Определение № 257 от 28.10.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 257 гр. Варна, 28.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20253000600348 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.306 ал.3 вр. ал. 1 т.4 пр.2 от НПК.

Предмет на проверка е определение № 673 от 08.10.2025г. по НОХД 1055/2024г. по описа на ОС-Варна.

По реда на чл.306 ал.1 т.4 пр.2 от НПК, с проверявания съдебен акт на осъдения Р. И. Г. били възложени 3180 лв. лева разноски за защита по реда на Закона за правната помощ.

Недоволен от осъждането за разноските, въззивникът Г. го възразил с твърдение, че е социално слаб, болен (епикриза от 21.03.2025г.), с ТЕЛК (85 % ВСУ – предоставено Експертно решение от 12.06.2025г.), с ниски доходи от пенсия и без финансови средства да заплати сумата, поради което моли да бъде освободен от заплащането й или алтернативно – плащането му да бъде разсрочено.

Жалбата е допустима, като насочена срещу определение, което подлежи на обжалване, а по същество - неоснователна.

Първоинстанционният съд се произнесъл въз основа на решение на НБПП №ВН-1723-15820/12.06.2025г. и решение на НБПП №ВН-172415816/12.06.2025г. за направени разноски за предоставената правна помощ по ВНОХД № 367/2024г. по описа на Апелативен съд - Варна и по КНД № 227/2025 г. по описа на Върховен касационен съд и осъдил Режеб И. Г. с ЕГН 1

********** да заплати по сметка на НБПП сумата от 3 180 (три хиляди сто и осемедесет) лева.

Съгласно двете решения на НБПП на адв.П.В. от АК - Варна, било определено възнаграждение за процесуално представителство на Г. по посочените горе въззивно и касационно производство. Този защитник бил служебно назначен още в рамките на ДП 2014/2024г. по описа на 4 РУ-Варна, на основание чл.94 ал.1 т.6 от НПК – „задължителна защита в случай на задържане“, свързано с тежко обвинение (по чл.115 от НК), което също изисква такава – л.27 от ДП. От материалите по делото се установява, че разследващият полицай, който е посочил като основание факта на задържането на лицето, респ. разпоредбата на чл.94 ал.1 т.6 от НПК, в същото постановление отбелязал като основание и разпоредбите на чл.21 т.3, чл.25 ал.1 и чл.26 ал.2 от ЗПП. Адвокатът осъществил процесуалното представителство във всички фази на общото производство, както и в съпътстващите го частни такива във връзка с мярката за неотклонение задържане под стража. Съобразявайки вида и количеството на извършената дейност, Националното бюро за правна помощ правилно определило сборното възнаграждение на защитника, при стриктно спазване на относимите норми от Наредбата за заплащане на правна помощ, респ. правилно и в съответствие с ТР 4/2010г. на ОСНК на ВКС, първоинстанционният съд, е възложил общата сума от 3 180 лева на осъдения Г..

Въззивникът атакува съдебния акт на ОС-Варна на едно основание – с твърдението, че няма възможност да възстанови сумата поради липса на доходи и имущество, извън получавана пенсия, сочи нетрудоспособност и болест.

Жалбата е неоснователна:

Съгласно обвързващата съдебна практика (цитираното горе ТР 4/2010г. на ОСНК на ВКС), подсъдим, който е признат за виновен, на основание чл.189 ал.3 от НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички случаи на задължителна защита, каквато по делото е била налице в хипотезата на чл.94 ал.1 т.6 пр.2 от НПК. С последващо изменение на ЗПП, с разпоредбата на чл.23 ал.2 е предвидено освобождаване от задължението за възстановяване на разноски обвиняем или подсъдим, който не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.

2

Доводът на жалбоподателя за затруднено финансово положение в настоящото производство се оказва неотносим, тъй като е неприложим и единственото предвидено от Закона за правната помощ изключение е в разпоредбата на чл.23 ал.2 от ЗПП. Формулировката на изключителния случай изцяло съответства на хипотезата в чл.94 ал.1 т.9 от НПК, която обаче в настоящия случай не е била основанието за назначаване на защитник по реда на ЗПП. Вземането на адекватно и правилно решение е било единствено в правомощията на органа по чл.25 ал.1 от НПК, като по делото липсват доказателства за дължимия анализ, и дори не се открива задължителната по закон писмена декларация от обвиняемия тогава Г., с която му се разяснява, че в случай на осъдителна присъда дължи възстановяване на разноските за правна помощ, освен в случаите по чл.23 ал.2 от ЗПП.

Съдебният състав в това производство обаче може само да отбележи последните констатации, но не е компетентен да изследва материалното положение на осъдения и възможността му/или не да заплати разноските.

Според разпоредбата на чл.23 ал.5 от ЗПП, преценката дали подсъдимият няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение се извършва от органа, който ръководи процесуалните действия, въз основа на служебно установеното му имуществено състояние и обстоятелствата по ал.3, т. 1, 3, 4, 5, 6 и 7 от същата правна норма, като доходи на лицето или на неговото семейство, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други причини. Прочитът на закона налага извод, че ако след изследване на относимите обстоятелства се установи, че действително лицето не разполага със средства, то не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ. Но в настоящия случай по делото липсва подобно служебно изследване за наличието на обстоятелствата, изброени изчерпателно в чл.23 ал.3 от ЗПП, за да се приеме, че наред с основанието по чл.94 ал.1 т.6 пр.2 от НПК е съществувало и такова по ал.1 т.9 на чл.94 от НК.

