Протокол № 397 от 09.03.2021, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 397 гр. Пазарджик , 08.03.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на осми март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Съдебни заседатели:

Д. Бишуров

Екатерина Иванова

Палешникова

Мариана Николова Герова при участието на секретаря Ива Чавдарова и прокурора Б. А.ов Петков (РП-Пазарджик)

Сложи за разглеждане докладваното от Д. Бишуров Наказателно дело от общ характер № 20205220201520 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Непълнолетният подсъдим Д. Д. К. - редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично. Явява се и неговият защитник ДП адв.А.

П..

В залата се явява Д. Г. К. в качеството на баща и законен представител на непълнолетния подсъдим.

Частния обвинител и граждански ищец Б. К. В. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично и с повереника си адв.Н. К., надлежно упълномощен.

Явяват се свидетелите Г. Д. К. и Н. Н. Р..

Не се явява свидетелят Е. Т. Ш. – нередовно призован. Призовката е върната в цялост с отбелязване, че лицето живее и работи в чужбина от година, а на адреса не са били открити други живущи близки, които да получат призовката. По разпореждане на съда е изискана справка за задгранични пътувания на свидетеля Ш., като от постъпилата такава се установява, че последното регистрирано излизане от негова страна от Р 1

България е на 04.11.2020г. и до момента няма данни за завръщане. По разпореждане на съда е изготвена призовка и същата е изпратена на началника на РУ на МВР - Септември с искане да се направи опит да бъде връчена, ако не лично на свидетеля Ш., то на негови близки родственици.

Постъпила е докладна записка от полицейски служител в РУ на МВР Септември, от която се установява, че на адреса на свидетеля Ш. не е намерен никой. Разговаряно било с намерена негова съседка, която е посочила, че той и цялото му семейство са в чужбина.

За РП-Пазарджик се явява прокурор П..

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин съдия, не са налице процесуални пречки. Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Уважаеми господин съдия, считам, че не са налице процесуални пречки и моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:

Г. Д. К. – на 25 години, от гр.Пазарджик, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, брат на подсъдимия.

На свидетеля се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.

СВ.Г.К.: Искам да бъда свидетел по делото.

Н. Н. Р. – на 15 години, от гр.Пазарджик, българин, български гражданин, неженен, учащ, неосъждан, без родство с подсъдимия.

2

Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелят Р. напусна залата.

Пристъпи се към разпит на свидетеля Г.К.:

СВ. Г.К.: На 13-ти март миналата година брат ми се обади по телефона и каза, че има проблем и че искали едни момчета да го бият. Това стана към 21ч. Аз си бях вкъщи. Брат ми каза, че отива към училище „Петър Берон“. Аз тръгнах от нас пеш и тръгнах натам, като по пътя срещнах двама приятели, които миналия път бяха тук -са В. и Н.С.. Качихме се в колата „Субару“ на В. и отидохме в училището. Там бяха К.Б. и А.Р.. Те са наши познати, но бяха в училището. Брат ми и той беше вече там. След това пристигнаха с кола Б. В., Б.П., А.П. и Е.Ш. май беше. От там понеже са приятели и са тренирали заедно по джудо моят брат с Б. В. и аз не мислех, че ще има някакви проблеми и им казвам: „Идете се разберете настрани като приятели. Тренирате заедно, излизате заедно по кафета, имате много обши неща, всеки ден сте заедно“. Те се дръпнаха настрани на около 15 метра встрани. Ние бяхме от едната страна, те от другата и взеха да си говорят. Ние вече си хванахме наш мохабет и въобще не сме отразили какво става. Докато си говорим се чу патърдия. Беше далече и тъмно и не се виждаше какво става там. Аз се затичах да видя какво става и бяха се сбутали и сбили. Б. беше легнал на земята и си беше опрял главата на оградата. Не мога да кажа дали е бил с лице към оградата или с темето към оградата. Беше настрани. Понеже аз от навършването на 18годишна възраст работя като охрана и съм бил на курсове по предаване на първа спешна медицинска помощ и вдигнах момчето. Огледах го. Той беше почти в несвяст. Вдигнах го и всичко беше наред. Отидох до магазина, първо ги сложих на една пейка, това няма да го забравя и им казах: „Приятели сте, за какво е нужно това да го правите“. Б. каза „Да“, той каза „Да“ и си стиснаха ръцете. От там хванах Б. под ръка, отидохме до магазина и купихме лед и вода. Дадох му да пие вода, сложих му лед на главата, защото беше ударен по бузата или по главата. След това веднага аз набрах баща му, защото с баща му се познаваме и сме приятели от преди това. Обадих му се и всичко беше нормално. Обясних му цялата ситуация. После той почна да звънна по телефона и да вика по мен защо съм го направил това и защо съм бил там и не съм го спрял и т.н. Аз не знаех как да процедирам и му затворих телефона 3 и си тръгнах. Тогава аз не съм казвал на К.: „Къде си, слизай да те смачкам, да те бия“. Не е имало такова нещо. Имаше разговор между нас около 30 минути, 4-5 пъти си звъняхме, той ми звъня по телефона, аз му звънях и найнакрая той ми звънна и каза: „Ти си виновен за всичко“. Аз викам: „За кое съм виновен, че помогнах на детето ти ли? Затова ли съм виновен?“. Аз не съм виновен за това, което е станало между тях двамата. Чух от други страни, че е казано, че аз съм насъсквал нещата, но това не е вярно. Приключихме разговорите с К.В.. После аз се прибрах и се изкъпах и излезнах с В., А.Р. и Н. С. да си обикаляме из града. Брат ми се прибра и каза, че после ще излиза.

