Решение № 85 от 20.03.2023, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 839/2022
- Вид
- Решение № 85
- Подписан
- 20.03.2023
- Състав
- Галатея Ханджиева Милева, Жечка Николова Маргенова Томова, Станимир Тодоров Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.175 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260, т.1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260, т.1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260, т.1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260, т.1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Семеен кодекс
- чл.17 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 85 гр. гр. Д., 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Галатея Ханджиева Милева
Членове:
Жечка Н. Маргенова Томова
Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря П. Ж. П.а като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20223200500839 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№ 1865/26.10.2022 г. от М. Т. Н. с ЕГН ********** от гр.Б., общ.Б., обл. Д., ***, чрез адв.Т.П., АК - Варна, срещу решение № 73/07.10.2022 г. по гр.д.№ 25/2022 г. на РС-Тервел, в частта, в която се отхвърлят предявени от него против А. Х. Б. с ЕГН ********** от гр.Б., ***, исковете с правно основание чл. 55 ал.1 предл.2 и в условията на евентуалност предл.3 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да върне на ищеца:
1. сумата от 24 270 лева, която ответницата изтеглила от банковата сметка на ищеца в периода м.09.2016 г. – м.09.2018 г. с оглед неосъществено или в условията на евентуалност с оглед на отпаднало основание.
2. сумата от 1 889 лева, за ремонт и обзавеждане на собственото жилище на ответницата по пера, както следва - сумата 270 лева, дадена от ищеца за закупуване на смесителна батерия; - сумата от 200 лева, дадена от ищеца за закупуване на етажерка; - сумата от 300 лева, дадена от ищеца за закупуване и монтиране на абсорбатор; сумата от 639,00 лева дадени от 1 ищеца на ответницата за закупуване на ъглова гарнитура; сумата от 400 лева, дадена от ищеца за ремонт на комина и покрива на сградата, с оглед неосъществено или в условията на евентуалност с оглед на отпаднало основание.
3. сумата от 2 400 лева, съставляваща половината от наемната цена, платена от ищеца за периода м.01.2018 г. – м.01.2019 г. за жилище, в което живяла ответницата, с оглед неосъществено или в условията на евентуалност с оглед на отпаднало основание.
4. сумата от 240 лева, съставляваща половината от разходите, извършени от ищеца за доставка на интернет и телевизия в обитаваните от ответницата жилища в период от шест месеца, считано от м.08.2018 г. всички с оглед неосъществено основание или в условията на евентуалност отпаднало основание.
5. сумата от 6 462.80 лева, дадени от ищеца за разходи за резервни части и ремонт както и сумата от 1 586 лева административни разходи за автомобила на ответницата с оглед неосъществено или в условията на евентуалност на отпаднало основание.
6. сумата от 2 400 лева, дадена от ищеца за закупуване на преносим компютър за ответницата с оглед неосъществено или в условията на евентуалност с оглед на отпаднало основание.
7. сумата над 1 500 лева до пълния претендиран размер от 6 600 лева дадена от ищеца за придобиване от ответницата на лек автомобил с оглед неосъществено основание.
Решението в обжалваните части счита за неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска неговата отмяна в обжалваните части и произнасяне по същество за уважаване в тези части. Конкретните оплаквания се свеждат до погрешна правна квалификация на предявените основни и евентуални искове без да се изготви доклад по делото и да се разпредели доказателствената тежест между страните, липсата на анализ на доказателствата в тяхната съвкупност, противоречиви правни изводи. Искът за сумата от 24 270 лева бил отхвърлен по съображения, че средствата са дадени при изпълнение на нравствен дълг. Съдът приел, че ответницата е изтеглила процесната сума от кредитната карта на ищеца, но за покриване на 2 общи разходи на фактическото семейство, каквото не било съществувало с оглед твърденията на ответницата, че не е живяла с ищеца като семейство и не е приемала, че могат да живеят като семейство. По иска за сумата от 1 889 лева за ремонт и обзавеждане на жилището на ответницата било налице противоречие между мотиви и диспозитив. Искът за сумата 2 400 лева бил отхвърлен поради липса на доказателства, че страните са ползвали нает апартамент при липсата на спор относно ползването на такъв. По иска за сумата от 6 600 лева съдът не взел предвид извънсъдебното признание на ответницата за предоставената от ищеца сума, сторено в д.п.№ 251/2018 г. на РУ - Б., и не го преценил съобразно правилото на чл.175 от ГПК.
