Решение № 277 от 26.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно наказателно дело № 20241110209415 по описа за 2024 година

Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Сдружение „***“, с ЕИК ***, представлявано от председателя П.

В. Л. срещу наказателно постановление (НП) № РД-01-493/15.05.2024 от 14.05.2024 година на Главния секретар на Агенция по вписванията, с което на сдружение „***“, на основание член118, ал. 1, т. 2 от Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) е наложена имуществена санкция в размер на 1000, 00 лева за нарушение на член63, ал. 7 от ЗМИП. вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП. В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, като се посочва, че е изтекъл срокът по член34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, а НП е издадено от некомпетентен орган. Оспорва се и фактът на извършеното нарушение, като в тази връзка се посочва, че в ТР е вписан председателят на сдружението. На последно място се твърди, че са налице предпоставките за прилагане на член 28 от ЗАНН. С тези аргументи се иска отмяна на НП. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. Д., която е взела становище по съществото на делото, пледира за отмяна на НП по съображенията, изложени в жалбата и отправя претенция за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

Въззиваемата страна – Главен секретар на Агенция по вписванията, редовно уведомена, не изпраща представител.

Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с член 84 от ЗАНН, вр. член 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

На 05.12.2023 г., Г. И., на длъжност юрисконсулт в Дирекция „Правно обслужване, човешки 1 ресурси и деловодство“ при АВ, съставил Констативен протокол № 92-02-512, в който вписал, че по постъпил сигнал с докладна записка № 92-02-512 от 28.11.2023 г. от Н. П. – длъжностно лице по регистрация, че след справка по електронната партида на сдружение „***“, с ЕИК ***, представлявано от председателя П. В. Л. е установено, че не е заявен действителен собственик на сдружението.

На 13.12.2023 г., свидетелката Д. Т., на длъжност „***“ при АВ, РД-София, като взела предвид съставения Констативен протокол № 92-02-512 от 05.12.2023 г. и го възпроизвела дословно в съставения АУАН, приела, че са нарушени разпоредбите на член 63, ал. 7 от ЗМИП. вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП. Като дата на извършване на нарушението била приета 03.06.2019 г.

Въз основа на съставения АУАН, на 14.05.2024 г., Главният секретар на АВ издал обжалваното НП № РД-01-493/15.05.2024, с което на сдружение „***“, на основание член 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП е наложена имуществена санкция в размер на 1000, 00 лева за нарушение на член 63, ал. 7 от ЗМИП. вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.

Описаната фактическа обстановка се установява от разпита на свидетелката Д. Т., констативен протокол и другите писмени доказателства, приобщени по реда на член 283 НПК.

Разпитана в качеството на свидетел Д. Т. възпроизвежда описаната фактическа обстановка, както и процедурата по съставяне на АУАН.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона.

В настоящия случай АУАН е съставен при спазване на срока по член 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като посочената разпоредба предвижда по-дълги срокове за нарушения по ЗМИП. С оглед на това, възражението в жалбата е неоснователно.

Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като същите не отговарят съответно на нормативни изисквания на член 42, ал.

1, т. 4 и член 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Актосъставителят се е задоволил с това да възпроизведе дословно съдържанието на констативния протокол, без от неговия акт да става ясно какво точно е установил той самият като компетентен орган. В акта липсват обстоятелства досежно това, кой е действителният собственик на сдружението, който е следвало да бъде вписан, кога е избран и с какъв акт, което възпрепятства възможността да се прецени от кой момент възниква за сдружението задължението предвидено в член 63, ал. 7 от ЗМИП да впише действителния собственик и кой е следвало да бъде вписан като такъв. Това са съществени елементи от обстоятелствената част на двата акта, въз основа на които санкционираният субект разбира за какво точно е ангажирана отговорността му, а като следствие от това произтича и възможността да организира защитата си по посочените факти. Непосочването им ограничава съществено правото на защита на санкционираното лице, поради което и допуснатото процесуално нарушение има характер на съществено 2 такова. Същото не може да бъде санирано в настоящото съдебно производство и поради това единственият законосъобразен изход от делото е отмяна на НП.

Макар констатираното нарушение да е достатъчен за отмяна на НП на формално основание, съдът констатира и други нарушения на процесуалните правила. Актосъставителят е посочил като свидетел при съставяне на акта лицето Евгения Тодорова и е вписал, че същата е главен специалист. По отношение на свидетелите, нормативно установеният минимум за индивидуализацията им е регламентиран в член 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, която разпоредба изисква посочване на имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите, а не посочване на длъжността им. Освен това, в нито едно от доказателствата по делото не се съдържат данни за това каква е връзката на този свидетел, посочен в акта – дали той е свидетел на извършване на нарушението или на неговото установяване, каквото е изискването на член 40, ал. 1 от ЗАНН. Липсва и отбелязване в акта, той да е съставен в хипотезата на член 40, ал. 3 от ЗАНН – при липса на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението. Не е отбелязано и да е съставен в хипотезата на член 40, ал. 4 от ЗАНН – въз основа на писмени документи.

По отношение на НП съдът констатира, че АНО не е направил никакъв доказателствен анализ, а е възпроизвел дословно фактическата обстановка, описана в АУАН като се е позовал на констативния протокол, съставен въз основа на докладна записка, без да събере никакви други доказателства, които установяват дадената фактическа обстановка. Поради това, съдът прие същата за недоказана.

По-нататък, съдът констатира, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за деяние, извършено на 03.06.2019 г. Нормата на член 11 от ЗАНН препраща за неуредените въпроси към НК, като един от тях е за абсолютната погасителна давност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето. В този смисъл и на основание препращащата разпоредба на член 11 от ЗАНН субсидиарно приложение намират правилата на член 81, ал. 3, вр. член 80, ал. 1, т. 5 от НК. Съобразно цитираните норми абсолютната погасителна давност за налагането на административно наказание е с продължителност от четири години и половина, след изтичането на който срок е налице абсолютна материалноправна пречка за реализиране на административнонаказателна отговорност на лицето. С оглед на това, този съдебен състав намира, че като самостоятелно основание за отмяна на НП е изтичането на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване.

По изложените съображения, съдът намира, че следва да отмени наказателното постановление.

Предвид изхода на делото и на основание член 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя. По делото е представено адвокатско пълномощно, платежни документи и списък разноски по реда на ГПК, но липсва представен договор за правна помощ, от който да е видно какъв е предметът на договора и какво е договореното възнаграждение. Предвид това, съдът намира, че направеното искане за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено.

3

Така мотивиран и на основание член 63, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, Софийски районен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № РД-01-493/15.05.2024 от 14.05.2024 година на Главния секретар на Агенция по вписванията, с което на сдружение „***“, на основание член 118, ал. 1, т. 2 от Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) е наложена имуществена санкция в размер на 1000, 00 лева за нарушение на член 63, ал. 7 от ЗМИП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4