Решение № 48 от 28.09.2021, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. В., 28.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

С. Ж. С.

В. Й. М.

Г. П. Й. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело № 20211300500230 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение №732/29.01.2021 г. по гр.д.№1271 от 2019 г. по описа на Районен съд-В. е признато за установено по отношение на Т. П. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.В., общ.В., обл.В., ул.»Б. В.» № *, вх*, ет.*, ап.*, че дължи на „Т.Б.А.Б." ЕАД - гр.С., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.С., ул."Д.Х." № *, представлявано от изпълнителните директори Н.С. и А. Д., сумата от 5454.35 /пет хиляди четиристотин петдесет и четири лв. и тридесет и пет ст./ лева главница за получена и невърната главница по нищожен на основание чл. 22 от ЗПК договор за потребителски кредит № 7000285477 от 03.07.2017г., сключен между страните, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 1710/2018г. по описа на РС - В., като е отхвърлен иска до пълния претендиран размер на главницата от 8966.21, ведно със законната лихва,считано от 26.06.2018г., до окончателното издължаване, както и исковете за заплащане на сумите 652.42 лева - обезщетение за забава за 1 периода от 05.11.2017г. до 14.06.2018г., 3612.81 лева - договорна лихва за периода от 05.11.2017г. до 06.01.2018г., като неоснователни.

Осъден е Т. П. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, общ.В., обл.В., ул.»Б.В.» № *, вх.*, ет.*, ап.*, да заплати на „Т.Б.А.Б." ЕАД - гр.С., ЕИК *, със седалище и адрес на управление - гр.С., ул."Д.Х." № *, представлявано от изпълнителните директори Н.С. и А.Д. , разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1710/2018г. по описа на РС - В. и в производството пред районния съд общо в размер на 358.10 /триста петдесет и осем лв. и десет ст./ лева.

Осъден е ищецът „Т.Б.А.Б. " ЕАД - гр.С., ЕИК *, със седалище и адрес на управление - гр.С., ул."Д.Х." № *, представлявано от изпълнителните директори Н.С. , да заплати на адвокат И.Д. от АК - В., с адрес: гр.В., ул."К.Д." № *, разноски за процесуално представителство в размер на 544.83 /питстотин четиридесет и четири лв. и осемдесет и три ст./ лева.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от „Т.Б.А.Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.Х.” *, вписано в Търговски Регистър към Агенция по вписванията при МП с ЕИК: *, представлявано от Н.Г.С. и А.Ч.Д. , в качеството им на изпълнителни директори на Дружеството, чрез техния пълномощник юрк. С.Р.Р.

Твърди се ,че с Решение № 732 от 29.01.2021 г., постановено от V състав по гр.д. № 1271/2019 г., по описа на РС - гр. В. били уважени частично предявените от дружеството искове. Първостепенният съд счел договорът за недействителен поради противоречие с част от разпоредбите на ЗПК, като съответно е присъдил само чистата стойност на кредита.Поддържа се ,че постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен поради подродбо изложени съображения.

В хода на първоинстанционното производство било доказано, а и не било спорно между страните, че между тях е сключен договор за потребителски кредит № 7000285477, на основание на който дружеството е предоставило сума в размер на 7 100 лв., както и че са преведени по сметка на застрахователите съответно сумите от 749.76 лв. и 764.76 лв. Процесното съглашение валидно обвързвало страните по него, не страдало от никакви пороци - както във волята, така и на формата и съдържанието. Съдържало 2 цялата необходима информация за кредитополучателя, а същата било ясно и разбираемо изложена в него, спазвайки всички изисквания на Закона за потребителски кредит. Съгласно чл.24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагали и нормите на чл.143-148 ЗЗП.В чл.15 от договора било възпроизведено законоустановеното задължение за заплащане на законна лихва при просрочие, а в чл.16 била договорена предсрочна изискуемост на кредита.В чл.22 от договора било предвидено правото на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите на чл.32 ЗПК, както и начина на неговото изчисляване, а в чл.25.4 бил посочен редът за погасяване на задълженията при извършени частични плащания на дължимите суми - съдебни разноски, обезщетения за забава, начислени такси, начислени лихви и главница на задължението, както и възможност за промяна на тази последователност по молба на потребителя или по свое усмотрение, като при промяна по усмотрение на кредитора при частично плащане се погаси най-напред главницата на задължението, после лихвите, обезщетенията, таксите и накрая разноските. В чл.25 т.5 от договора било обективирано съгласие на заемателя за прехвърляне на вземанията по договор за кредит.Ищецът не основавал вземания на клаузата на чл.22 от договора, поради което преценката за неравноправност на посочената клауза се явявала ирелевантна.В чл.25 т.4 от договора бил възпроизведен законов принцип и постигнато съгласие за промяна в реда за погасяване, като съдържанието й не разкривало наличие на някое от основанията по чл.143 - 148 ЗЗП. Договорът бил в пълно съответствие с изискването по чл.10, ал.1 ЗПК, както и с изискванията по чл.11, ал.1 т.7 - т. 12 от ЗПК. В същия били посочени общият размер на кредита, лихвен процент, годишен процент на разходите, в него бил обективиран погасителен план и информация по т.12 от ЗПК. Договорът съдържал уговорки и за обстоятелствата по чл. 11.20 - наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право можело да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.

