Решение № 1491 от 12.07.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1491 гр. Бургас, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20222120101652 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от Ю. П. К. против К. Т. Н. искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 4 400 лв., която му е била предоставена в заем, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на образуване на делото до окончателното й изплащане.

Претендира се и присъждане на направените от ищцата разноски в исковото и в заповедното производство. Ищцата твърди, че ответникът е бил съученик и приятел на дъщеря й Х. К., като след завършване на училище двамата са решили да заминат да живеят и да работят в гр. Л*******. В тази връзка ответникът поискал от ищцата пари на заем и в периода 15.10 – 20.10.2018 г. тя дала на него и на дъщеря си общо 4 300 лв., като уговорката й с ответника била той да върне половината от тази сума, т.е. 2 150 лв. Ищцата също така твърди, че на 10.07.2019 г. е превела по банкова сметка на дъщеря си сумата от 4 500 лв., която е била необходима на нея и на ответника, за да заплатят депозит и едномесечен наем за новото им жилище, като парите отново били дадени с уговорката, че ответникът се задължава да върне половината от сумата, но до момента той не е върнал никаква част от дадените му в заем парични средства. Ищцата заявява, че се е снабдила със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за дължимите суми, но ответникът е подал възражение, поради което е предявен настоящият иск. В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуален представител, поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, като същият е допустим.

В законоустановения едномесечен срок ответникът е подал отговор, в който е оспорил иска като недопустим, евентуално като неоснователен и недоказан. Твърди се, че искът е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено, а издадената заповед за изпълнение да бъде обезсилена, тъй като в исковата молба и в заявлението за 1 издаване на заповед за изпълнение са изложени различни правопораждащи факти, което възражение е неоснователно. На следващо място искът е оспорен като неоснователен и недоказан. Ответникът твърди, че възникналите парични взаимоотношения са само между него и Х. К., поради което за ищцата не е налице правен интерес от водене на настоящото дело. Твърди се също така, че на ответника никога не са били предавани и той не е получавал пари на ръка нито от ищцата, нито от дъщеря й, тъй като с парите, получени от майка й, Х. е плащала депозит и наем на трети лица. Изложени са твърдения относно даване на парични суми на ответника от неговата майка и произхода на тези суми, относно начина на заплащане на наем, режийни разходи и други сметки от ответника и от дъщерята на ищцата, както и за уреждане на финансовите отношения помежду им, които съдът намира за неотносими към спора по настоящото дело. В отговора е заявено и възражение за прихващане между претендираната от ищцата сума и сумата, която ответникът е дал по време на съвместното му съжителство с нейната дъщеря, което възражение не е прието за разглеждане от съда. Моли се исковата молба да бъде върната като недопустима, евентуално искът да бъде отхвърлен като неоснователен, както и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание ответникът се явява лично и с процесуален представител, като е заявено и допълнително възражение против иска, а именно ако съдът счете, че процесният договор за наем съществува, то същият е привиден, съответно нищожен, тъй като паричните средства са били на Х. К., а не на ищцата.

Ангажирани са доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 681/2022 г. по описа на БРС, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено К. Т. Н. да заплати на Ю. П. К. сума в общ размер от 4 400 лв., представляваща сборна главница по два договора за паричен заем, сключени на 05.10.2018 г. – 2150 лв. и на 10.07.2019 г. - 2 250 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2022 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 368 лв. Видно е също така, че в законоустановения срок длъжникът е подал възражение против заповедта за изпълнение, поради което заповедният съд е указал на заявителя възможността за предяви иск за установяване на вземането си, в резултат на което е образувано настоящото исково производство по чл. 422 от ГПК.

По делото е представено платежно нареждане от 10.07.2019 г., удостоверяващо, че на посочената дата е бил извършен вътрешен банков превод на сумата от 4 500 лв. от сметката на Ю. П. К. по сметката на Х. Л. К..

Представено е и копие на лист от тетрадка с написан върху него ръкописен текст (л.

25 от делото), в който под името „*******“ са описани парични средства в общ размер от 1 810 английски лири, от които след това са приспаднати три парични суми и най-отдолу е записано: „Дължима сума 735 англ. лири“, като върху този лист са положени два подписа. В съдебно заседание на 13.06.2022 г. съдът е приел за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че текстът върху горепосочения лист е написан от ответника Н., както и че подписите са на ответника и на Х. К. – дъщеря на ищцата.

Представена е и справка от АВ за вписвания, отбелязвания и заличавания за лицето Х. К., от която е видно, че през периода 23.09.2015 г. - 13.05.2019 г. същата е продала 6 свои имоти в района на гр. С*******.

2

Останалите писмени доказателства са ирелевантни за спора по делото, поради което не следва да бъдат обсъждани.

По делото са разпитани свидетелите Х. К. (дъщеря на ищцата) и Н. Н. (без родство).

