Решение № 288 от 17.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Пловдив, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20255300500037 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.

Постъпили са въззивни жалби от М. М. Ш. и от ОД на МВР-Пловдив против Решение № 4048/17.10.2024г., пост. по гр.д.№ 1026/2024, ПдРС, с което ОД на МВРПловдив, Е ОСЪДЕНО да заплати на М. М. Ш., следните суми : - 2 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания в резултат на незаконосъобразни действия по правозащитна дейност на полицейски разследващи органи по прекратено ДП № 251/ 2023 г. по описа на Първо РУ на МВРПловдив, пр. пр. № 4476/ 2023 г. по описа на РП- Пловдив, за извършено престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване- 30.11.2023 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 2 000лв. до пълния предявен размер от 6 240лв.; - 360лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, заплатени разходи за взети биологични проби и за извършена токсикохимична експертиза по прекратено ДП № 251/ 2023 г. по описа на Първо РУ на МВР- Пловдив, пр. пр. № 4476/ 2023 г. по описа на РП- Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване- 30.11.2023 г. до окончателното й изплащане, като за 1 разликата над присъдения размер от 360 лева до пълния й предявен размер от 379, 92 лева, включващ още и разходи за банкови преводи и куриерски услуги искът е отхвърлен, като са присъдени и разноски.

Жалбоподателят ищец М. М. Ш. обжалва решението в отхвърлителната част. По отношение на иска за имуществени вреди поддържа, че отхвърлената част съставляват такси, които е следвало да заплати, за да преведе сумата за извършване на експертизата и тези суми е било задължително да бъдат заплатени. По отношение на неимуществените вреди поддържа, че съдът не е съобразил с принципа на справедливостта. Повтаря доводите си от исковата молба, че производството против нея е продължило повече от седем месеца, че е била задържана за срок от 24 часа, отнето й е свидетелството за управление на МПС, като в резултат на тези действия е претърпяла неимуществени вреди – било е поставена в неравностойно и обидно положение. Счита, че по делото са събрани множество доказателства в подкрепа на тезата й. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и са постанови ново, с което уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

Жалбоподателят ответник ОД на МВР-Пловдив е обжалвал решението в осъдителната част. Поддържа на първо място, че решението е недопустимо, т.к. спорът е подсъден на административните съдилища. По отношение на имуществените вреди поддържа, че твърдението е, че същите произтичат от отказа на началника на сектор ПП да върне СУМПС до заплащане от последната на разноските за СТЕ, който отказ не е обжалвал и е стабилен административен акт. Отделно от това се позовава на разпоредбата на чл.172а, ал.2 от ЗДвП, като счита че тези разходи са за сметка на тестваното лице, т.к. не са налице кумулативно изискващите се елементи - пробата да е некачествена или невалидна или физическото състояние на лицето да не позволя тестване, с техническо средство или тест, а такива не се твърдят или установяват. По отношение на неимуществените вреди се поддържа, че по делото не се установява нито едно незаконосъобразно действие на административен орган. В самото решение е посочено, че производството е приключило в разумен срок, процесуалните действия са били своевременно предприемани. Поради това се поддържа, че на практика решението е немотивирано. Отделно се поддържа и че ищцата не доказва как досъдебното производство се е отразило върху начина на живот. Застъпва тезата и за неправилно приложение на нормата на чл.52 от ЗЗД, т.к. не е съобразена тежестта на престъплението, продължителността на досъдебното производство, както и интензитета на протичането му. Моли за обезсилване на решението и за прекратяване на производството. А алтернативно, ако съдът приеме иска за допустим – да отмени решението в осъдителната му част и да отхвърли иска. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Никоя от страните не е подала отговор на въззивната жалба на другата страна.

2

Контролиращата страна ОП Пловдив взема становище за правилност на решението.

Жалбите са подадени в срока по чл.259 от ГПК, изхождат от легитимирани лица – страни, останали недоволни от различни части на постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

По отношение на оплакването на жалбоподателя ответник за недопустимост на постановеното решение поради неподсъдност на иска на гражданския съд, следва да се посочи, че този въпрос е разрешен в производство по препирня за подсъдност. С О№ 1012/06.03.2024, пост. по гр.д.№528/2024, 5чл.с. на ВКС и ВАС е постановено, че компетентен да разгледа предявения иск е РС-Пловдив. В мотивите е посочено, че когато вредите са претърпени от действия на полицейските органи, по повод дейността им като разследващи органи по разкриване и събиране на доказателства за извършено престъпление, и когато досъдебното производство по това разследване е прекратено, поради липса на престъпление, то компетентен да се произнесе по спора за вреди е именно гражданския съд. Посочено е, че в тази хипотеза полицейските органи излизат извън своята обичайна административна дейност, а извършват дейност, попадаща в хипотеза на чл.2, ал.1, т.3, предл. второ от ЗОДОВ. Ето защо това възражение се явява неоснователно.

От фактическа страна по делото се установява непротиворечиво от приложеното дознание №251/2023, 1РУ на МВР, че на 11.04.2023г. при рутинна полицейска проверка е спрян лек автомобил , управляван от М. Ш.. Същата е тествана за употреба и наркотици с полеви тест, като пробата за наркотици е била положитела.