Предвид изложеното въззивният състав не открива процесуална възможност за отмяна или изменение на проверявания съдебен акт на конкретно законово основание, поради което и по реда на чл.306 ал.3 вр. ал. 1 т.4 пр.2 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 673 от 08.10.2025г. по НОХД № 1055/2024г. на Окръжен съд - Варна, с което Р. И. Г. с ЕГН ********** бил осъден да заплати по сметка на НБПП сумата от 3 180 (три хиляди сто и осемедесет) лева – разноски за служебно назначен защитник.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 257 гр. Варна, 28.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20253000600348 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.306 ал.3 вр. ал. 1 т.4 пр.2 от НПК.

Предмет на проверка е определение № 673 от 08.10.2025г. по НОХД 1055/2024г. по описа на ОС-Варна.

По реда на чл.306 ал.1 т.4 пр.2 от НПК, с проверявания съдебен акт на осъдения Р. И. Г. били възложени 3180 лв. лева разноски за защита по реда на Закона за правната помощ.

Недоволен от осъждането за разноските, въззивникът Г. го възразил с твърдение, че е социално слаб, болен (епикриза от 21.03.2025г.), с ТЕЛК (85 % ВСУ – предоставено Експертно решение от 12.06.2025г.), с ниски доходи от пенсия и без финансови средства да заплати сумата, поради което моли да бъде освободен от заплащането й или алтернативно – плащането му да бъде разсрочено.

Жалбата е допустима, като насочена срещу определение, което подлежи на обжалване, а по същество - неоснователна.

Първоинстанционният съд се произнесъл въз основа на решение на НБПП №ВН-1723-15820/12.06.2025г. и решение на НБПП №ВН-172415816/12.06.2025г. за направени разноски за предоставената правна помощ по ВНОХД № 367/2024г. по описа на Апелативен съд - Варна и по КНД № 227/2025 г. по описа на Върховен касационен съд и осъдил Режеб И. Г. с ЕГН 1

********** да заплати по сметка на НБПП сумата от 3 180 (три хиляди сто и осемедесет) лева.

Съгласно двете решения на НБПП на адв.П.В. от АК - Варна, било определено възнаграждение за процесуално представителство на Г. по посочените горе въззивно и касационно производство. Този защитник бил служебно назначен още в рамките на ДП 2014/2024г. по описа на 4 РУ-Варна, на основание чл.94 ал.1 т.6 от НПК – „задължителна защита в случай на задържане“, свързано с тежко обвинение (по чл.115 от НК), което също изисква такава – л.27 от ДП. От материалите по делото се установява, че разследващият полицай, който е посочил като основание факта на задържането на лицето, респ. разпоредбата на чл.94 ал.1 т.6 от НПК, в същото постановление отбелязал като основание и разпоредбите на чл.21 т.3, чл.25 ал.1 и чл.26 ал.2 от ЗПП. Адвокатът осъществил процесуалното представителство във всички фази на общото производство, както и в съпътстващите го частни такива във връзка с мярката за неотклонение задържане под стража. Съобразявайки вида и количеството на извършената дейност, Националното бюро за правна помощ правилно определило сборното възнаграждение на защитника, при стриктно спазване на относимите норми от Наредбата за заплащане на правна помощ, респ. правилно и в съответствие с ТР 4/2010г. на ОСНК на ВКС, първоинстанционният съд, е възложил общата сума от 3 180 лева на осъдения Г..

Въззивникът атакува съдебния акт на ОС-Варна на едно основание – с твърдението, че няма възможност да възстанови сумата поради липса на доходи и имущество, извън получавана пенсия, сочи нетрудоспособност и болест.

Жалбата е неоснователна:

Съгласно обвързващата съдебна практика (цитираното горе ТР 4/2010г. на ОСНК на ВКС), подсъдим, който е признат за виновен, на основание чл.189 ал.3 от НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички случаи на задължителна защита, каквато по делото е била налице в хипотезата на чл.94 ал.1 т.6 пр.2 от НПК. С последващо изменение на ЗПП, с разпоредбата на чл.23 ал.2 е предвидено освобождаване от задължението за възстановяване на разноски обвиняем или подсъдим, който не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.

2

Доводът на жалбоподателя за затруднено финансово положение в настоящото производство се оказва неотносим, тъй като е неприложим и единственото предвидено от Закона за правната помощ изключение е в разпоредбата на чл.23 ал.2 от ЗПП. Формулировката на изключителния случай изцяло съответства на хипотезата в чл.94 ал.1 т.9 от НПК, която обаче в настоящия случай не е била основанието за назначаване на защитник по реда на ЗПП. Вземането на адекватно и правилно решение е било единствено в правомощията на органа по чл.25 ал.1 от НПК, като по делото липсват доказателства за дължимия анализ, и дори не се открива задължителната по закон писмена декларация от обвиняемия тогава Г., с която му се разяснява, че в случай на осъдителна присъда дължи възстановяване на разноските за правна помощ, освен в случаите по чл.23 ал.2 от ЗПП.

Съдебният състав в това производство обаче може само да отбележи последните констатации, но не е компетентен да изследва материалното положение на осъдения и възможността му/или не да заплати разноските.

Според разпоредбата на чл.23 ал.5 от ЗПП, преценката дали подсъдимият няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение се извършва от органа, който ръководи процесуалните действия, въз основа на служебно установеното му имуществено състояние и обстоятелствата по ал.3, т. 1, 3, 4, 5, 6 и 7 от същата правна норма, като доходи на лицето или на неговото семейство, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други причини. Прочитът на закона налага извод, че ако след изследване на относимите обстоятелства се установи, че действително лицето не разполага със средства, то не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ. Но в настоящия случай по делото липсва подобно служебно изследване за наличието на обстоятелствата, изброени изчерпателно в чл.23 ал.3 от ЗПП, за да се приеме, че наред с основанието по чл.94 ал.1 т.6 пр.2 от НПК е съществувало и такова по ал.1 т.9 на чл.94 от НК.