Решение № 5527 от 12.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5527 гр. Пловдив, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330109058 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Е. И. Г. срещу „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД, с която се предявява иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, следните суми по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело 446/2012 год. по описа на РС Пловдив и издаден изпълнителен лист от 01.02.2013 год., въз основа на съдебно решение по гр.дело 5093/2012 год. по описа на РС Пловдив: сумата от 2200 лева - главница по Договор за потребителски кредит,сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.01.2012 год. до окончателното й изплащане и сумата от 350 лева – разноски по гр.дело 5093/2012 год., както и сумата от 162.03 лева разноски, за които суми е образувано *** по описа на ***, с рег. № *** с район на действие ОС П..

В исковата молба се излагат съображения, че ищцата била длъжник по образувано *** по описа на *** , рег. № ***, с район на действие – Окръжен съд П.. Същото било образувано въз основа на издаден издаден *** въз основа на съдебно решение по гр.дело 5093/2012 год. за събиране на сумата от 2200 1 лева – дължима по Договор за потребителски кредит,сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.01.2012 год. до окончателното й изплащане и сумата от 350 лева – разноски, както и сумата от общо 162.03 лева - разноски. Твърди се, че по образуваното *** по описа на *** на ищцата била изплатена покана за доброволно изпълнение изх. № 27105/20.05.2015 год., която не била получена от Г.. Било залепено уведомление по реда на ГПК. До 16.02.2018 год., когато по изп.дело бил приложен договор за цесия от *** между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и Кредит инкасо инвестмънт БГ ЕАД не било извършено нито едно изпълнително действие. Твърди се, че поради непредприемане на изпълнителни действия в продължение на две години производството би следвало да е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, както поради факта, че до конституирането на Кредит инкасо инвестмънтс БГ ЕАД като взискател по делото не е предприето нито едно изпълнително действие, така и поради факта, че след конституирането от 07.02.2019 год. също не са предприети такива действия в продължение на две години.

Посочва се, че ищцата не дължи процесните суми, доколкото вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност. Навеждат се доводи, че вземането е погасено към дата 24.05.2019 год. с изтичане на петгодишната погасителна давност, като до този момент не били предприети никакви действия от взискателя, годни да прекъснат давността.

Оспорва конституирането на ответника като взискател по изпълнителното дело, като твърди, че присъединяването е допуснато по вече прекратено изпълнително дело.

Твърди, че ищцата не е уведомена за извършената цесия, а принудително изпълнение в хода на изпълнителния процес може да се иска едва след уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Посочва се, че след депозирана молба от 11.10.2022 год. по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, на 18.10.2023 год. ищцата е получила съобщение за прекратяване на изпълнителното производство.

Излагат се твърдения, че по искане на ответника е образувано ново *** по описа на ***, за което ищцата получила съобщението на 09.11.2023 год.

Оспорва се редовното конституиране на ищцата по новообразуваното *** 2 производство, поради погасяване на търсените вземания по давност на основание чл. 112 ЗЗД, алтернативно – на основание чл. 110, вр. чл. 116 б. „в“ ЗЗД към 24.04.2019 год.

Поради разноски. изложеното предявява исковата претенция.

Претендира

В хода на производството първоначалния ищец Е. И. Г. е починала. С Определение 11061/28.08.2025 год. /л.96/ Г. е заличена като страна, като на страната на ищеца е конституиран нейния наследник И. И. Г..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, по издаден изпълнителен лист, въз основа на влязло в сила съдебно решение е допустим. Искът е предявен от лице, разполагащо с правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо недължимостта на това вземане на ответника, поради несъществуването му или погасяването му по давност.

Правният интерес на ищеца е продиктуван от обстоятелството, че е налице висящ изпълнителен процес срещу нея.

При предявен отрицателен установителен иск ответникът носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и пряко доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.

Необходимо е ответникът да установи факта, правопораждащ претендираното от него вземане, едва след което ищецът да установи възраженията си за неговата недължимост.

В конкретния казус ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, настъпила след издаването на изпълнителния титул.

Съдът намира, че в случая предявената искова претенция, макар и допустима е неоснователна и погасителната давност за събиране на вземането не е изтекла, по следните съображения:

От събрания доказателствен материал – изпълнителен лист от *** и от 3

*** /л.3, 4 от ***/, от разпечатка от деловодна проглама /л.109/ се установява, че по подадено заявление от Париба Пърсънъл Файненс ЕАД против Е. И. Г. е образувано ч.гр.дело 446/2012 год. по описа на РС Пловдив, издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 287/13.01.2012 год., впоследствие е образувано гр.дело № 5093/2012 год. по описа на РС Пловдив по което съдът е признал за установено, че Г. дължи на Париба Пърсънъл Файненс ЕАД сумите по издадената заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело 446/2012 год., вкл. и разноските по частното гр.дело. Осъдил е Г. да заплати разноските по гр.дело 5093/2012 год. Въз основа на влязлото в сила на 07.12.2012 год. решение е издаден изпълнителен лист от *** по гр.дело 5039/2012 год., с който Г. е осъдена да заплати на Париба Пърсънъл Файненс ЕАД сумата от общо 162.03 лева разноски в исковото производство. Издаден е и изпълнителен лист по ч.гр.дело 446/2012 год. от 15.12.2012 год., с който е разпоредено Г. да заплати на Париба Пърсънъл Файненс ЕАД сумата от 2200 лева главница, 567.61 лева – надбавка, 333.08 лева – мораторна лихва, законната лихва върху главницата и 162.03 лева – разноски в заповедното производството.