Не знам вече къде е отишъл и ми се обажда после брат ми пак и казва, че: „На Б. баща му слезна от колата и ме подгони да ме бие“. Аз съответно вече бях излезнал. Бяхме в кв.Запад тогава. Брат ми каза, че са го подгонили при „Аглаята“. От там запалихме колата и тръгнахме. Видях брат ми и Н.Р.. Те бяха, както е кафе „Аглая“ и продължаваш напред, там има баничарница и малко по-надолу към „Жълтите“ бяха. Спрях при тях да видя какво има.

Погледнах брат ми и нямаше нищо по-сериозно по него. К. го подгонил и го ударил 2-3 пъти, защото брат ми имаше охлузване по главата и по гърба. Това ми го каза. Тогава ги видях охлузванията по главата на брат аз за първи път.

Не видях нищо, което да е фрапантно. В този момент пристигна колата на Е.Ш.. Колата спря при нас. В нея бяха Б.П., К.В. и хората, които изредих одеве. Първият човек, който излезе, докато аз се бях навел над брат ми, брат ми беше седнал на една малка пейка и изядох аз 2-3 удара отзад в главата от Е.Ш.. После К. дойде и се опита да ме подсече, обаче не се получиха нещата.

Аз го хванах през кръста да не ме удря и му казах: „Ти може да си ми баща, аз не искам да ти посягам“. Аз му направих захват като за джудо хвърляне, но не съм го хвърлял. Казах му: „Ти може да си ми баща“. Може да попитате и самия К. и сина му. Те са свидетели също на това. Б. дойде да спре баща си да ме бие. Патърдията приключи. Качиха се те в тяхната кола, а ние в нашата кола и това беше.

След това от една година насам има многократни заплахи от тяхна страна. Тях ще ги представим по-късно по делото със снимков материал как пращат хора да ни заплашват.

Когато Б. дойде в училището за първи път и минаваше през входа да влиза в училището, аз никога не съм му казвал: „Ей, Б., как ще те бия и ще те 4 скъсам“. Когато отидоха Б. и брат ми по-настрани, те си говореха не повече от 10 минути. През това време имаше случай, когато аз казах: „Айде, разберете се вече и да си ходим“. Репликата: „Ще се биете или ще се целувате“ не съм я казал. Наистина не се виждаше нищо. Чу се патърдия, чу се блъскането на оградата, защото тя се клати и от ламарините се чу. По земята стъпки и удряне се чу. Нормално е да се чуят стъпки, когато има словесен контакт, в тъмното не можеш да видиш. Не мога да определя какви стъпки са се чули.

Не се вижда нищо там. Б. е паднал, защото явно са се сбили или сбутали. Аз питах брат ми и той нищо не ми каза. Каза: „Б. ми посегна, аз му посегнах, това стана, ние сме приятели и ще се оправим“. „Ние сме приятели и ще се оправим“, ама стигнахме до тук. Б. имаше нараняване някъде в бузата, беше му подуто. Друго нараняване не съм видял. Брат ми имаше нараняване на ръката отгоре на дланта ли, не мога да кажа с точност. Имаше одраскано.

