Решение № 3714 от 25.03.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 364/2026
- Вид
- Решение № 3714
- Подписан
- 25.03.2026
- В сила
- 25.03.2026
- Състав
- Даниела Недева, Янка Ганчева, Ивелин Борисов
Цитирани разпоредби
- чл.222, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3714
Варна, 25.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - III тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
ЯНКА ГАНЧЕВА
Членове:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ИВЕЛИН БОРИСОВ
При секретар КАЛИНКА КОВАЧЕВА и с участието на прокурора ЗЛАТИН АТАНАСОВ ЗЛАТЕВ като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА НЕДЕВА канд № 20267050700364 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от „Авантаж Маркет“ ЕООД, против Решение № 1372/26.11.2025 г. на ВРС, постановено по НАХД № 2435/2025 г., по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 03-2500045/04.04.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на касатора е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
С решението са присъдени разноски в полза на ответника в размер на 120 /сто и двадесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се поддържа неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което се отправя искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени процесното НП. Твърди се, че РС – Варна не е съобразил описаните съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на НП, поради което е допуснал нарушение на материалния закон. В условията на евентуалност се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на далото за ново разглеждане от друг състав на ВРС с цел изясняване на обективната истина или изменение на наложената санкция към предвидения в закона минимален размер. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител адв. Б. поддържа касационната жалба. Моли да бъде постановено решение, с което да се отмени решението на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно, изхождайки от доводите които са посочени в тази връзка в касационната жалба. Счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения още при съставяне и връчване на АУАН, които са направили процесното НП страдащо от пороци, които не могат да бъдат санирани, както в процеса пред първа инстанция, така и на този етап от обжалване на НП. В тази връзка моли, при постановяване на решението да се вземат предвид и решения на Административен съд – Варна, а именно: Решение № 278/09.01.2026 г. по КНАХД № 2642/2025 г. на І-ви тричленен състав, както и Решение № 2435/26.02.2026 г. по КНАХД № 2954/2025 г. на ІV-ти тричленен състав. В тях подробно са описани допуснатите съществени процесуални нарушения при съставяне и връчване на акта, които са мултиплицирани и в процесното НП. Прави искане за присъждане на разноски.
Ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява. С писмено становище обективирано в молба с.д. № 5677/19.03.2026 г., чрез пълномощника юрисконсулт С. оспорва касационната жалба. Счита, че решението на ВРС не страда от визираните в касационната жалба пороци, поради което моли да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Дава заключение, че ВРС е постановил законосъобразно и правилно решение.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
Производството пред районния съд е образувано по жалба на „Авантаж Маркет“ ЕООД, против Наказателно постановление № 03-2500045/04.04.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на дружеството за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
За да потвърди процесното НП, ВРС е приел, че АУАН и НП съдържат всички реквизити, изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са били допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, като административнонаказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства, е направил извод, че е извършено административно нарушение, правилно е определена квалификацията на деянието. При определяне на административното наказание правилно е преценена приложимата санкционна норма и наказанието е било определено правилно по вид и размер над предвидения в закона минимум.
Настоящият състав на съда намира за неправилни изводите на въззивния съд досежно липсата на допуснати от административнонаказващия орган нарушения на процесуалните правила. От приложените по делото доказателства се установява, че АУАН, не е надлежно връчен.
Съгласно чл.416, ал.3 от КТ актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. В случаите по ал.3, изречение второ актът за установяване на административно нарушение се смята за връчен след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението – чл.416, ал.4. В конкретния случай, така разписаната процедура не е спазена.
Предявяването и подписването на АУАН е строго формален акт, тъй като от този момент нарушителят има право да организира защитата си, както и да се запознае със съдържанието на акта. Специалният ред за връчване на АУАН по чл. 416, ал. 3 от КТ предполага връчване по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка при невъзможност за лично връчване на нарушителя срещу подпис, в случая на представляващия дружеството. В случай, че лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота- връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. Използването на последния способ е възможно само при кумулативно наличие и на двете предпоставки- невъзможност за лично връчване на представител на нарушителя и при ненамиране на адреса на управление. В случая не са налице доказателства, че представляващия дружеството е бил търсен, призоваван, уведомяван за връчване на АУАН. Безспорно е, че покана за явяване на представляващ или упълномощен представител за съставяне на АУАН е била връчена на упълномощено лице. Установено е и че контакт със същия упълномощен представител е осъществяван по телефон. Не се установи, а и не се твърди, че е правен опит за лично връчване на АУАН на управителя на дружеството или на упълномощен от него представител. Актосъставителят е следвало да осигури предявяване на АУАН лично на нарушителя, независимо дали актът е съставен в присъствието или в неговото отсъствие, и едва след това да пристъпи към изплащане на писмо с обратна разписка, а впоследствие и поставяне на съобщение за изготвяне на акта. Следователно, не са били изпълнени предпоставките за прилагане на алтернативната възможност за уведомяване, предвидена в последната хипотеза на чл.416, ал.3 от КТ.
Високата степен на обществена опасност на деянието обявено за наказуемо обективирано в нормата с цел гарантиране правата на работниците и служителите, предпоставя повишена процесуална активност от страна на АНО. Целта заложена в закона може да бъде постигната единствено, чрез обективно, всестранно и пълно установяване, както на фактите, така и при изпълнение на визираната в закона процедура, което в случая не е сторено. При тези данни, се налага извод, че АУАН и НП са постановени при допуснати нарушения в хода на административнонаказателното производство от категорията на съществените, които обуславят и основание за отмяна на НП. Тъй като съдът не може да изземва функциите на административнонаказващия орган, наказателното постановление е следвало да бъде отменено като незаконосъобразно. Като е потвърдил същото, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
С оглед горното решение на ВРС следва да се отмени и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени атакуваното НП.
При този изход на спора на касатора следва да се присъдят претендираните разноски за двете съдебни инстанции като настоящия състав на съда намира за основателно възражението на ответника по касация за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед липсата на завишена фактическа и правна сложност на спора и се присъди адвокатско възнаграждение в минималния предвиден размер в чл.18 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа от 255,65 евро за всяка инстанция или общо в размер на 511,30 евро.
Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1372/26.11.2025 г. на ВРС, постановено по НАХД № 2435/2025 г., по описа на ВРС и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2500045/04.04.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Авантаж Маркет“ ЕООД за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на „Авантаж Маркет“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя З. И. Б., сумата в размер на 511,30 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: