Решение № 1265 от 26.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1265 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20251100506483 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №3455 от 28.02.2025г., постановено по гр.дело №38951/2024г. по описа на СРС, ГО, 90 с-в, е признато за установено по искове с правно основание чл.124, ал.1, вр.чл.415, ал.1 ГПК, предявени от „Топлофикация София”ЕАД с ЕИК:831609046 против С.

А. Г. с ЕГН:**********, че ответникът дължи на ищеца сумите: 4226,71 лева- главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за периода от 10.01.2024г. до изплащане на вземането, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 4243,17 лева ; сумата от 396,17 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 03.01.2024г., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 429,70 лв.; сумата от 61,83 лева- главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за периода от 10.01.2024г. до изплащане на вземането и 10,56 лева мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 03.01.2024г. върху главницата за дялово разпределение, за топлоснабден имот в гр. София, ж.к.“****, абонатен №311657, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 19.01.2024г. по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№1879/2024г. по описа на СРС, 90 състав. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1160,48лв., включително разноски по заповедното производство. Ищецът е осъден да заплати на ответника 10,70лв. разноски. Решението е постановено при участието на трето лицепомагач на страната на ищеца- „Техем сървисис“ ЕООД.

Срещу решението в частта с която са уважени исковете, е подадена в законоустановения 1 срок въззивна жалба от ответника чрез процесуалния му представител. Жалбоподателят поддържа, че не била установена безспорност на вземането от ищеца, както и наличието на облигационни отношения между страните. Експертизите се основавали на представени само от ищеца документи. Ответникът претендира отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете, както и разноските по делото за двете съдебни инстанции.

Ищецът, с подадения в срок отговор на въззивната жалба, оспорва същата и моли решението да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението в обжалваната част, следва да се добави и следното:

Установено е по делото от представените писмени доказателства, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира процесния имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така, че ответникът е собственик на имота през процесния период, което обстоятелство се установява от представените по делото нотариални актове. Представени са и заявления- декларации за прехвърляне на партидата при ищеца, на името на ответника. Следователно ответникът се явява потребител /клиент/ на топлинна енергия за битови нужди по смисъла §2а, вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ за процесния период. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани (което обстоятелство е служебно известно на съда) – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.150, ал.3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия 2 на ищеца за доставка на топлинна енергия.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба за топлоснабдяването.

Дяловото разпределение се превъзлага на трето лице, регистрирано по чл.139а от ЗЕ.

Превъзлагането е извършено по реда на чл.139б от ЗЕ от клиентите получаващи топлоенергийни услуги, с което те сключват договор по чл. 140 ЗЕ, а чл. 139 в ЗЕ, топлофикационното дружество също сключва договор с избраното дружество за извършване на услугата дялово разпределение. Във всеки един от тези договори, ползвателя на услугата плаща възнаграждение на дружеството за дялово разпределение - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ и чл.

140, ал. 5, т. 8 от З Е. С т.1 от р.ІІІ на приетия като доказателство по делото договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл.139в ЗЕ, сключен между ищеца и третото лице помагач по делото /л.33-48 от първоинстанционното производство/ е уговорено, че възложителя и ищец в настоящото производство заплаща на третото лице- помагач извършената услуга "дялово разпределение" съгласно ценоразпис. Във всеки един от тези договори, ползвателя на услугата плаща възнаграждение на дружеството за дялово разпределение - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ и чл. 140, ал. 5, т. 8 от ЗЕ. Следователно сумите за дялово разпределение през процесния период са дължими на ищеца.

Установено е също така въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, че делът за сградна инсталация е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.

Точните размери на задълженията на ответника са установено от приетото и неоспорено от страните заключение на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза.

В светлината на гореизложеното, при установено облигационно отношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия правилно СРС е приел, че исковете за главници и обезщетения за забава са основателни до размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Въззиваемото дружество има право на разноски, но в случая е подал лаконичен и бланкетен отговор на въззивната жалба, какъвто подава по всички дела с негово участие, а в проведеното открито заседание не се е явил представител на дружеството, поради което настоящият състав намира, че разноски не следва да му се присъждат.

На основание чл. 280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

По така изложените съображения, съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №3455 от 28.02.2025г., постановено

№38951/2024г. по описа на СРС, ГО, 90 с-в в обжалваната му част. по гр.дело

Решението е постановено при участие на трето лице- помагач на страната на ищеца„Техем сървисис“ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4