Имаше кръвотечение май. Не съм сигурен, но мисля, че имаше. По лицето брат ми имаше охлузвания. Беше червен. Като се е сбил човек, става охлузване. Не е нещо фрапантно, което да привлече око или да е за болница.

В училището той беше червен като човек възбуден след сбиване. Като го видях след случката с К.В., беше с охлузвания на главата и на гърба. Аз ги видях охлузванията на гърба, защото се съблече, дръпна си тениската нагоре и ми показа. Каза, че К. е спрял и го е подгонил и го е ударил. Не ми е казал с какво го е ударил.

След като беше паднал Б. в училището репликите: „Ще запомните братя К.и“ или „Вече няма да се подигравате с братя К.и“ аз лично не съм чул някой да ги казва.

Травмата по ръката на брат ми беше на дясната ръка. Н.С. беше с В.С..

След като брат ми се обади отидох с тях двамата в училището. Ние се срещнахме преди училището случайно при компютри „Инвейдър“. Преди това имахме уговорка да излизаме, но не съм им се обаждал по телефона обаче да дойдат ме заберат и да идем в училището.

Пристъпи се към разпит на свидетеля Н.Р.:

СВ. Р.: Аз не бях свидетел пряко на случката с двамата. Бяхме се разбрали с Д. същата вечер да излезнем и той ми звънна към 21.30-21.40ч. и каза, че ще дойде да ме забере от нас. Аз живея близо до химическото чистене 5 на „Найчо Цанов“. Мислехме да отидем да си вземем закуски. Тръгнахме към закуските на кв.Запад, които са денонощни – тези, които вечер работят.

Отидохме и казаха, че още няма закуски и да минем след 15-20 минути. Ние през това време решихме да се разкарваме на някъде и тръгнахме и излезнахме на главната на бул.“Христо Ботев“ при „Жълтите“. Отсреща спря кола и от нея слезнаха на Б. баща му, който дойде при нас. Бащата започна да вика на Д.: „Ела тук да те видя мъж ли си“ и започна да го заплашва.

Уплашихме се, все пак сме по-малки. Обърнахме посоката. Не сме побегнали.

Ние се движихме от закуските към главната, бяхме излезнали на главната и като ги видяхме обърнахме обратно в посока „Аглая“. От там бащата на Б. настигна Д. и го удари няколко пъти в гърба и мисля, че го изрита. От там Д. се свлече на земята. Аз извиках: „Какво правите, бе“. Те ме погледнаха и от там станахме и започнахме да бягаме. Те не ни подгониха. Д. звънна на брат си. Той дойде след 4-5 минути. Погледна го дали е добре. През това време те дойдоха и слезнаха от колата. Е.Ш. нападна Г.К., удари го няколко пъти. От там Г. го бутна настрани и Е. повече не търгнна. Дойде бащата на Б. и изрита Г.К. в крака като подсечка. От там Г. се обърна и го гушна и му каза нещо от сорта: „К., ти можеш да си ми баща, не е хубаво това да го правиш“ и се спря.

Повече нямаше нищо. Имаше някакви заплахи, но нормално. Качиха се те в колата и тръгнаха.

Аз в училището „Петър Берон“ не съм бил. Д. започна да ми обяснява и знам, че от преди това имат проблеми с Б.. Карат се. Доколкото знам, Б. се заяжда с Д.. Не знам защо. Той си знае. Разбрах, че искали да се разберат, обаче Б. налетят на Д. и това е. Не го е набил като му е налетял. Доколкото знам, го е ударил няколко пъти, Д. му отвърнал и от там Г.К. ги разтървал.

Разбрали се. Г.К. е звъннал на баща му. Уж се разбрали, ама след това защо са станали тези проблеми не знам да спира на главната и да налита на бой на Д..

Когато дойде да ме забере Д.К., изглеждаше наред, с повдигнат адреналин, изплашен, но наранявания по лицето не е имал. По ръката не мога да си спомня дали е имал наранявания. Като го нападна и го удари К.В., доколкото си спомням, го удряше в гърба, а не в главата. В лицето не го е удрял. Той му дойде в гръб. С юмруци го удари, имаше и удари с крака. 2-3 удара с юмрук е имало и един шут накрая. Той се свлече надолу. Падна на земята на колене.