От приобщените п материали по *** и двете по описа на *** с рег. № *** с район на действие ОС П., се установява, че въз основа на издадените изпълнителни листи, на *** е образувано изпълнително дело № ***, а впоследствие, след прекратяването му на основание чл. 433, ал.1, т.2 ГПК, на 19.10.2023 год. е образувано *** по описа на ***.

От молба за конституиране на нов взискател от 16.02.2018 год. и приложените към нея договор за прехвърляне на вземания от ***, приложение № 1, пълномощно и уведомително писмо /л.25-33 от ***/, се установява, че вземанията на Париба Пърсънъл Файненс ЕАД са цедирани на Кредит инкасо инвестмънтс ЕАД, като с молбата от 16.02.2018 год. е поискано от *** да конституира на мястото на Париба Пърсънъл Файненс ЕАД като взискател Кредит инкасо инвестмънтс ЕАД, както и е поискано да предприемане на конкретен изпълнителен способ спрямо имуществото на Г..

С постановление от 18.10.2023 год. на ***, *** е прекратено по искане на взискателя. По молба на Кредит инкасо инвестмънтс ЕАД /л.1,2 от ***/, съдържаща изрично искане за предприемане на изпълнителни действия спрямо Г., на 19.10.2023 год. е образувано *** по описа на ***.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна 4 давност се погасяват всички вземания, за които законът не е предвидил друг срок, а съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно решение, давността за него е всякога петгодишна.

Съгласно константната съдебна практика /напр. Решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о./, разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД , установяваща 5-годишен срок на новата давност, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.

Съгласно приетите постановки с Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 год., постановено по тълк.дело 3/2020 на ОСГТК ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането - на 26.06.2015 г. , на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, като за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. С оглед така изложените постановки, до 26.06.2015 год. давност относно процесните вземания, за които е било образувано *** не е текла. От 26.06.2015 год. е започнала да тече нова давност.

Относно действията, прекъсващи давността, съдебната практика е категорична, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно, освен с извършването на отделни изпълнителни действия - налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. но и включително с искането за предприемане на отделни изпълнителни способи/действия, с оглед необходимостта от „поддържане” висящността на изпълнителния процес с активни действия от страна на взискателя /така мотивната част по т.10 от ТР №2/2015 г. на ОСГТК ВКС, Решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о. , Решение № 37/ 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о./

В този смисъл и с оглед приобщените материали по *** е видно, че давността е прекъсвана многократно. Така например, със запорно съобщение /л.40 от ***/ на 14.03.2018 год. върху вземанията на длъжника по банковите й сметки е наложен запор от ***. От приложеното по делото *** производство 5 се установява, че след 26.06.2015 г. в хода на *** производство са изпратени запорни съобщения до съответните търговски банки, последно получено в ЦКБ АД на 01.04.2019 год. /л.78 от ***/ Тези изпълнителни способи следва да се считат приложени от датата на получаване на запорното съобщение от страна на третото задължено лице, като този момент следва да бъде съобразен по отношение на прекъсване на давността, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 450, ал. 3 ГПК запорът върху вземането на длъжника се счита наложен спрямо третото задължено лице от деня, когато му е връчено запорното съобщение. Следователно давността е прекъсната с получаване на съобщенията за наложените запори, като последната дата на нейното прекъсване е на 01.04.2019 г. с получаване на запорн ото съобщение от ЦКБ А Д . Тоест, от 01.04.2019 год. е започнала да тече нова погасителна давност. С молба от 07.05.2021 год. /л.86/ от Кредит инкасо инвестмънт ЕАД по *** е поискано извършване на справки и налагане на запор върху банковите сметки на Г., за което искане от взискателя е платена и съответната такса по сметка на ***. Такава молба, придружена със заплащане на съответното действие е депозирана и на 26.06.2023 год.От писмо от ОББ до *** /л.46 от ***/ се установя, че в ОББ АД също е получено писмо от 09.11.2023 год. за наложени запори на банковата сметка на Г.. Тоест, от 09.11.2023 год. е започнала да тече нова давност.

Съдът не приема възраженията на ищеца, свързани с настъпила перемпция по изпълнителното производство по ***, тъй като съдебната практика е категорична, че перемпцията и давността са отделни правни институти, като перемпцията е без правно значение за давността /в този смисъл решение № 126/28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г., III г. о., решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г., III г. о, решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о/.