Решение № 6246 от 06.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6246 гр. София, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20221100509733 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №7533/04.07.2022г., постановено по гр.д. №68380/2021г. по описа на СРС, 178 състав, е осъдено „ЗАД Б.В.И.Г.“ ЕАД да заплати на „ЗАД А.Б.“ АД на основание чл.411 от КЗ сумата от 1827,86 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по преписка по щета №0306/20/727/500152 и направени ликвидационни разноски за нанесени вреди на МПС – лек автомобил марка „Шкода“ с рег. №СВ **** ММ, вследствие на ПТП, станало на 01.06.2020г., около 13:20 часа в гр. София, на изхода от бул.

„България“ и Околовръстен път по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „Рено“ с рег. №СВ **** АТ – Ц.Г., която предприела неправилна маневра завой надясно и реализирала ПТП със застрахования при ищеца лек автомобил, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 30.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен искът за разликата над уважения размер от 1827,86 лева до пълния претендиран размер от 2788,65 лева, като неоснователен. Осъдено е „ЗАД Б.В.И.Г.“ ЕАД да заплати на „ЗАД А.Б.“ АД на основание чл.78, ал.1 от ГПК 1 сумата от 591,59 лева – разноски по делото. Осъдено е на основание чл.78, ал.3 от ГПК „ЗАД А.Б.“ АД да заплати на „ЗАД Б.В.И.Г.“ ЕАД сумата от 86,13 лева – разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца „ЗАД А.Б.“ АД, чрез пълномощника адв. Ц.В., срещу решението в отхвърлителната му част, като се излагат оплаквания, че в обжалваната част решението е неправилно. Излага доводи, че първоинстанционният съд не е съобразил точното място на настъпване на ПТП.

Поддържа, че нарушението, което е извършено от застрахования при ответника водач, е навлизане в площ, забранена за движение на пътни превозни средства, а не пресичане на двойна непрекъсната линия. Счита, че не е налице съпричиняване от страна на застрахования при ищеца водач, който с поведението си да е допринесъл за настъпване на произшествието. Същият се движел по път с еднопосочно движение и със скорост, разрешена за този пътен участък, съобразявайки се с наближаване на пътен знак Б-1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, отнасящ се за кръстовището с бул. „Околовръстен път“. От лявата му страна по посока на движението имало маркировка М-15 „Коси успоредни линии“, която обозначавала площ, забранена за движение на ППС. От показанията на разпитания в производството като свидетел водач на лек автомобил „Шкода“ ставало ясно, че другият автомобил внезапно е навлязъл в неговото пътно платно в опасната му зона за спиране, поради което не е имал възможност да предотврати удара. Първоинстанционният съд не съобразил, че застрахованият при ответника водач внезапно е пресякъл пътна маркировка „М15“ и е навлязла под прав ъгъл в път с еднопосочно движение, отляво надясно, като лекият автомобил „Шкода“ се е движел със скорост около 50 км/ч. Поради това ударът бил непредотвратим за водача на лекия автомобил „Шкода“.

Доказателствата по делото не установявали водачът на лекия автомобил „Шкода“ да е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата – същият се движел със скорост не повече от 50 км/ч, която била съобразена с пътните и атмосферни условия, които му давали възможност да спре при видимо препятствие, каквото в случая не се явявал лекият автомобил „Рено“. Само внезапната поява на автомобила и извършените от застрахования при ответника водач груби нарушения на правилата за движение по пътищата, и по-малкото отстояние от опасната зона за спиране, били причина за настъпване на ПТП, поради което водачът на лекия автомобил „Шкода“, който се движел правомерно не следвало да отговаря за настъпване на ПТП. Внезапните неправомерни действия на водача на лекия автомобил „Рено“ били абстрактна възможност за 2 настъпване на произшествие, каквато водачът не бил длъжен да има предвид, съгласно чл.20 от ЗДвП. При условията на евентуалност моли да бъде намален размера на съпричиняването. Счита, че размерът на обезщетението следва да се определи съобразно действителната стойност на вредите към момента на настъпване на застрахователното събитие. Процесният автомобил бил в срок на гаранция, поради което отстраняването на вредите било извършено в оторизиран сервиз на марката. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна „ЗАД Б.В.И.Г.“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт С.Г., с който жалбата се оспорва изцяло. Счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че е налице принос за настъпване на ПТП от страна на водача на лекия автомобил „Шкода“ в размер на 30%. По отношение на стойността на вредите, счита, че същата възлиза на посочения от вещото лице по САТЕ размер от 2575,52 лева.

Ирелевантна за третите лица била уговорка между страните по застрахователното правоотношение за ремонт на лек автомобил в официален/оторизиран сервиз и при конкретни допълнителни изисквания към ремонта. Поради изложеното моли решението да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено плащане по 3 него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на застрахованото имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения да са възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и 3/към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на делинквента да е била предмет на валиден застрахователен договор, сключен с ответника. Въззивната инстанция намира, че събраните по делото доказателства обуславят извод за наличието на така установения фактически състав. Между страните по делото няма спор относно следните правно-релевантни обстоятелства от фактическия състав по чл. 411, ал.