От показанията на св. К. става ясно, че когато тя и ответникът решили да заминат за Л*****, поискали от майка й (ищцата по делото) заем от 4 300 лв. за квартира, храна и други нужди през първия месец и ищцата им дала парите при условие, че всеки от тях ще върне половината от заема, с което ответникът се съгласил и казал, че при първа възможност ще върне парите на ищцата. Този заем бил даден малко преди заминаването на свидетелката и ответника на 05.11.2018 г. През м. юли 2019 г. ищцата дала на свидетелката и на ответника в заем и втора сума – 4 500 лв., която им била необходима за заплащане на нова квартира, като те поискали този заем по телефона и ответникът отново се съгласил да върне половината от сумата. Сумата от 4 500 лв. била преведена от ищцата по банковата сметка на свидетелката, за да бъде получена по-бързо и ответникът бил съгласен с това. Свидетелката също така сочи, че е запозната с представения по делото ръкописно изписан лист от тетрадка, като първата сума, записана в него, е сумата, която майка й им е дала за втората квартира, втората сума е сумата за самолетния билет на ответника, третата сума са парите „кеш” (в брой), които ищцата е дала на ответника, за да имат средства, докато започнат работа, а последната сума е сумата, която ответникът дължи на ищцата и която още не е върнал. По отношение на останалите три суми свидетелката заявява, че не знае защо ответникът ги е вписал там.

От показанията на св. Н. е видно, че той не е присъствал на предаване на парични суми от ищцата на ответника, но е присъствал на разговор между ищцата, дъщеря й и ответника, при който ищцата е казала, че ще даде на дъщеря си и на ответника в заем сумата от 4 300 лв., за да им помогне да заминат, но всеки от тях трябва да върне по ½ от тази сума, а ответникът казал, че като започне работа, ще върне парите на ищцата. Според свидетеля, тези пари били на ищцата Ю.К.. Впоследствие свидетелят присъствал и на друг разговор между ищцата, дъщеря й и ответника, при който ищцата отново казала, че ще им помогне с пари, за да сменят квартирата си в А*****, но при същите условия, като Х. К. попитала ответника дали е съгласен и според свидетеля той се съгласил, тъй като двамата си взели новата квартира. Този заем бил в размер на 4 500 лв., като сумата била преведена от ищцата по банковата сметка на дъщеря й, за да я получат по-бързо, като свидетелят заявява, че тези пари отново били на Ю.К..

При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, тъй като и двамата свидетели потвърдиха постигането на уговорка между ищцата и ответника за даване на два парични заема – първият в размер на 2 150 лв. (1/2 от 4 300 лв.), а вторият в размер на 2 250 лв. (1/2 от 4 500 лв.), или общо сумата от 4 400 лв., а чрез показанията на св. К. и представеното платежно нареждане от 10.07.2019 г. за сумата от 4 500 лв. се доказа и реалното предаване на сумите, като втората сума е била предадена на ответника чрез свидетелката К.. Поради това съдът намира, че между ищцата и ответника действително е бил сключен договор за паричен заем в общ размер от 4 400 лв., като липсват твърдения и доказателства сумата да е била върната от заемателя.

Неоснователно е възражението на ответника, че между него и ищцата не е възникнало твърдяното заемно правоотношение, а облигационните отношения са възникнали между него и Х. К., тъй като по делото не се събраха доказателства във връзка с твърдението на ответника, че посочените в исковата молба парични средства са били собственост на К., а не на ищцата. Установи се, че в периода септември 2015 г. – май 2019 г. дъщерята на ищцата действително е продала свои недвижими имоти, но не се доказа, че именно получените при тези продажби парични суми са били предадени от ищцата на дъщеря й и на ответника, а не парични средства – собственост на ищцата.

Неоснователно е и възражението на ответника, че сключеният между него и ищцата 3 договор за заем е привиден, съответно е нищожен, тъй като по делото не се ангажираха никакви доказателства, сочещи, че страните по договора за заем не са желали настъпването на неговите правни последици.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че ответникът дължи на ищцата процесната сума от 4 400 лв., представляваща сбор от дължими главници по сключени между тях два договора за заем, поради което предявеният по отношение на главницата установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Предвид установената забава на ответника - заемател, на осн. чл. 86 от ЗЗД същият дължи на ищцата и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 02.02.2022 г. до окончателното й изплащане, поради което и в тази му част установителният иск следва да бъде уважен.

Предвид уважаването на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 368 лв., представляваща направените от нея съдебноделоводни разноски в настоящото производство, както и сумата от 368 лв., представляваща направените от нея разноски в заповедното производство.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че К. Т. Н., ЕГН **********, от гр. Б*****, ж.к. *********, дължи на Ю. П. К., ЕГН **********, от гр. Б*****, ж.к.

**********, сумата от 4 400,00 лв. (четири хиляди и четиристотин лв.), представляваща сборна главница по сключени между страните два договора за паричен заем, както и законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2022 г. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на Заповед № 370/03.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 681/2022 г. по описа на РС-Бургас.

ОСЪЖДА К. Т. Н., ЕГН **********, от гр. Б*****, ж.к. ***********, да заплати на Ю. П. К., ЕГН **********, от гр. Б*****, ж.к. ***********, сумата от 368,00 лв. (триста шестдесет и осем лв.), представляваща направените от нея съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 368,00 лв. (триста шестдесет и осем лв.), представляваща направените от нея разноски в производството по ч.гр.д. № 681/2022 г. по описа на РС-Бургас.