължимата грижа, не се е движил със съобразена скорост и при възникване на опасността не е намалил и не е направил опит да избегне дупката.

Оспорва размера на вредите. Оспорва се и иска за лихва за забава.

Прави се възражение за погасяване на вземанията, предмет на предявените от ищцовото дружество искове.

Моли, исковете да бъдат отхвърлени, алтернативно – да бъде намалено претендираното от ищеца обезщетение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр.

2 чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.

По отношение на предявения осъдителен иск с правно основание чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да установи следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който да е настъпило събитие, което е довело до увреждането на имуществото на застрахованото при ищеца лице, вследствие виновно и противоправно поведение на лица, комуто ответникът е възложил конкретна работа, при или по повод изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в исковата молба събитие и причиненото увреждане на имуществото на застрахованото при ищеца лице, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, както и изпадането на ответника в забава, периода на забавата и размерът на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти, включително релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № ****.

От представената по делото застрахователна полица по застраховка „Каско и Злополука“ № 0306Х0532152 от 03.01.2020 г., със срок на застрахователно покритие от 04.01.2020 г. до 03.01.2021 г., се установява по делото, че към датата на реализиране на процесното ПТП /11.10.2020 г./ между ищеца и собственика на МПС – лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № **** е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Каско на МПС”.

От събраните по делото писмени доказателства се установява също, че в изпълнение на договорното си задължение, ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на 2680,94 лева за щети от ПТП по щета № ****, заведена във връзка със застрахователно събитие, настъпило на 11.10.2020 г., като сумата е изплатена в полза на сервиза, извършил ремонта на застрахованото по застраховка „Каско на МПС” имущество.

От събраните по делото доказателства се установява, в гр. София, в квартал „Горна баня“, на ул. „Пладнище“, в района на отсечката между ул. „Кристал“ и ул.

3

„Маркова баня“, водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № **** попада с автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка, находяща се на платното за движение, което е станало причина за реализиране на ПТП. Установява се в производството, че проишествието, представлява покрит риск по застрахователното правоотношение.

Описаният механизъм на ПТП се установява от заключението на САТЕ, свидетелските показания на свидетеля М. Р. М. и представените по делото заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС и декларация на водач от 22.10.2025 г.

Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните, отразените в протокола за ПТП щети на застрахования при ищеца автомобил съответстват на описания механизъм на ПТП и са в пряка причинноследствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Ето защо, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, следва да се приеме, че процесните вреди са настъпили именно при описания в протокола механизъм на ПТП.

Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 48, т. 2, б. „в“ от Правилника за прилагане на закона за пътищата, поддържането на републиканските пътища в границите на градовете е задължение на съответната община. Следователно, несъмнено е, че ПТП е настъпило в рамките на урбанизираната територия на гр. София, поради което отговорност за поддържането му в изправно състояние носи СО. Лицата, които стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на населените места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. В настоящия случай с оглед установената фактическа обстановка несъмнено е, че ПТП е настъпило поради наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, съществуването на която се дължи на противоправното и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД) бездействие на служител на ответника, който в нарушение на горепосочените законови разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да стопанисва надлежно пътното платно и да го поддържа в изправно състояние, а при наличие на препятствие на него – да го обозначи. Следователно, ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените щети в пълен размер.

4

От представените по делото писмени доказателства (заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, опис на претенция, възлагателно писмо, опис - заключение, доклад по щета) се установява, че при описаното застрахователно събитие са настъпили вреди на застрахования при ищеца автомобил, които съгласно експертните изводи на вещото лице по САТЕ са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие.

Вещото лице установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на причинените вреди на база пазарни цени са били необходими 1553,32 лева /794,20 евро/. Установява се още, че при възстановяване в официалния представител на марката стойността на ремонта би била в размер на 2680,94 лева /1370,74 евро/.

По делото не са ангажирани никакви доказателства /или направени доказателствени искания за събиране на доказателства/, за установяване на обстоятелството, че в настоящия случай процесният лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № **** е следвало да бъде отремонтиран в официален сервиз на марката /нито са представени доказателства, че автомобилът е бил в гаранция, нито за условията по уговорената гаранция, нито се представят други доказателства, от които да се направи извод, че по отношение на същия, следва да се възстановяват щетите по цени на официален сервиз на марката автомобил/.

Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено по делото, че действителната стойност на вредата е в размер на 1553,32 лева /794,20 евро/.

Към тази сума следва да се прибавят обичайните ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 10 лева, поради което предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД се явява основателен и доказан размера от 1563,32 лева /799,31 евро/.

Предвид доказаната основателност на предявения иск, настоящият съдебен състав намира, че следва да разгледа направеното при условията на евентуалност възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № ****.

По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. ***25/2008г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 5

12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение ***8/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение ***9 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение ***4 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.) Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл.

51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички случаи съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към правоимащото лице.

Разпечатката съдържа 41 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a05fb945-09d7-453b-b043-d4f5540f77b9