Решение № 71 от 28.09.2023, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. гр.Велинград, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.КА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от И.КА Н. ПЕНЧЕВА Административно наказателно дело № 20235210200168 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. реда на чл. 59 и сл. ЗАНН Образувано е по жалба на И. Д. К. против Наказателно постановление № 23-0367-000250 от 10.05.2023 г. на Началник група РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, което, на осн. чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. На осн. Наредба № I з-2539 на МВР на водача са отнети 10 точки.

Излагат се доводи за допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения и се иска отмяна на обжалвания акт.

Твърди се, че е налице разминаване в словесното описание на административното деяние и неговата правна квалификация. Била дадена неправилна правна квалификация на нарушението. Описанието било непълно и неточно, което нарушавало правото на защита на жалбоподателя. Не били посочени всички обективни признаци от състава на нарушението. Не бил спазен предвидения ред за установяване на съдържанието на концентрация на алкохол в кръвта на водача по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В наказателното постановление не бил посочен резултатът от химическата експертиза.

В съдебно заседание, чрез адв. Т.-АК Пазарджик, жалбоподателят поддържа жалбата. Излага, че при извършване на проверката се техническо 1 средство не е бил водач на моторното превозно средство.

Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата не взема становище.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН-препис от обжалвания акт е връчен на жалбоподателя на 11.05.2023г. а жалбата е подадена на 22.05.2023г., от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

При преценка на представените по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

На 27.04.2023 г., около 01:20 часа, служителите на РУ Велинград, Участък Ракитово-мл. полицейски инспектор С. И. Г. и Б. М. П., при изпълнение на задълженията си по спазване на правилата по ЗДвП на територията на гр.

Костандово, общ. Ракитово, спрели за проверка лек автомобил „Нисан Терано 2“, с рег. № *******, движещ се по ул. „Васил Левски“, в началото на населеното място. Изискали от водача документи за правоуправление и за регистрация на превозното средство. Установили, че автомобилът се управлява от жалбоподателя И. Д. К.. В автомобила пътували общо четири човека. Тъй като водачът лъхал на алкохол решили, че трябва да му бъде извършена проверка с техническо средство. Тъй като към този момент нямали право да извършват проверка с Алкотест Дрегер, се обадили в ОДЧ на РУ Велинград да бъде изпратен екип, който да извърши проверката. След около 10 мин. на място пристигнал мл. автоконтрольор Н. В. Д., който извършил проба на водача с техническо средство Алкотест Дрегер 7510+ с № ARNA0197. Пробата отчела положителен резултат 0,92 на хиляда.

На водача бил издаден Талона за изследване съгласно Приложение № 1, към чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози-№ 100829, в който било вписано, че желае да се подложи на медицинско и химическо изследване и че следва да се яви след 120 мин. във ФСМП Велинград. К. подписал и получил екземпляр от талона и бил отведен във ФСМП Велинград, където да даде кръвна проба за извършване на медицинското изследване.

Там му бил извършен медицински преглед и му била взета кръвна проба, за което бил съставен Протокола за медицинско изследване на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози по чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г., подписани от медицинския специалист. В него жалбоподателят посочил, че е употребил алкохол-бира 1000 ml на 27.04.2023г в 00:40 часа.

Въз основа на показанията на техническото средство, на И. Д. К. бил съставен АУАН GA903231/27.04.2023 г., за това че на 27.04.2023 г., в 01:25 часа в гр. Костандово, на ул. „Васил Левски“, след около 100 м. от знак за начало на населено място, управлява лек автомобил „Нисан Терано 2“, с рег.

№ *******, с концентрация на алкохол в кръвта от 0,92 промила, установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510+ с № ARNA-0197, в нарушение 2 на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП.

Взетите от водача кръвни проби били изпратени за изследване в специализирана химическа лаборатория при УМБАЛ „Пловдив“ АД.

Получени са там на 28.04.2023г. Извършената химическа експертиза за наличие на съдържание на алкохол в кръвта отчела резултат 0,55 на хиляда.

На 10.05.2023 било издадено Наказателно постановление № 23-0367000250, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца и глоба в размер на 500, 00 лв., на осн. чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели С. И. Г. и Н. В. Д., които съдът кредитира като непротиворечиви, логични и взаимно допълващи се. Показанията на свидетелите възпроизвеждат техните лични и непосредствени впечатления за осъществилите се в действителността съставомерни факти. От тези показания се установява времето и мястото на извършване на нарушението, начинът на установяването му, както и процедурата по съставяне на акта. В подкрепа на показанията на свидетелите са и представените и приети от съда писмени доказателства, които кредитира и които не бяха оспорени по надлежния ред.

Обстоятелството, че И. Д. К. е управлявал лек автомобил на 27.04.2023г. в началото гр. Костандово, че е спрян от служители на РУ Велинград за проверка за установяване на управление след употреба на алкохол с техническо средство и че такава му е извършена, се потвърждава от показанията на свидетелите Г. и Д., както и от изложените от К. в жалбата факти.

