Решение № 16207 от 28.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16207 гр. С., 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. С. при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. С. Гражданско дело № 20241110150828 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД от Б. К. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. С., бул. „Г. М. С.“ № 23, срещу „И А Б“ ЕООД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ч“ № 14, ет. 1, за заплащане на сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикувана на 25.01.2024 г. от ответника статия със заглавие „Прокурорски шеф раздава правосъдие в столично училище“, ведно със законната лихва върху главницата от 25.01.2024 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че работи като прокурор в Софийска районна прокуратура, където за периода 12.12.2022-15.02.2024 г. заемал длъжността „заместникадминистративен ръководител“. На 25.01.2024 г. ответникът като издател и разпространител на медийна информация публикувал в интернет сайта ******** статия с процесното заглавие, която била налична понастоящем и която била преглеждана, съответно прочетена над 28 224 пъти и в нея били обективирани 21 обиждащи и опозоряващи коментара. Описва инцидент между съученици на своето дете, възникнал на 15.12.2024 г. в ****- мо СУЗИЕ „Проф. В. З.“ в гр. С., във връзка с който в процесната статия е посочено, че ищецът се е възползвал от служебното си положение, като били използвани неверни, унизяващи и опозоряващи ищеца твърдения в лично и професионално качество. Ищецът не злоупотребил със служебното си положение, в която насока се позовава на отрицателно становище на Комисията по професионална етика при Софийска градсака прокуратура по етично производство на пр.пр № ЕК № 2/2024 г. , според което ищецът не е нарушил правилата на вежливостта и толерантността, нито е използвал служебното си положение на прокурор във връзка с възникналия училищен инцидент. Сочи, че след публикуването на процесната статия започнал да изживява притеснения, страдания и душевно безпокойство, чувство на срам и неудобство от това, че било уронено доброто му име в обществото, авторитета му пред неговите най-близки хора и авторитета му на работното място пред другите колеги магистрати, които му задавали неудобни въпроси по случая и започнали да го отбягват и към него възникнало недоверие, 1 включително и от съдиите от Софийски районен съд и Софийски градски съд. Ищецът изпитвал и описани в исковата молба физически неразположения, като изпитва и силна негативна емоция, като си спомня за случилото се във връзка с твърдението, че публикацията се отразила негативно и в личен план. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира съдебни разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество оспорва иска по основание и размер, доколкото в процесната статия липсват обидни и клеветнически твърдения и личните негативни преживявания на ищеца не са в причинно-следствена връзка със съдържанието на статията по подробно изложени съображения. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира съдебни разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е осъдителен иск с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. За основателността на предявения иск, ищецът носи тежестта да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е претърпял твърдените от него неимуществени вреди от публикуваната статия със соченото в исковата молба съдържание вследствие на противоправното деяние по разпространяване чрез електронно издание на обидни и/или клеветнически твърдения по негов адрес, чието създаване било възложено от ответника като издател и разпространител на процесната интернет страница.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД представлява отговорност за чужди виновни противоправни действия и има гаранционно-обезпечителен характер, поради което вината като субективен елемент следва да се преценява не по отношение на възложителя, а по отношение на лицето, на което е възложена работата (ППВС № 7/1958 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента – пряк изпълнител на работата. В тежест на ответника при доказване на горепосочените обстоятелства е да докаже, че процесната статия съдържа твърдения, които съответстват на господстващия в българското общество морал и отговарят на обективната истина, своите възражения, както и всички обстоятелства, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

В случая ищецът се позовава на противоправно поведение на физически лица, чийто възложител е ответното дружество, изразяващо се в изнасяне в процесната статия на клеветнически твърдения и обидни квалификации, засягащи честта и достойнството му.

С окончателния доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че процесната статия от 25.01.2024 г. има соченото в исковата молба съдържание, като ответникът е неин разпространител на сайта www.blitz.bg; както и че на 15.12.2023 г. дъщерята на ищеца - И Г.а, е ученичка в ****-мо СУЗИЕ „Проф. В.

З.“, гр. С., като на същата дата ищецът позвънил на тел. 112 и алармирал за насилие, извършено над ученици в същото училище, след което пристигнал в училището.

Обстоятелството, че процесната статия от 25.01.2024 г. има соченото в исковата молба съдържание, уточнена с молба с вх. № 352228/04.11.2024 г., освен безспорния 2 си характер, се установява и от приложения по делото нотариално заверен препис от интернет страница - https://blitz.bg/obrazovanie/prokurorski-shef-razdava-pravosadie-vstolichno-uchilishte_news998738.html, неоспорен от ответника. Видно от същото, на 25.01.2024 г. е била публикувана статия със заглавие „Прокурорски шеф раздава правосъдие в столично училище?“ и подзаглавие „Съперничество между ученици от 5-ти клас в елитното ****-мо софийско училище ескалира“, като непосредствено под заглавието е поместена снимка на ищеца и със следното съдържание: „Съперничество между ученици от 5-ти клас в елитното ****-мо софийско училище ескалира.

