Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2826 от 20.06.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13193/2021
Вид
Решение № 2826
Подписан
20.06.2023
В сила
15.11.2023
Състав
Христо Георгиев Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2826 гр. Пловдив, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20215330113193 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба предявена от ищеца Я. Р.

Х. срещу Застрахователно дружество „Армеец“, с която се иска ответното дружество да бъде осъдено да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 4929,18 лева,/ до който размер е допуснато изменение на иска с протоколно определение в съдебно заседание на ******г/ представляваща неизплатено дължимо застрахователно обезщетение по щета с № ********, по застрахователна полица № ******* за МПС „*******” с per. № *******, във връзка с настъпило застрахователно събитие от *******г, както и мораторна лихва върху тази сума в размер на 561,93 лева от момента на изтичането на петнадесетдневния срок по договор за изплащане на щетите до датата на подаване на исковата молба, а именно за периода от 19.11.2020г. до 13.8.2021г., ведно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба/********г/ до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът като собственик на лек автомобил *******, с регистрационен № ****** е сключил валидна полица за застраховка Каско с ответника. На **** г. в град П., при управление 1 въпросното МПС е настъпило пътно-транспортно произшествие с материални щети, причинени на личния му автомобил. След проверка не била установена употреба на алкохол. Излагат се подробни съображения, относно обстоятелства свързани с издаването на АУАН, в последствие на наказателно постановление, които след това са били отменени. Изложени са и твърдения свързани с изричния отказ на застрахователя да пати твърдяното обезщетение.

Постъпил е отговор на исковата молба, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на исковата претенция, като се признава единствено сключения договор за застраховка „Каско“ между страните по делото. Оспорва се събитието да попада в обхвата на предоставеното по договора застрахователно събитие. В условията на евентуалност се твърди, че неизпълнението на договорните задължения от страна на застрахования представляват предпоставка за намаляване цената на застрахователното обезщетение, поне с 90%.

Двете страни правят доказателствени искания, претендират разноски и са представили допустими и относими към правния спор писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

От доказателствената съвкупност се установява, че на *****г. около ***** часа в гр.П., на бул.*** №***, в качеството си на водач и собственик на лек автомобил ****** с рег.№*******, ищецът е управлявал личното си МПС, при което е настъпило ПТП с материални щети, единствено по личния му автомобил, като била извършена задължителната в случая проверка за употреба на алкохол и пробата на техническото средство е отрицателна.

Във връзка с настъпилото ПТП, служителите на МВР съставили АУАН сер.******* *******г. за нарушение на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП и Протокол за ПТП /, впоследствие е издадено Наказателно постановление № *********г. от ********* „Пътна полиция“ П. и Наказателно постановление № ********, връчени лично, също на ***** г.. Установява се, че ищецът оспорил посочените НП, които били отменени с влезли в сила решения на РС П. / съответно Решение № **** от ***** г., по АНД № ****** и Решение № **** от *******г., по АНД № ********/

Установено е , че всички относими към застрахователна щета документи, са представени от ищеца пред застрахователна компания Армеец, които са уведомени за събитието, като е образувана преписка /по застраховка „Каско“/ по щета с № ******** по описа на ЗК Армеец.

2

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установяват следните обстоятелства: за МПС ****** с per. № ******* е налице сключена имуществена застраховка, обективирана в застрахователна полица № ****** от ******г. за застраховки „Каско” и „Злополука” при ЗАД „Армеец” ЕА. Горепосоченото МПС е представено за първоначален оглед в пункт на застрахователя, за което е сътавен Протокол за оглед. Дължимата застрахователна премия е изплатена на застрахователя. На дата *******г. настъпва ПТП, вследствие на което са налице материални увреди по ******* с p e r. № ******. На дата ******г.и *******г на посоченото МПС са съставени Опис на щети по претенция №************.

Доколкото причинените увреди по процесното МПС не водят до заключение за наличие на „тотална щета” ( чл. 390, ал. 2 КЗ- при която се взема предвид действителната стойност), то меродавна за определяне размера на обезщетението ще е т. нар. „възстановителна стойност” / чл. 400, ал. 2 КЗ/ .

Това е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка ( не се прилага корекционен коефициент за овехтяване). От заключението на вещото лице по назначената автотехническа се установява, че стойността за възстановяване на щетите по процесното МПС с алтернативни части възлиза 4929,18 лева, до който размер е допуснато изменение на иска с протоколно определение в съдебно заседание на *****г.. Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице, като счита същото за обективно, компетентно и обосновано.