С оглед доказването на основанието и размера на задължението при 3 условията на пълно и главно доказване, своевременно в първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд била допусната съдебно-счетоводна експертиза. От заключението й, неоспорено от страните и прието по делото, се установявало, че ищецът „Т.Б.А.Б.” ЕАД е изправна страна по процесния договор и че същият е изпълнил задължението си да предостави заемните средства на ответника. В заключението си вещото лице посочвало, че непогасеното задължение към „Т.Б.А.Б.” ЕАД съвпада с претенцията от исковата молба, като също така детайлно било посочило какво е движението по кредита и по какъв начин са усвоени заемните средства от ответника.

Въззивникът изразява становище ,че не е съгласен с релевираното от разглеждащия състав становище за недействителност на договора поради противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Неправилно и необяснимо , съдът бил заключил, че шрифтът на процесният договор е помалък от 12.Оспорването на автентичността на представените писмени доказателства било в тежест на ответната старна, а не на разглеждащият състав. Нещо повече, по делото липсвали данни за откриване на производство в подобен смисъл. Нито дружеството , нито ответната страна били представила по делото оригинал на процесния договор за потребителски кредит. Незаконосъобразно и крайно неправилно било да се извършва каквато и да е преценка относно документ на базата на експортиран (принтиран) от компютърна система файл, тъй като същият подлежи на корекции и е възможна промяна на шрифта при неговото сканиране и принтиране. В случай ,че е имало съмнения относно размера на шрифта, ответникът е следвало инициира производство и да ангажира доказателства в този смисъл,като за целта дружеството е могло да предостави оригинал на договор № 7000285477 на хартиен носител, за да се увери съдът, след становище от експерт-графолог, че шрифтът отговаря на законовите изисквания.

Предвид изложеното и в унисон с ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС,предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост следвало да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, дори съдът да е счел, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди 4 подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ЕПК. Процесният договор за потребителски кредит бил изцяло падежирал, отговарящ на всички изисквания на ЗПК (вкл. шрифт), въз основа на което се поддържа ,че съдът е следвало да уважи напълно предявената установителна искова претенция.

С оглед на гореизложеното се иска да бъде отменено Решение № 732 от 29.01.2021 г., постановено от V състав по гр.д. № 1271/2019 г., по описа на РС - гр. В., като неправилно. Иска се спорът да се разгледа спора по същество и да се постанови решение, с което да се признае за установено, че Т. П. Ц., ЕГН: ********** дължи изпълнение на парично задължение по договор за потребителски кредит № * сумата в общ размер от 13 231,44 лв., от който неизплатена главница в размер на 8 966,21 лв., договорна лихва в размер на 3 612,81 лв. за периода от 05.11.2017 г. до 05.03.2020 г., обезщетение за забава в размер на 652,42 лв. за периода 05.11.2017 г. до 14.06.2018 г. ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на Заявлението по 417 от ТПК (26.06.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението.

Ответната страна е депозирала отговор на въззивната жалба ,в който изразява доводи относно неоснователността на същата.

ВОС ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Ищецът „Т.Б.А.Б." ЕАД - гр.С., ЕИК *, със седалище и адрес на управление - гр.С., ул ."Д.Х." № *, представлявано от изпълнителните директори Н.С. и А.Д. е предявил против Т. П. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.В., общ.В., обл.В., ул.»Б.В. » № *, вх.*, ет.*, ап.*, установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и евентуален осъдителен иск за 5 заплащане на парична сума по договор за потребителски кредит, сключен между страните.

Твърди се от ищеца, че страните са се намирали в облигационни отношения по силата договор за потребителски кредит № *от 03.07.2017г., по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника кредитополучател сумата в размер на 7100 лева, като към отпуснатия кредит му е начислило такса „оценка на риска" в размер на 1033.74 лева, дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се възстановява от потребителя с дължимите се месечни вноски, съгласно избрания от него погасителен план. Към договора за кредит, потребителят е пожелал да сключи застраховка „Живот" в размер на 749.76 лева, както и застраховка „Безработица" в размер на 764.76 лева. Така, общото крайно задължение на кредитополучателя възлиза на 14 210.53 лева, която сума е разсрочена на 32 месечни погасителни вноски, 31 бр., от които в размер на 444.08 лева и 1 бр. в размер на 444.05 лева. Посочва се, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си да преведе на потребителя отпусната сума по негова банкова сметка, а ответникът е неизправна страна по договора, като е останал задължен за заплащане на три последователни месечни вноски с падежи

05.11.2017г.,05.12.2017г. и 05.01.2018г., поради което и на основание чл.1б, т.2 от договора е настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение.

Посочва се още, че ищецът е изпратил на ответника уведомително писмо до адреса, посочен от последния като кореспонденция между страните, но уведомлението е останало непотърсено. Посочено е още, че поради неизпъление от страна на ответника, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр.Д.№ 1710/2018г. по описа на РС - В. и му е издадена заповед за незабавно изпълнение № 1292/27.06.2018г. за следните суми: 8966.21 - главница, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2018г., до окончателното издължаване, 652.42 лева - обезщетение за забава за периода от 05.11.2017г. до 14.06.2018г., 3612.81 лева - договорна лихва за периода от 05.11.2017г. до 06.01.2018г., и за разноски: 264.63 лева за държавна такса и 65 лева за юрисконсултско възнаграждение, произтичащи от договора за потребителски кредит. Тъй като длъжникът бил възразил в срок против заповедта за изпълнение, заявителят имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземането си.

Разпечатката съдържа 27 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a05346cc-8944-4ce4-b52b-b775675f3d98