Причината – неправомерна намеса на родител на едно от децата, което дори не е замесено пряко в скандалите. Бащата – прокурорски шеф, вдигнал по тревога полицаи от Първо полицейско управление в С. и лично отишъл в училището, за да „раздава правосъдие“. В началото на учебната година започва съперничество между две момчета от пети клас на ****-мо СУЗИЕ „Проф. В. З.“, намиращо се на гърба на Първо полицейско управление в кв. Гео М.. Децата често спорят и се карат в междучасията, като взаимно се обвиняват в причината за конфликта. В изясняването на ситуацията се намесват и родителите, като всяка от страните вини другата. Така на 15 декември в училището се събират родителите на двете спорещи момчета. По-късно към тях ще се присъедини и бащата на ученичка от същия клас, който се оказва заместник районен прокурор на С.. Докато родителите на момчетата обсъждат с ръководството на ****-мо напрежението в класа, директорът на училището получава обаждане, че момчетата за пореден път са се спречкали и взаимно си нанесли удари. Докато изясняват ситуацията, в училището пристигат двама униформени, идва и линейка с екип на Спешна помощ. Училищното ръководство установява, че няма пострадали при поредната кавга, което се потвърждава и от преглед на училищната медицинска сестра. В този момент в училището пристига и Б. Г., заместник районен прокурор на С., който иска да види дъщеря си. Г. обяснява, че детето му се е обадило разплакано и той пратил полицаите по сигнал за насилие. На място в учебното заведение пристига и инспектор от Детска педагогическа стая, а от отдел „Закрила на детето“ на Столична община започнали да звънят на директора на училището. С други думи – обаждането на прокурора е задействало цялата властова машина, но както ще се разбере напразно. Прокурорът и родителите на едно от момчетата винят другото дете и неговите родители, че от месеци са причина за напрежението в класа. Стига се дотам, че макар да няма нужда от допълнителен преглед, защото детето е без наранявания, „пострадалото“ момче е откарано в „Пирогов“ за издаване на медицинско. Инспекторът от Детската педагогическа стая на Първо полицейско управление пък изисква родителите на „побойника“ да се явят за обяснения.

Междувременно прокурорът пък вини една от учителките на малките деца, че отрича да е била обиждана и дори псувана от нарочения за изключване от ****-мо училище петокласник. Самата учителка е възмутена от поведението на магистрата, който й приписва твърдения, които тя не е отправяла. Жената се чувства неловко, защото е на възраст и държи името й да не бъде замествано в спорове между родители на учениците. Записите от камерите в училището показват, че сблъсък между децата е имало, но той не е почнал по вина на момчето, нарочено от прокурора, а тъкмо обратното, от другото дете, което е пратено за медицинско свидетелство. Записите не показват душене между петокласниците, за каквото порано през деня е твърдяла малката дъщеря на магистрата. Парадоксалното е, че този банален училищен конфликт става обществено достояние. На 18 декември в Новините на Нова телевизия е излъчен дори репортаж, в който прокурор Б. Г. отново 3 отправя твърдения, които нямат общо с реалността. В крайна сметка се очертава ситуация, при която група родители, сред които и прокурор Г., се обединяват и искат изключването на момче от училището, за което няма никакви доказателства, че е провокирало конфликтните ситуации. Психолозите са категорични, че подобно действие спрямо детето, може да се отрази крайно негативно на емоционалното развитие на ученика. Наред с това бащата и майката на въпросното момче имат сериозни опасения, че като заместник районен прокурор Б. Г. би могъл да влияе на проверката по случая, извършвана от полицаи от Първо ПУ. Според тях с поведението си и намесата по казуса Б. Г. злоупотребява със служебното си положение. Въпросът не е дали един баща трябва да защити детето си, ако то е в риск. Разбира се, това е пълно право на всеки родител. В конкретната ситуация обаче са налице две противоречиви твърдения – на родители на две момчета.

Намесата на прокурор Б. Г. е нелогична, защото освен неговата дъщеря във въпросния пети клас на ****-мо училище има още близо 30-тина деца, но техните родители очевидно не ползват служебната си ангажираност, за да раздават правосъдие в училището. Какво е наложило именно магистрат да вдига под тревога полицейското управление, да настоява за медицинско удостоверение за душене на едно от децата, каквото оказва се не е имало. Добре, че поне прокурор Г. не е тръгнал да раздава шамари на онези съученици на детето му, които той смята за виновни.

Нещо, което друг магистрат в червена тога беше направил преди 6 години и с което стана печално известен в гилдията. Работата на прокурорите не е да раздават улично правосъдие, а тъкмо обратното, да се стремят да са далеч от замесване на името им в подобни битови скандали, защото така дискредитират не просто себе си, а цялата магистратска общност.“

По делото не е спорно, че на 25.01.2024 г. на интернет страницата www.blitz.bg е публикувана процесната статия със заглавие „Прокурорски шеф раздава правосъдие в столично училище?“ с установеното по-горе съдържание, както и че посочената страница е собственост на ответното дружество. Ето защо ответникът има качеството на възложител на работата на журналистите, публикували процесния материал, защото издателят чрез своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на основание чл.49 ЗЗД в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни материали (в този смисъл решение № 340/15.07.1998 г. по гр.д. № 178/1997 г. на ВКС; решение № 648/15.04.1999 г. по гр.д.№ 267/1998 г. на ВКС и др.), като без значение е кой точно е авторът на статията, тъй като ответникът е допуснал да бъде публикувана (ППВС № 7/1959 г. на ВС, т. 7). Същият отговаря за неимуществени вреди, причинени от авторите на статиите, публикувани в неговото издание и съдържащи обидни и клеветнически квалификации по отношение на визираните в тях лица. Същият чрез своите длъжностни лица носи отговорност за верността на изнесената информация, както и че тя е резултат на добросъвестно журналистическо разследване (така решение № 581/30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г. на ВКС, III г. о. и др.). С оглед гореизложеното, съдът приема, че ответното дружество „И А Б“ ЕООД е пасивно легитимирана страна по предявения иск.