По искане на проверяваното лице е взета проба за кръвен тест и е назначена съответната токсилогична експертиза. Водачката е задържана в поделенията на МВР за срок от 24 часа, обискирана е, а регистрационните табели на автомобила са свалени.

Връчена й е призовка за явяване пред разследващ полицай за повдигане на обвинение.

В кориците на делото липсват данни за повдигане на такова. Приложена е експертиза № 23/ТЛ-106 от 14.08.2023г., която е установила, че във взетите биологични проби от 3

М. Ш. не се установява наличие на наркотични вещества. Съставен е и протокол от 14.09.2023г. за разпит на М. Ш. в качеството й на свидетел, в който са снети показанията й по случая. На 15.09.2023г. разследващият полицей е изпратил материалите по досъдебното производство на наблюдаващия прокурор с мнение за прекратяване. На 24.10.2023г. с Постановление на Районния прокурор на РП-Пловдив е удължен срока за произнасяне по преписката. С Постановление от 22.11.2023г. на прокурора по делото е прекратено производството поради липса на извършено деяние.

По делото са приложени и копия от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 11.04.2023г., от която се установява, че е наложена временна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС; заповед за прилагане на принудителна административня мярка от същата дата – пркратяване на регистрация на МПС за срок от шест месеца и снемане на регистрационните табели.

Представено е и писмо от ОД на МВР-Пловдив до М. Ш. от 06.12.2023г., в което я уведомяват, че свидетелствето й за управление на МПС ще й бъде върнато след заплащане на разходите за извършване на медицинско изследване, вземане на биологични проби и извършване на химико-токсилогична експертиза. Представена е справка-декларация от 15.12.2023г. от отделение „Токсилогична лаборатория“ на МИ на МВР за стойността за извършената експертиза.

Видно от разписка от 21.12.2023г. едва на тази дата е върнато свидетелството за управление на МПС на М. Ш..

По делото са събирани и гласни доказателства – разпитван е свидетелят С.Д..

Той твърди, че живее на семейни начала с М. Ш.. Към момента на отнемането на свидетелството й за правоуправление е живеел и работил във ***. Твърди, че в един момент е загубил връзка с приятелката си и не знаел какво се случва с нея. Започнал да звъни на приятелите им, за да узнае какво се случва с М., но и те не знаели нищо.

След два дни тя ме су обадила и му казала, че е била задържана за 24 часа, книжката й била отнета, а номерата на автомобила – свалени. Разбрал, че тестът й за наркотици бил положителен, а знаел, че тя не употребява подобни вещества. Свидетелят твърди, че направил необходимото, за да прекрати договора си максимално бързо и да се прибеле в България. М. била в тежко психическо състояние, не искала да разговаря с никой. В селото, в което живеели – ***, се разчуло за инцидента. Хората я обсъждали и укорявали. Дори и майка й спряла да разговаря с нея. М. престанала да ходи на народни танци. Техните приятели също се отдръпнали. Свидетелят твърди, че дори и след връщане на книжката й, М. се страхува при шофиране , оглежда се дали има полиция и какво ще стане ако я спрат отново. Свидетелят твърди и че М. имала проблеми в работата, доколкото трудно се придвижвала от *** до местоработата си в гр. ***.

4

При така установената фактическа обстановка се правят следните изводи :

От изложената в исковата молба фактическа обстановка на така предявения иск и с оглед формулирания петитум следва да се приеме, че правното основание за исковата претенция е чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно, че се търси отговорността на Държавата за вредите, причинени на граждани от прокуратурата/ структура на МВР, за действия на служители в качеството им на разследващи органи, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, като в случая се претендира последната хитопеза. За да се ангажира отговорността на държавата за действия или бездействия на нейни органи или длъжностни лица следва да се проведе доказване на няколко кумулативно изискуеми елемента на фактическия състав на цитираната норма, при пълно и главно доказване от страна на ищеца, а именно: повдигане на обвинение за извършено престъпление, прекратяване на наказателното производство поради това, че извършеното деяние не е престъпление, настъпване на твърдените вреди, причинна връзка между тях и повдигнатото обвинение. Следва да се възстановят всички вреди, намиращи се в причинна връзка с незаконното обвинение, като неимуществените вреди се обезщетяват по правилата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост. Теорията и съдебната практика са категорични, че справедливостта, като критерий за определяне размера на дължимо обезщетение, не се определя от субективната преценка на съда , а от преценка на множество обективни компоненти – като установяване вида, характера и тежестта на вредата или на заболяването, ако е настъпило, продължителност и прогнозата за развитието му, конкретно търпените душевни болки и страдания, интензитета им, как те са се отразили на обичайния живот на засегнатото лице. За процесната искова претенция е необходимо да се установи продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на взетите мерки за неотклонение, вида и тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение, станало ли е обществено достояние това обвинение и как производството се е отразило на личния живот на ищеца, на социалните му контакти, на работата му, налице ли е влошаване на здравословното му състояние. Ето защо при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват конкретно установени по делото факти, събрани за доказване на твърдените от пострадалото лице вреди.