Определение № 2144 от 02.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2144 гр. Пловдив, 02.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501761 по описа за 2025 година

Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:

203670940, представлявано от против Разпореждане с рег. № 11647/ 22.04.2025г. постановено по ч. гр. д.№ 6402/ 2025г. по описа на ПРС – ХIII гр. с., с което заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на ЗИ на жалбоподателя против К. З. З. от с ....................., общ. Пловдив. По изложени съображения в частната жалба се иска отмяна на обжалвания акт и произнасяне по същество.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Със заявление по чл.410 ГПК жалбоподателят е поискал издаване на заповед за изпълнение за сумите 818,43 лв – главница, 66,72 лв - договорна лихва, 122,97 лв – законна лихва /обезщетение за забава/, както и законна лихва върху главницата от завеждане на делото до изплащане на вземането.

С разпореждане от 7.04.2025г. заповедният съд е указал на заявителя да посочи в указан срок има ли плащания от длъжника на кредитора, ако има такива - техния размер , както и към кои пера от дълга са съотнесени.

С бланкетно становище заявителят е посочил, че въпросът за извършените плащания по процесния договор са от правопогасяващите юридически факти, които са в док.тежест на длъжника за доказване в исковото производство, като уточнения за горните обстоятелства не намират място в съкратено съдебно производство и излизат от описаните от законодателя законови рамки.

Поради неизпълнение указанията на съда от заявителя и по съображения относно 1 изискването на разпоредбата на чл.410, ал.2 ГПК във връзка с изложението на заявлението, което следва да отговаря на тези на исковата молба, съобразно чл.127, ал. 1 ГПК , които изисквания отговарят на стандарта за индивидуализация на вземането и ясно посочване на всички обстоятелства, на които се основава искането заявлението е отхвърлено. Обоснована е целта на предвидените законови изисквания в горната насока – възможност за преценка на длъжника за възразяване и условия за преценката за наличие на идентичност между предмета на заявлението и този на исковата молба.

Обжалваното определение е правилно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон за създаване на условие за яснота и точност на предмета на правния спор по материалното правоотношение между страните, в случая по кредитното правоотношение. В допълнение следва да се отбележи в случая не е налице и достатъчна яснота по отношение на заявлението между обстоятелствената част на заявлението в частта му на т.12 с посочване на предоставена на длъжника револвиращ кредит в максималния му размер от 800 лева искането в частта на главницата, с което се претендира сумата от 818, 43 лева, което касае също точността на индивидуализацията на процесното претендирано вземане.

Не на последно място със заявлението заявителят е изложил обстоятелства като се е посочил в качеството на приобретател на процесните вземания по договор за цесия, сключен с „Аксес Файнанс“ АД – кредиторът по материалното правоотношение по договор за потребителски кредит с длъжника К. З., какъвто не е представен по делото. Така именно заявителят не се е легитимирал като цесионер по посочения в заявлението договор за цесия и последващ кредитор на длъжника с надлежни доказателства в тази насока, съставляващи част от необходимите приложения към представения договор за материалното правоотношение между длъжника и първоначалния кредитор, съобразно разпоредбата на чл.410, ал.3 ГПК.

Посочената от жалбоподателя съдебна практика на някои посочени в жалбата съдилища в страната не се явява преобладаваща и обвързваща настоящата инстанция, вкл. и на настоящия съд и съдебен състав.

С оглед на това обжалваният съдебен акт на заповедния съд ще се потвърди като правилен и законосъобразен.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане с рег. № 11647/ 22.04.2025г. постановено по ч. гр. д.№ 6402/ 2025г. по описа на ПРС – ХIII гр. с., с което заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на ЗИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940 против К. З. З.

2 от с. ....................., общ. Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3