Решение № 1314 от 06.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1314 гр. София, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100511202 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 11586 от 03.07.2023 г., постановено по гр.д. № 73342/2021 г. по описа на СРС, 54-ти състав е отхвърлен предявеният от ЗД „Б.И.с“ АД срещу „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 2689.73 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № *******, вследствие на ПТП от 01.12.2020г., настъпило в гр. София по вина на водача на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № *******, чиято застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите била застрахована от „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, в т. ч. ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 22.12.2021г., до окончателно изплащане на задължението.

Срещу решението в законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от ищеца ЗД „Б.И.с“ АД с доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се СРС неправилно да е приел, че не се установява поведението на сочения за виновен водач да е противоправно. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго за уважаване на предявения иск в цялост.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ответника „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните 1 фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Софийският районен съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 411 КЗ.

В исковата молба ЗД „Б.И.с“ АД твърди, в качеството си на застраховател по риска „Каско“ на собственика на л.а. „БМВ Х5“ с рег. № *******, да е изплатил на правоимащото лице застрахователно обезщетение в размер на 2074.73 лева за вреди, в следствие на ПТП от 01.12.2020г., настъпило в гр. София по вина на водача на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № *******, като сторил и разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лева. Последният бил застрахован по застраховка „ГО“ от ответното дружество „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД. Наред с това ищецът извършил и разход в размер на 600 лева за наемане за застрахования на лек автомобил, който последният управлявал в продължение на 15 дни, докато траел ремонтът на увредения лек автомобил. Поддържа се да е поканил ответника да заплати изплатеното застрахователно обезщетение, ведно с включените ликвидационни разноски, както и сторените разходи за наемане на лек автомобил за застрахования по време на ремонта, но ответникът не сторил това.

В отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявения иск.

Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване: 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране в срока на действие на застрахователното покритие на застрахователно събитие (ПТП) в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на правоимащото лице в размер на действителната стойност на вредите.

За да постанови решение в обжалвания смисъл първоинстанционният съд е приел, че не се установява по делото конкретно противоправно поведение на сочения за виновен водач на МПС „Ситроен Берлинго“, което да стои в причИ. връзка с настъпване на пътния инцидент. Поради горното е отхвърлил изцяло предявения иск.

2

Спорът между страните по същество, очертан от доводите във въззивната жалба, е относно наличието на противправно поведение на водача на застрахования при ответника л.а., което да е в причИ. връзка с настъпилия пътен инцидент.

С доклада по делото като безспорно и поради това ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че към датата на ПТП гражданската (деликтната) отговорност на водача на лек автомобил „Ситроен“ е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

От ангажираните по делото писмени доказателства и приетата ССчЕ решаващият съд правилно е приел наличието на облигационно правоотношение по имуществена застраховка „Автокаско“ между ищеца и собственика на увредения лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № *******.

При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и изслушаното заключение на САТЕ, настоящият съд намира, че не се установява противоправно поведение от страна на водача на застрахования при ответника л.а., което да е причинило процесното ПТП. Съгласно разясненията, дадени в открито съдебно заседание по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК вещото лице изяснява, че от данните по делото ПТП (протокол за ПТП и свидетелските показания) - то е настъпило преди кръстовището - в района на маркировките, на мястото, където двете ленти се разширяват и стават три. Експертът сочи, че не би могъл да бъде даден еднозначен отговор на въпроса къде по широчината на пътното платно се е намирал всеки от автомобилите- участници в ПТП, към момента на настъпване на последното, респ. твърденията на кой от двамата водачи са правдиви от техническа гледна точка.