1, предл. 2 от КЗ, които се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, а именно: че между ищеца, като застраховател, и трето за спора лице като застрахован, е бил сключен договор за имуществено застраховане по смисъла на чл. 399 от КЗ, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в рамките на посочената в договора сума имуществените вреди, които би претърпял застрахованият в качеството му на собственик лек автомобил марка „Шкода“ с рег. №СВ **** ММ за периода на действие на договора, настъпване на застрахователно събитие, а именно – осъщественото на 01.06.2020г. в гр. София пътно-транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял повреди, с което за застрахователя е възникнало задължението по чл.

405, ал.1 от КЗ да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума, както и, че ищецът като застраховател е заплатил за ремонта на увредения при ПТП автомобил сумата от 2763,65 лева, с оглед на което и на основание чл. 411 от КЗ съдът приема, че е встъпил в правата на застрахования спрямо делинквента и спрямо застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”.

Спорно между страните по делото е дали е налице съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Шкода“. Въззивната инстанция приема, че съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – съставения двустранен констативен протокол за ПТП, показанията на свидетеля Костадин Любенов Комитски, и кредитираното заключение на САТЕ, обосновават извод, че съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Шкода“ не е налице.

Установеният механизъм на ПТП е следният: При движение по ул.

„Околовръстен път“ с посока от бул. „Черни връх“ към бул. „Цар Борис III“ и след пътния възел с бул. „България“ водачът на лек автомобил марка „Рено“ с рег.

№СВ **** АТ предприема маневра за завой надясно, при наличието на пътен знак Г1 „Движение само направо след знака“ и преминаване през двойна непрекъсната 4 линия, при която реализира ПТП с идващия от бул. „България“ лек автомобил марка „Шкода“ с рег. №СВ **** ММ. При така установения механизъм на ПТП, въззивната инстанция приема, че вината за настъпването му е на водача на лек автомобил марка „Рено“ с рег. №СВ **** АТ. Съгласно нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства, или да влезе между тях, да се отклони надясно, или наляво по платното за движение, в частност, за да премине в друга пътна лента, да завие надясно, или наляво за навлизане по друг път, или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него, или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В случая водачът на лек автомобил марка „Рено“ с рег. №СВ **** АТ е навлязъл в пътната лента, в която се е движел лек автомобил марка „Шкода“ с рег. №СВ **** ММ, като тази маневра не е разрешена, предвид установената регулация, а именно водачът е преминал през двойна непрекъсната линия и е навлязъл надясно от място, неразрешено за това, с оглед наличието на знак Г1 „Движение само направо след знака“. Застрахованият при ответника водач не е изпълнил законово разписаното му задължение, в нормата на чл.25 , ал.2 от ЗДвП, а именно: преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, пред него, или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, вследствие на което е настъпило ПТП с лек автомобил марка „Шкода“ с рег. №СВ **** ММ, с материални щети. Не е установено по делото да е извършено нарушение на правилата по ЗДвП от водача на лек автомобил марка „Шкода“ с рег. №СВ **** ММ. Въззивната инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че водачът на лек автомобил марка „Шкода“ с рег. №СВ **** ММ следвало да съобрази поведението си с това на водача на лек автомобил марка „Рено“ с рег. №СВ **** АТ, тъй като последната не е навлязла внезапно на пътното платно, като е мотивирал този извод с обстоятелството, че ударът е в задната част на лек автомобил „Рено“ с предната част на автомобила „Шкода“, а и същият се движел срещу пътен знак „Б1“ – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че лекият автомобил „Рено“ е навлязъл внезапно на пътното платно, в което се е движел лекият автомобил „Шкода“, като следва да се 5 има предвид и обстоятелството, че лекият автомобил „Рено“ е направил забранена маневра, т.е. е навлязъл от място, забранено за извършване на десен завой и навлизане в пътното платно, в което се е движел лекият автомобил „Шкода“. Не се установява от събраните по делото доказателства водачът на лекия автомобил „Шкода“ да е възприел своевременно поведението на водача на лекия автомобил „Рено“ и да е имал възможност да предотврати ПТП посредством аварийно спиране, като такъв извод не може да бъде направен само въз основа на обстоятелството, че ударът е в задната част на лекия автомобил „Рено“ и в предната част на лекия автомобил „Шкода“. Не е налице нарушение от страна на водача на лекия автомобил „Шкода“ на пътния знак „Б1“ – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, тъй като лекият автомобил „Рено“ не е навлязъл в пътната лента, в която се е движел лекият автомобил „Шкода“ от кръстовище, регулирано с посочения знак, а е навлязъл от забранено за това място. Поради това настоящата инстанция приема, че не е установено от събраните по делото доказателства да е извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП от водача на лекия автомобил „Шкода“, което да обуславя съпричиняване.