По правните аспекти на спора.

Правната квалификация на предявения иск за обезвреда по имуществена застраховка е чл. 405, ал. 1 КЗ. За да се породи в правната сфера на ищцовото дружество срещу ответника, претенция за вземане по смисъла на чл. 405, ал. 1 КЗ, то следва да намерят своето проявление следните материалноправни предпоставки: да е възникнало по надлежен ред застрахователно правоотношение по повод на сключен договор имуществена застраховка на МПС; ищецът да е заплатил дължимата застрахователна премия; да е настъпила материална увреда по застрахованото имущество в периода на действие на договора; настъпилите увреди да влизат в обхвата на покрития застахователен риск; застрахованото лице да е отправило 3 уведомление до застрахователя за настъпилото събитие и за претенция за изплащане на застрахователно обезщетение.

Всяка една от горепосочените материалноправни предпоставки е налице, като следва да се посочи, че спорът в настоящото производство се концентрира върху начина , по който се е стигнало до увреждането на процесното МПС и дали този начин представлява покрит застрахователен риск. Ответникът , страна по договора за застраховка „Каско“, твърди, че ищеца, като водач на МПС е извършил действия с които е „ускоряване на скоростта и движение с висока, несъобразена скорост, което е довело до загуба на контрол над моторното превозно средство“, което на първо място по никакъв начин не е установено в двете горепосочени административно-наказателни производства, каквато е тезата на ответника, а освен това не представлява основание за неплащане на дължимото обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС, по арг. на чл.408, ал.1 от КЗ, тъй като ускоряването на скоростта или пък движение с висока, несъобразена скорост, което е довело до загуба на контрол над моторното превозно средство, н е е сред изрично и изчераптелно изброените основания за неплащането на застрахователната премия при ПТП, по смисъла на Глава IV — Изключени рискове, т.14 и следващите от „Общите условия по застраховка „Каско“.Поради всичко това искът за сумата в размер на 4929,18 лева следва да се уважи изцяло като основателен.

С оглед събраните доказтелства и общите условия на договора им за имуществена застраховка срок за изплащане на дължимото се от ответника застрахователно обезщетение, е изтекъл на *****г., а до изтичането му ответникът не е заплатил на ищеца това обезщетение. Поради това от следващият ден *******г., той дължи на ищеца законна лихва върху същото обезщетение до изплащането му (чл. 409 КЗ). При това положение, ответникът дължи на ищеца законна лихва върху неплатеното застрахователно обезщетение от 4929,18 лева от 19.11.2020г. до 13.8.2021г г. това съдът намери предявения от ищеца иск по делото за същата лихва за доказан в своето основание за тези периоди. Съдът сам изчисли същата, по реда на чл. 162 ГПК, и намери, че за забавата си от 19.11.2020г. до 13.8.2021г . да плати на ищеца дължимото му се застрахователно обезщетение от 4929,18 лева по договора им за имуществена застраховка, ответникът му дължи 366,94 лева лихва за забава.

4

Съобразно гореизложеното, така предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен в своята цялост.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответнкът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в производството разноски, съобразно уважената част от първоначално предявения иск, а ищецът на ответното дружество, съобразно отхвърлената част на първоначално предявения иск на основание чл. 78, ал.

3 ГПК. И двете страни е представила оправдателен документ за направени разходи, съобразно приети списъци за разноски. Съдът като съобрази всички гореописани обстоятелства установи, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1288 лева, а ищецът да заплати на ответното дружество сторени разноски в размер на 98 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец” ЕАД, ЕИК 121076907 да заплати на „Я. Р. Х.

ЕГН: **********, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сума в размер на 4929,18 лева, представляваща неизплатено дължимо застрахователно обезщетение по щета с № *******, по застрахователна полица № ****** за МПС „*******” с per. № *******, във връзка с настъпило застрахователно събитие от *****г., както и мораторна лихва от 19.11.2020г. до 13.8.2021г в размер на 366,94 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на исковата молба в съда /******г./ до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец” ЕАД, ЕИК 121076907 да заплати на „ Я. Р. Х.

ЕГН: **********, на основание чл. 78 ал.1 ГПК, сума в размер на 1288 лева, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.

ОСЪЖДА Я. Р. Х. ЕГН: ********** , да заплати на ЗАД „Армеец” 5

ЕАД, ЕИК 121076907 на основание чл. 78 ал.3 ГПК, сума в размер на 98 лева, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6