Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 42 от 04.02.2025, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 27/2025
Вид
Решение № 42
Подписан
04.02.2025
В сила
04.02.2025
Състав
ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Плевен, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500027 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.

Производството е образувано по жалба, подадена от М. М. К., ЕГН *** чрез пълномощника му – адв. Н. Н. от Пл.АК против Разпореждане от 23.10.2024 г. по изп. дело № 1430/2024 г. по описа на ЧСИ Ц. Н., рег. № ***, с район на действие Пл.ОС, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство по делото.В жалбата се твърди, че в разпореждането липсват мотиви на ЧСИ за отказа да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК, въпреки категорични доказателства, че М.

М. К. изпълнява ежемесечно постановеното съдебно решение по гр. дело № 2244/2024 г. по описа на Пл.РС досежно заплащане на месечна издръжка в размер на 250,00 лв. за сина си Д.. Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на издаденото разпореждане за отказ от прекратяване от 23.10.2024 г. по изп. дело № 1430/2024 г. на ЧСИ Ц. Н.. Твърди се, че не са налице основания за принудително изпълнение в случай, че жалбоподателят изпълнява добросъвестно и в срок задължението си за заплащане на издръжка. Също така редът за принудителното изпълнение е свързан със заплащане на допълнителни разноски – комисионни при изпълнение на запор от страна на банката, такси по чл.26 от Тарифата по ЗЧСИ. Твърди се, че тези утежнения не следва да продължават във времето, тъй като от представените писмени доказателства се установява, че жалбоподателят изпълнява в срок задължението си за заплащане на издръжка, в съответствие с решението по гр. дело № 2244/2024 г. по описа на Пл.РС.

1

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени действията на съдебния изпълнител,изразяващи се в Разпореждане от 23.10.2024 г. по изп. дело № 1430/2024 г. по описа на ЧСИ Ц. Н., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – гр. Плевен, като неправилни и незаконосъобразни,със законните от това последици. Претендират се направените в производството разноски.

Постъпило е Становище от взискателя А. Г. Г., ЕГН**********,чрез пълномощника й адв. В. В. от Пл.АК, в което се изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. Твърди се, че въз основа на изпълнителен лист № 367/29.05.2024 г., издаден по гр. дело № 2244/2024 г. по описа на Пл.РС не е възможно определяне на крайната дата, до която продължава малолетието, респективно, непълнолетието на детето Д., тъй като изпълнителният лист не съдържа данни за рождената му дата. Твърди се, че в хода на изпълнителното дело, размерът на принудително събираната издръжка е възможно да бъде актуализиран, въз основа на нов изпълнителен лист.

Непълнолетието като конкретно основание на определените от съда сума за издръжка отпада с навършването на 18 години.След този момент съдебният изпълнител няма право да продължава да извършва действия по принудително събиране на сумите за издръжка, тъй като е обвързан от посоченото в изпълнителните листове, а според тях бащата дължи да заплаща издръжка на сина си настъпване на законни основания за прекратяването й.Законно основание за прекратяване на задължението за издръжка е настъпването на пълнолетие на издържаното лице. Отделно от това се твърди, че длъжникът претендира, че извършва плащане доброволно, но от приложените по делото квитанции за изплащане на издръжка е видно, че сумите не са наредени от сметката на длъжника като физическо лице, а от фирма, която не е страна по делото. Изразява се становище, че не са налице предпоставките на чл.433 ал.1 т.1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.

Във връзка с депозираната жалба от М. М. К., ЕГН *** са постъпили мотиви от ЧСИ Ц. Н., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Плевен, в които се посочва, че по молба на взискателя А. Г. Г., ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете Д. М. К., ЕГН********** е образувано изпълнително дело 2024***0401430 по описа на ЧСИ Ц. Н. с район на действие ПлОС по приложен изпълнителен лист, издаден въз основа на Определение № 1914/16.15.2024 г., постановено по гр. дело № 2244/2024 г. по описа на ПлРС, с който е осъден длъжникът М. М. К. да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете Д. М. К. в размер на 250,00 лв., считано от датата на постановяване на определението до настъпването на причини за изменяване или прекратяване на издръжката. На 23.08.2024 г. е връчена лично на длъжника Покана за доброволно изпълнение изх. № 22185/22.07.2024 г. По изпълнителното дело са наложени обезпечителни мерки, а именно: запор на откритите банкови сметки на длъжника, запор на лек автомобил, възбрана върху недвижим имот в гр. Плевен.

В мотивите на ЧСИ Ц. Н. се посочва, че на 31.07.2024 г. с молба вх. № 53248/31.07.2024 г. от взискателя А. Г. Г. чрез адв. В. В. от Пл.АК, е уведомен ЧСИ, че по банковата й сметка са постъпили суми за издръжка в размер на 2

