Определение № 34 от 20.02.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34 гр. Варна, 20.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20253000600046 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 345 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 306, ал.3 във вр. с ал.1, т.4 от НПК.

Образувано е по жалби на осъдения А. П. Т. /саморъчно написани/ против два съдебни акта, постановени от ОС Варна по НОХД № 109/23г по описа на същия съд - определение № 692 от 27.12.2024г и определение № 42 от 17.01.2025г, с които е осъден да заплати на Националното бюро за правна помощ направените по делото разноски за служебен защитник на подсъдимо лице и на особен представител на пострадалите лица. Жалбоподателят оспорва основанията и размера на сумите, които е осъден да заплати, позовавайки се на влошено здравословно състояние и липса на финансови възможности. Прави искане в нарочна допълнителна молба за назначаване на служебен защитник и в настоящото производство.

В депозиран писмен отговор от Националното бюро за правна помощ (НБПП) по жалбата срещу определение № 692 от 27.12.2024г, са изложени съображения за неоснователност на доводите на осъденото лице. Молбата е за потвърждаване на първоинст. съдебен акт. По втората жалба във връзка с осъждането за направени разноски по КНОХД № 605/2024 г. по описа на ВКС, 1 съгласно отчет № 3919/2024 г. и решение на НБПП № ВН-391928987/19.11.2024 г. – не е взето отношение.

Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваните две определения, констатира следното:

На първо място, следва да се подчертае, че в това производство, провеждащо се в закрито заседание – по чл. 306 ал.1 т.4 пр. 2 от НПК, законодателят не предвижда възможност за назначаване на служебен защитник, поради което искане на осъдения не може да бъде удовлетворено.

Подадените от осъденото лице А. Т. жалби, инициирали настоящето въззивно производство и обединени в едно, са процесуално допустими, с оглед процесуална легитимация на жалбоподателя и спазване на срока за обжалването им.

Разгледани по същество жалбите на осъд. Т. се преценяват неоснователни по следните съображения: като

Производството по НОХД № 109/2023 г. по описа на Окръжен съдВарна е приключило с влязла в сила на 29.10.2024 г. присъда № 26/31.05.2023 г., с която А. П. Т. е признат за виновен в извършване на деяние, наказуемо по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 и пр.4 и т.6а, вр. чл.115 от НК и на основание чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от седемнадесет години и шест месеца, което на основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „а“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.

В Окръжен съд – Варна, Наказателно отделение са постъпили искания от Националното бюро за правна помощ, на основание чл.189 НПК, вр.чл.27а от Закона за правната помощ, за присъждане в полза на НБПП направените разноски за служебна защита, както следва:

Съгласно решение на НБПП № ВН-776-6719/04.04.2023г, с което е определено възнаграждение на адв.Ж.П.Ж. от АК Варна за предоставена правна помощ на подс.Т. по: ДП № 2226 / 2020г. по описа на Четвърто РУ - Варна е платено възнаграждение на осн. чл. 20, т.1 от НЗПП в размер на 700 лева; по ЧНД № 1053 / 2022г. по описа на ОС - Варна, на осн. чл.

2

21 от НЗПП е изплатено адвокатско възнаграждение от 170лв.; по ВЧНД № 293 / 2022г. по описа на АпС Варна, на осн. чл. 21 от НЗПП е изплатено адвокатско възнаграждение от 170 лв.; по ЧНД № 1234/2022г. по описа на ОС - Варна, на осн. чл. 21 от НЗПП е изплатено възнаграждение в размер на 170 лева; по ВЧНД № 346 / 2022г. по описа на АпС - Варна, на осн. чл. 21 от НЗПП е изплатено адвокатско възнаграждение от 170 лв., като общата сума възлиза на 1380 /хиляда триста и осемдесет/ лева.

Съгласно решение на НБПП № ВН-3919-28987/19.11.2024г, с което е определено възнаграждение на- адв. С.К.К. от АК Варна, назначен за особен представител на пострадалите Б.И.К. С.И.К., И.Б.И. и М.Б.И. с протоколно определение на ВОС от 20.02.2023 г. , с оглед предоставена правна помощ по КНОХД № 605/2024 г. по описа на ВКС, за сумата от 3200 /три хиляди и двеста/ лева.

Установимо от материалите по делото, както адв. Ж. Ж. – назначен за служ. защитник на подс. А. Т., така и адв. Ст. К.- назначен за особен представител на пострадалите Б.И.К. С.И.К., И.Б.И. и М.Б.И. ата Д.К.Д., са участвали в надлежно посочени в ревизираните актовете на ВОС /и тези на НБПП/ при следващите се процесуално-следствени действия, с което са изпълнили задълженията си по предоставяне на правна помощ на подсъдимия / на ДП, пред ОС Варна и АпС Варна/ и на пострадалите лица /пред ВКС/.

Наказателното производство по НОХД № 109/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна е приключило с осъдителна присъда, с която е била ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено от него съставомерно деяние по см. на чл.116, ал.1, т.6, пр.3 и пр.4 и т.6а, вр. чл.115 от НК. Крайният акт е влязъл в законна сила на 29.10.2024 г.

Съгласно ТР№4/2010г. на ОСНК на ВКС на РБ, подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл.189, ал.3 НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички случаи на задължителна защита, както и за служебно назначения повереник на пострадалите лица. С цитираното решение е взето отношение и досежно приложението на правилата на чл.189, ал.1, 2 и 3 и чл. 190 НПК.

За пълнота и предвид доводите за затрудено финансово положение, изложени в жалбата на осъденото лице, следва да се обърне внимание, че единствено изключение е предвидено в текста на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ , според който "Системата за правна помощ обхваща и 3 случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това /в хипотезата на чл.94, ал.1, т.9 от НПК/. В тези случаи лицето не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ". В конкретния случай възведеното спрямо жалб. обвинение е било за престъпление по чл. 116 от НК с предвиден минимум на наказанието от 15г. лишаване от свобода, което обстоятелство попада в хипотезата на чл.94, ал.1, т.3 от НПК, респективно изключва възможността за освобождаване от разноски.

Поради това и двете жалби на осъденото лице срещу цитираните по горе осъдителни актове на ОС Варна се явяват неоснователни.

Водим от горното и на основание чл.345 ал. 1 пр. 1 вр. чл 306, ал.3, предл.2 от НПК Варненският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 692 от 27.12.2024г и определение № 42 от 17.01.2025г, и двете постановени от Окръжен съд Варна по НОХД № 109/23г по описа на същия съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4