Същевременно при изслушването му в същото заседание експертът изяснява, че процесните щети по лек автомобил „БМВ Х5“ могат да бъдат получени както ако „Ситроенът“ е в спряло състояние, така и ако същият е бил в движение. Дори и да се приеме отразеното в данните, представени от ответника, че лек автомобил „Ситроен“ е бил в спряло състояние към момента на ПТП, уврежданията по предна броня на лек автомобил „БМВ“ са в причИ. връзка с удара. Това увреждане е посочено и в самия двустранен констативен протокол. Изрично сочи, че ако „Ситроенът“ е бил започнал маневра за движение наляво, тогава същият е щял да има увреждания и в своята позадна лява част. Експертът подчертава, че в заключението е отразил данните от уведомлението за щета, представено от ищеца, доколкото същото е било изготвено преди изслушване на свидетелските показания. Съдът кредитира заключението на САТЕ, ведно с разясненията дадени в съдебно заседание, отразяващи и събраните гласни доказателства, като приема, че същото е обективно, пълно и компетентно дадено в неговата цялост писмена и устна. Следва да се посочи, че доколкото САТЕ е изготвена преди събирането на гласните доказателства, то дадените в открито съдебно заседание допълват експертизата, поради което съдът гради своите изводи и върху дадените разяснения, позоваващи се на свидетелските показания. Предвид горното е неоснователно оплакването на въззивника, че съдът необосновано е приел липсата на противоправно поведение на водача на л.а. „Ситроен Берлинго“, доколкото районният съд се е позовал в своите мотиви на заключението на вещото лице.

Неоснователно е оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на св. Тотев (водача на застрахования при ответника л.а.), тъй като не били последователни, а и същият бил заинтересован от изхода на делото. Този съд счита показанията на свидетеля обективно да възпроизвеждат възприетите от него обстоятелства от значение за спора. Същите са 3 последователни и конкретни. Противоречие се установява единствено с показанията на разпитания св. Б.А. (водач на застрахования при ищеца л.а.) в частта относно механизма на настъпване на процесното ПТП. Съдът кредитира показанията на св.

Тотев, доколкото се подкрепят от изводите на вещото лице, дадени в съдебно заседание относно възможните вреди, които биха настъпили при заявения от св. Андреев механизъм, а именно ако „Ситроенът“ е бил започнал маневра за движение наляво, тогава той е щял да има увреждания и в своята по-задна лява част, каквито обаче не се доказва по делото да са налице. Ето защо съдът дава вяра на показанията на св. Тотев, което е сторил и решаващия съд при формиране на вътрешното си убеждение.

Ищецът не доказва пълно и главно, че водачът на лек автомобил „Ситроен“ е навлязъл в лентата за движение на лек автомобил „БМВ“, предприемайки завой наляво, доколкото самият той в показанията си споделя, че чул удар от дясната страна на автомобила си, без да твърди да е възприел другият автомобил при смяна на лентите, респ. при навлизане в лентата му за движение, в какъвто смисъл са твърденията в исковата молба. Следва да се посочи, че от ангажираните доказателства в съвкупност не се установява и възражението на ищеца за изключителна вина на застрахования при ответника л.а. за настъпване на процесното ПТП. Порази горното изводите на районния съд в тази насока са правилни и обосновани и настоящата инстанция ги споделя напълно.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че въззивникът не успя да установи при условията на пълно и главно доказване настъпване на една от кумулативно дадените предпоставки за ангажиране на гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника като застраховател по застраховка „ГО“ – противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил „Ситроен Берлинго“, поради което не е необходимо съдът да разглежда по същество останалите предпоставки от фактическия състав на деликта. Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед на гореизложеното и доколкото крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, въззивната жалба е неоснователна, а решението на Софийски районен съд е правилно, поради което следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК.

По разноските:

При този изход на спора и основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има въззиваемата страна, поради което следва да й се присъдят сторените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 682,80 лв. с ДДС.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11586 от 03.07.2023 г., постановено по гр. д. № 73342/2021 г. по описа на СРС, 54-ти състав.

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.с“ АД, ЕИК *******, да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 682,80 лева с ДДС, представляваща разноски за настоящото производство Решението е окончателно.