Необосновано и неправилно, в разрез със събраните доказателства отхвърлил иска за сумата от 6 462.80 лева заплатени разходи за ремонт и резервни части на автомобила, при липса и на указание от съда за кои свои твърдения ищецът не сочи доказателства. Липсвало обсъждане за погасяване на сумата от 1 500 лева стойност на труд за ремонт на автомобила чрез замяна със собствен на ищеца автомобил. Неправилно и неаргументирано отхвърлил иска за сумата от 2 400 лева дадени за закупуване на преносим компютър на ответницата при недоказано от ответницата дарствено намерение на ищеца.
Съдът не взел предвид и необсъдил изявленията на ответницата по други дела между страните – в исковата молба по гр.д.№ 911/2018 г. на БРС ответницата сочела липсата на намерение за бъдещо съвместно семейно съжителство.
Дори и да се приемело, че страните са съжителствали за известен период като семейство, поради неосъщественото семейство и/или прекратеното съжителство полученото от ответницата за периода 2016 г. - 2018 г. съставлявало дадено на неосъществено или отпаднало основание.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна, която изразява становище за неоснователност на жалбата, като се аргументира и с доводи по същество на спора. Невярно счита твърдението за неправилна правна квалификация, липсата на доклад и разпределение на доказателствената тежест. Във всички хипотези на чл.55 от ЗЗД ищецът следвало да докаже факта на даването, каквото от събраните доказателства не се установило. Дори и да се докажело някакво плащане, то било израз на нравствен дълг, тъй като страните живяли повече от две години във фактическо съпружеско съжителство, а съзнателното изпълнение на нравствен дълг било основание за престиране и даденото не подлежало на 3 връщане. Излага и, че представените банкови извлечения били оспорени от нея, същите нямали доказателствена стойност, тъй като не носели подпис на лицето, за което се твърдяло, че ги е издало. Други доказателства, които да установят, че извлеченията са относими именно към предоставената й банкова карта нямало представени. Установено било, че в процесния период същата банкова карта била в държане и на брата и на майката на ищеца, при което не било доказано, че сумата от 24 320 лева била усвоена изцяло и единствено от ответницата. Липсвали представени разходи документи за сумата от общо 1 889 лева за ремонт и обзавеждане на жилището. Поотделно обсъжда твърдяните видове разходи и извежда извод за недължимостта им.
Лаптопът бил подарък по повод раждането на детето, закупен за сумата от 2 049 лева, а не за сумата от 2 400 лева, върнат бил поради технически проблем и не било доказано към момента да е в нейна фактическа власт. Обитавали нает апартамент на *** в периода от 01.2018 г. до първите дни на м.10.2018 г., когато ищецът я прогонил от там. Имотът бил собствен на приятел на ищеца и за ползването му не бил плащан наем. Голословни били твърденията за плащане на суми от ищеца за доставка на интернет и телевизия.
Представената фактура от 26.01.2019 г. за закупуване на резервни части на лек автомобил била издадена след включения в исковата молба период, не носела подпис на издател, не доказвала плащане и още повече влагане на изброените резервни част в нейния автомобил. Недоказано било плащането на сумата от 1 586 лева за административни такси във връзка с регистрацията на автомобила, застраховка и пр. Автомобила бил закупен на 10.03.2016 г., осем дни преди датата на обмяната на валута от ищеца на 18.03.2016 г., регистриран в КАТ на 11.03.2016 г., за което била представена полица за действаща застраховка и платена от нея такса за регистрация от 54лева.
Продажната цена била 1 500 лева, а не 6 200 лева, дори и някъде да се съдържало нейно признание, то не можело да се цени, защото доказателствата не кореспондирали с изявленията й. Иска потвърждаване на решението.