Неоснователно е възражението, че към 01:25 часа на 27.04.2023 г., когато е извършена проверката с техническото средство, жалбоподателят К. не е имал качеството на водач, тъй като преди това е преустановил управлението на автомобила.

Изпълнителното деяние на вмененото на въззивника нарушение се изразява в управление с концентрация на алкохол в кръвта над посочените в чл. 174, ал. 1 ЗДвП стойности. Редът, по който се установява употребата на алкохол на водачите на моторни превозни средства е регламентиран в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието-при проверка на място с техническо средство, а в случай че лицето оспори резултата или невъзможност за извършване на проверка с техническо средство, с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо изследване. Законът изисква лицето да е имало качеството на водач към момента на започване на проверката за установяване на управление след употреба на алкохол, защото само на водачите на МПС 3 подлежат на проверка.

Закономерно и логично проверката с техническо средство за установяване на процесното нарушение започва след като водачът е спрян, за да бъде извършена и строго формално към момента на отчитане на резултата проверяваното лице вече не управлява превозното средство. Моментът на установяване на нарушението и на управлението на превозното средство не съвпада, но това не означава, че проверяваният не е имал качеството на водач.

Резултатът от изследването установява, че е предприел управление на превозното средство след употреба на алкохол в определени стойности, преди да бъде спрян за проверка. Затова лицето следва да е имало качеството на водач към момента на започване на проверката за установяване на нарушението, а не към момента на отчитане на резултата. Да се приеме тезата на жалбоподателя, че лицето не е било водач в 01:25 часа, когато е отчетен резултата означава, че на практика никой не би носил наказателна отговорност за това нарушение.

В случая безспорно се установи, че К. е имал качеството на водач преди да бъде спрян от контролните органи. Спирайки за проверка лекия автомобил Нисан Терано 2 с рег. № ******* свидетелят С. Г. е установил, че се управлява от жалбоподателя И. К., който го е удостоверил с притежаваното СУМПС, представяйки го на проверяващия. До пристигане на служителя на РУ Велинград Н. Д., извършил проверката с техническото средство, К. не е управлявал автомобила. През това време не е употребявал и алкохол.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Р.Д., че докато са чакали да пристигне служител на РУ, който да извърши проверката с техническо средство, жалбоподателят е отпил една глътка водка. Съдът намира, че показанията на свидетеля са в подкрепа на изградената от жалбоподателя защитна позиция, че не е имал качеството водач при извършване на проверката. Тази версия съдът намира за неправдоподобна и неубедителна.

Показанията на свидетеля Д. противоречат на останалия доказателствен материал. Свидетелят Г., който е бил през цялото време при водача, не го е виждал да консумира напитки за времето от спиране на лекия автомобил, да пристигане на другия екип служители на РУ Велинград. Пред проверяващия Д. жалбоподателят не е споменавал, че по погрешка е отпил водка преди да започне проверката. Не го твърди и в жалбата си пред съда. Няма данни да го е споменавал и пред медицинския специалист, който е извършил медицинското изследване, видно от протокола за медицинско изследване по чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г., в който по негови данни е вписано, че е пил бира. Жалбоподателят е запознат със съдържанието на протокола, който лично е подписал, като по този начин се е съгласил с констатациите в него. По тези съображения съдът намира тезата, че К. е приемал алкохол, след като е преустановил управлението на МПС за негова защитна позиция, която остана недоказана.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че АУАН № 4

903231/27.04.2023г. и Наказателно постановление № 23-0367-000250 от 10.05.2023 г. са съставени от компетентни органи, съгласно съгл. т. 2.1, във с т. 1.3.2 т. 3.8 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., във вр. чл. 189, ал. 1, във вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДВ и чл. 189, ал. 12 ЗДвП.

Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на водачите на пътни превозни средства е забранено да ги управляват с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда. Жалбоподателят безспорно е имал качеството на водач на моторно превозно средство при проверката, което се установява от показанията на свидетелите Г. и Д., следователно е адресат на посочената нормативна забрана и субект на административнонаказателна отговорност, когато извърши нарушение на предписаното правило за поведение.

Редът, по който се установява употребата на алкохол на водачите на моторни превозни средства е регламентиран в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Съгласно чл. 3 от тази наредба предвидено е това да става с техническо средство, а при несъгласие с показателите на техническото средство, с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При установена с техническо средство концентрация на алкохол над 0,50 на хиляда се съставя и талон за медицинско изследване, първият екземпляр от който се връчва на водача срещу подпис като в него се посочват лечебното заведение, в което трябва да се яви за вземане на кръвна проба за изследване и срокът за явяването му. В случай като процесния, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, където се намира и лечебното заведение, наредбата фиксира срок от 45 минути за явяването на водача и до 120 минути - в останалите случаи.