Определение № 1657 от 20.11.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1657 гр. София, 20.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500599 по описа за 2025 година

С определение рег. № 984/06.08.2025 год. Софийският окръжен съд е отменил решение от 14.03.2025 год., постановено по гр.д. № 1073/2020 год. на РС-Елин Пелин в частта, имаща характер на определение, с която е оставено без уважение искането на съделителите П. И. П. и А. Д. П. чрез пълномощника им адв. Е. И. от САК за изменение на решение от 30.07.2024 год. по същото дело в частта за разноските, като вместо това го е отменил в частта, с която П. И. П. и А. Д. П. са осъдени да заплатят на И. И. Д. и С. Б. Д. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за разликата над 933,33 лева до пълния присъден размер от 1400 лева, на основание чл. 248 от ГПК, като е отхвърлил молбата на П.

И. П. и А. Д. П. чрез пълномощника им адв. Е. И. от САК за изменение на решението в останалата част по реда на чл. 248 от ГПК, като неоснователна.

С молба вх. № 9909/15.09.2025 год. И. Д. и С. Д. чрез адв. К. са поискали по реда на чл. 253 от ГПК съдът да измени определението си от 06.08.2025 год., тъй като не е обсъдил представен по делото от ищеца И. Д. договор за правна защита от 12.12.2020 год. на л. 23 по гр.д. № 1073/2020 год. на ЕлПРС, видно от който същият е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева при подаване на исковата молба в делбеното производство. Искат съдът да им присъди и посочената сума, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в делбеното производство. Молят също така по реда на чл. 248 от ГПК да бъде допълнено определението на СОС, като им се присъди сумата 400 лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по подадената частна жалба, а именно – за отговор на подадената от П. П. и А. П. частна жалба.

Ответниците П. П. и А. Д. оспорват молбата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа и от правна страна следното:

1

Въззивният съд не е компетентен да се произнася за пръв път по искане за присъждане на разноски, направени в първоинстанционното производство, по които районният съд не се е произнесъл. Настоящото производство е образувано по частна жалба, подадена от П. И. П. и А. Д. П. чрез пълномощника им адв. Е. И. от САК срещу определение на ЕлПРС по молбата им за изменение на решение от 30.07.2024 год. по същото дело в частта за разноските, които са осъдени да заплатят на ищците, а именно: сумата 1400 лева по договор за правна защита от м. юли 2022 год. на л. 98 по делото.

Ищците не са подали молба по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението от 30.07.2024 год. на ЕлПРС в частта за разноските с искане да им се присъди и сумата 800 лева разноски в делбеното производство по договора за правна защита от 12.12.2020 год. на л. 23 по гр.д. № 1073/2020 год. на ЕлПРС. В случай, че районният съд изобщо не се е произнесъл по дължимостта на тези разноски, то ищците е следвало да поискат от него допълване на решението в тази част по реда на чл. 248 от ГПК, като настоящата инстанция не може за пръв път да присъжда разноски, за които липсва произнасяне от районния съд. Поради това и молбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане.

Неоснователно е и искането за изменение на определението на СОС в частта за разноските чрез присъждане на сумата 400 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на частната жалба /предвид частичната неоснователност на последната/. Независимо от изхода на спора, на ответниците не следва да се присъждат своевременно поисканите разноски за настоящото частно производство за заплатеното адвокатско възнаграждение по представения към отговора на частната жалба договор за правна защита, тъй като според трайната съдебна практика в производството по чл. 248 ГПК, вкл. и във фазата по обжалване, не се присъждат разноски /в този смисъл определение № 162/28.04.2022 г. по ч. гр. д. № 5096/2021 г. на ВКС на РБ, определение № 122/14.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1269/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др./.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 9909/15.09.2025 год., подадена от И. Д. и С. Д. чрез адв. К. за изменение по реда на чл. 253 от ГПК на определение рег. № 984 от 06.08.2025 год. чрез присъждане на сумата 800 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в делбеното производство по договор за правна защита от 12.12.2020 год. на л. 23 по гр.д. № 1073/2020 год. на ЕлПРС, като НЕДОПУСТИМА.

ОТХВЪРЛЯ молбата на И. И. Д. и С. Б. Д. чрез адв. К. за допълване на определение рег. № 984/06.08.2025 год. на СОС в частта за разноските чрез присъждане на сумата 400 лева - разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на частната жалба в настоящото производство, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението в частта, с която молбата е оставена без разглеждане може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част подлежи на обжалване в същия срок с частна жалба пред ВКС на РБ.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3