Въззивната жалба е подадена чрез изпращането и по пощата на 24.10.2022г., т.е.в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало 11.10.2022г., когато решението е връчено на обжалващия, активно легитимиран като страна-ищец в първоинстанционното производство, с правен интерес от обжалване на неизгодното за тях решение, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК.
4
По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:
С искова молба вх.№3390/17.05.2019г., уточнителни молби вх.
№1517/10.08.2020г, вх.№3074/27.10.2021г., от М. Т. Н. срещу А. Х. Б. са предявени множество осъдителни искове за суми, които според ищеца ответницата му дължи като получени без основание, а именно:
-сумата 24 270 лева, разлика от изтеглените общо 24320лева и дадените в брой общо 2950лева, или общо 27270лева в периода м.09.2016г. – м.09.2018г., и изразходените за издръжка на детето в същия период от 3 000лева,
- сумата 6 600 лева, дадена от ищеца за придобиване от ответницата на лек автомобил марка „Мерцедес“и неговата регистрация, - сумата 6 462.80 лева, дадени от ищеца за разходи за ремонт /4876.80лева за части, подробно описани в уточняващата молба, и 1500лева за труд/ и административни разходи от 1 586 лева-винетки, данъци ,застраховки за автомобила на ответницата,
- сумата от 1 889 лева, за ремонт и обзавеждане на собственото жилище на ответницата по пера, както следва - сумата 270 лева, дадена от ищеца за закупуване на две смесителни батерии; - сумата от 200 лева, дадена от ищеца за закупуване на етажерка; - сумата от 300 лева, дадена от ищеца за закупуване и монтиране на абсорбатор; сумата от 719,00 лева дадени от ищеца на ответницата за закупуване на ъглова гарнитура; сумата от 400 лева, дадена от ищеца за ремонт на комина и покрива на сградата.
- сумата 2 400 лева, дадена от ищеца за закупуване на преносим компютър за ответницата,
- сумата от 1000лева дадена от ищеца за погасяване на дълг на ответницата към трето лице.
- сумата 2 400 лева, съставляваща половината от наемната цена, платена от ищеца за периода м.01.2018г. – м.01.2019г. за жилище, в което живяла ответницата,
5
- сумата 240 лева, съставляваща половината от разходите, извършени от ищеца за доставка на интернет и телевизия в обитаваните от ответницата жилища в период от шест месеца, считано от м.08.2018г Предмет на обжалване от ищеца, съобразно правния му интерес, е решението в отхвърлителната му част.В частта на иска за сумата от 1000лева, дадена от ищеца за погасяване на дълг на ответницата към трето лице, претенцията на ищеца е изцяло уважена. Уважена частично/за сумата от 1500лева/ е претенцията на ищеца за сумата от 6 600 лева, дадена от ищеца за придобиване от ответницата на лек автомобил и неговата регистрация.
Положителното за ищеца произнасянето на съда по двата иска-изцяло по иска за сумата от 1000лева и за частта от 1500лева от иска за сумата от 6 600 лева, не е обжалвано от имащата интерес от това ответница, и в тези части претенциите на ищеца не са в предмета на въззивно производство.
Обосноваващите претенциите на ищеца обстоятелства се свеждат до твърдения за съжителство с ответницата на семейни начала в периода от раждане на общото им дете М. на ***г. до 30.10.2018г., поемане на разходите за детето и домакинството от него. Излага, че от 2000г. работи в А.. След раждането на детето се завръщал често в страната за по-продължително време, за да присъства в живота на детето и да участва в отглеждането му. За времето след раждането на детето до фактическата им раздяла м.10.2018г., вкл. след връщането на ответницата на работа, всички средства за издръжка на детето, дома и домакинството, а след м.04.2018г., когато ответницата напуснала работа, и за социалния живот на ответницата, били осигурявани от него. Полагал грижи и давал издръжка в достатъчна степен за задоволяване на личните нужди на ответницата и детето. За всякакви текущи нужди и разходи се отзовавал и поемал изцяло издръжката на семейството, каквото считал, че били. През м.10.2018г. ответницата напуснала дома им/наетото жилище в гр.Б., ***/заедно с детето, като задържала предоставените и с оглед съвместното съжителство суми, с които неоснователно се обогатила.