750,00 лв., както и е предоставила извлечение от банковата сметка за получен превод. На 23.08.2024 г. е постъпила молба вх. № 60039/23.087.2024 г. от длъжника М. М. К., с която същият е заявил, че желае да изплаща месечната издръжка на сина си Д. М. К. по банкова сметка на майката А. Г. Г. и изпълнителното производство да бъде прекратено. Молбата е изпратена за становище от взискателя А. Г. Г.. С молба вх. № 61721/28.08.2024 г. от взискателя А. Г. Г. чрез адв. В. В. от ПлАК е изразено становище, че действително по банковата сметка са превеждани суми, делото е образувано за издръжка, която е ежемесечна и по привременни мерки към настоящия момент тече производство по окончателно съдебно решение, което все още не е влязло в сила и в тази връзка не желае изпълнителното производство да бъде прекратено. На 27.08.2024 г. длъжникът е превел сума за издръжка в размер на 250,00 лв. На 30.08.2024 г. е постъпила молба вх. № 62664/30.08.2024 г. от длъжника М. М. К., с която същият е приложил уведомление за клиентски банкови сметки от „УниКредит Булбанк" АД и желае да му бъде предоставен писмен отговор от ЧСИ Ц. Н., защо му се удържат суми за дължими такси и адвокатско възнаграждение от банковата му сметка. Таксите към Частния съдебен изпълнител и адвокатското възнаграждение са дължими по изпълнителното производство, с което длъжникът е уведомен с връчването на Поканата за доброволно изпълнение. Въз основа на изготвено Разпореждане за плащане от 30.08.2024 г., на основание чл.136 ал.1 вр. чл.137 от ЗЗД вр.

Тълкувателно решение № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС е разпоредено да се разпредели сумата от 2797,61 лв., съобразявайки реда за удовлетворяване на взискателя, посочен в чл.136 от ЗЗД, както следва: 448,00 лв. в полза на ЧСИ Ц. Н. на основание дължими такси и разноски към ЗЧСИ, 500,00 лв. в полза на взискателя Д. М. К., чрез неговата майка и законен представител А. Г. Г., представляващи заплатени разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед извършеното разпределение по изпълнителното дело, остатъкът в размер на 1849,61 лв., е възстановен на длъжника М. М. К..

В мотивите на ЧСИ се посочва, че на 10.10.2024 г. е постъпило Заявление вх. № 74197/10.10.2024 г. от адв. Н. Н. от Пл.АК, в качеството на пълномощник на М. К. на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК, в което се заявява, че видно от гореописаните преводи, длъжникът плаща доброволно сумите по издадения изпълнителен лист, като от наложените запори месечно се дублират суми, които се плащат на взискателя А. Г. Г., както и че липсва основание за продължаване на делото, тъй като от представените разписки се установява, че длъжникът изплаща в срок присъдената издръжка, поради което на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК да се прекрати изпълнителното производство. В постъпила молба вх. № 74089/10.10.2024 г. и молба вх. № 76982/21.10.2024 г., майката и законен представител на взискателя Д. К. чрез адв. В. В. от Пл.АК е заявила, че действително, длъжникът до този момент внася всеки месец по банковата сметка на взискателя сумите по издадения изпълнителен лист, като наложените запори са с оглед бъдещо обезпечение при евентуално спиране на плащането. Изразено е изрично несъгласие да се прекрати изпълнителното производство и да бъдат вдигнати обезпечителните мерки. На 23.10.2024 г. ЧСИ е отказал да прекрати на основание чл.433 ал.1 3 т.1 от ГПК изпълнителното производство по изпълнително дело № 2024***0401430 по описа на ЧСИ Ц. Н. с район на действие ПлОС.

В мотивите на ЧСИ се посочва, че жалбата е процесуално допустима, но същата е неоснователна и недоказана. Твърди се, че не са налице законовите предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство и вдигане на обезпечителните мерки, тъй като същите са наложени, с оглед евентуално бъдещо неизпълнение на издръжката от страна на длъжника М. К.. Твърди се, че настоящия случай не попада в нито едно от основанията за прекратяване на изпълнителното производство, посочени в разпоредбата на чл.433 ал.1 от ГПК. Издръжката е периодично вземане и всеки месец възниква ново задължение за текуща издръжка до настъпване законова предпоставка за прекратяване на изпълнителното дело, а именно навършване на пълнолетие на детето, на което дължи издръжка на основание чл.143 ал.2 от СК.

В мотивите на ЧСИ се изразява становище, че жалбата е неоснователна, твърденията на жалбоподателя са необосновани и противоречащи на процесуалния закон, поради което се прави искане, същата да бъде оставена без уважение.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Изпълнително дело № 2024***0401430 по описа на ЧСИ Ц. Н. с район на действие Пл.ОС е образувано по молба на взискателя А. Г. Г., ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете Д. М. К., ЕГН ********** по приложен изпълнителен лист, издаден въз основа на Определение № 1914/16.15.2024 г., постановено по гр. дело № 2244/2024 г. по описа на Пл.РС, с който е осъден длъжникът М. М. К. да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете Д. М. К. в размер на 250,00 лв., считано от датата на постановяване на определението до настъпването на причини за изменяване или прекратяване на издръжката.

На 10.10.2024 г. е постъпило Заявление вх. № 74197/10.10.2024 г. от адв.

Н. Н. от Пл.АК, в качеството на пълномощник на М. К. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК, с твърдение, че длъжникът заплаща доброволно сумите по издадения изпълнителен лист, като от наложените запори месечно се дублират суми, които се плащат на взискателя А. Г. Г., както и с твърдение за липса на основание за продължаване на делото, тъй като длъжникът изплаща в срок присъдената издръжка.

Предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство са посочени в чл.433 ал.1 от ГПК, когато: 1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство;

4 ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска; 2. взискателят е поискал това писмено; 3. изпълнителният лист бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; 5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83; 7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440;