Решение № 54 от 13.03.2025, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Нова Загора, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело № 20242220101236 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от С. М. И. ЕГН ********* с постоянен адрес с.**********, чрез пълномощника адв.В. Д. М. АК Стара Загора, против С.

З. С. ЕГН **********с адрес гр.******* с цена на иска 2300 лева и правно основание чл.422 от ГПК.

В нея ищецът твърди, че на 01.02.2023г. в 7:30 часа в гр.Стара Загора настъпило ПТП на околовръстен път I-5 на надлез с посока на движението от гр.Нова Загора към гр.Казанлък, при което мл.серж.С. С., управлявайки л.а.Ситроен Ксара Пикасо с рег.№ *******, собственост на Я.Д.С. и движейки се с несъобразена скорост с условията на пътя заледен участък, е загубила управлението над автомобила, навлязла в насрещното пътно платно и се блъснала челно в насреща движещия се л.а. Фолксваген Голф с рег.№ *****, управляван от ищеца С. И., собственост на баща му М.И.М.. От ПТП ищецът получил многофрагментно счупване на лявата бедрена кост и счупване на таза, счупване на 4 и 5 дясно ребро, травма на дясното око, изразяваща се в отоци на клепачите на дясното око, набиране на кръв в очна камера и травматично разширение на зеницата / съгласно съдебномедицинска експертиза № 146- Б/2023г. на УМБАЛ „Прф.д-р Ст.Киркович“ АД Стара Загора/.

По случая било образувано ДП 7-РП/ 2023г. и ПД 1/ 2024г. по описа на ВОП Пловдив и впоследствие АНД № 2/2024г. по описа на Пловдивския военен съд, по което е постигнато споразумение между страните, като на С. С. било наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева и била лишена от право да управлява МПС за срок от 8 месеца. За направените разноски в наказателното производство ищецът бил уведомен от наказателния съд, че следва да ги търси по гражданско-правен ред и ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение пред РС Нова Загора. Било образувано ч.гр.д.№ 859/ 2024г., по което била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за претендираните суми 2300,00 лева главница за период от 15.08.2024г. до изплащане на вземането и разноски по заповедното производство – 46,00 лв. държавна такса и 600,00 лв. адвокатско възнаграждение.

В едномесечния срок за отговор постъпило възражение от ответницата, че не дължи плащане, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск. С. И. моли съда да постанови решение, с което да установи със силата на присъдено нещо съществуването на вземането му по отношение на С. З. С. за направени разноски за повереник като пострадало лице в ДП 7-РП/ 2023г. и ПД 1/ 2024г. по описа на 1

ВОП Пловдив, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2300 лева главница, видно от договор за правна помощ от 02.02.2023г., приложен към досъдебното производство, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2024г. до изплащане на вземането, и направените разноски по частното гражданско дело.

Моли да му бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство.

Моли да се приложат като доказателство по настоящото дело ЧГД № 859/2024г. на НЗРС и АНД № 2/2024г. по описа на Пловдивския военен съд, заедно с ДП 7-РП/ 2023г. и ПД 1/ 2024г. по описа на ВОП Пловдив.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, която счита иска за допустим, но частично основателен. Заплатената сума за адвокатско възнаграждение на досъдебното производство била завишена и не съответствала на минимално определените възнаграждения за този вид наказателни дела. Това се отнасяло и за възнагражденията по ч.гр.дело № 859/2024г. на НЗРС, както и за настоящото производство.

Ответницата прави възражение за прекомерност и моли съда да ги намали до преценен от него размер, включително и под минимално предвидения. По отношение на доказателствата моли да се изиска справка по ДП 7-РП/ 2023г. и ПД 1/ 2024г. по описа на ВОП Пловдив, от която да се установи колко пъти и на кои дати адв.Д.Т.С., защитник на ищеца се е явил.

Не се противопоставя на поисканите доказателства от ищеца. Основните й възражения са за прекомерност на претендираните възнаграждения и исканията й са да бъдат намалени до минималния размер, каквото право имал съда съгласно решение на Европейския съд по правата на човека.

Страните поддържат становищата си във връзка с предявения иск.

Съдът след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Претендираните от ищеца права произтичат от обстоятелството, че с ответникът са били страни по АНД № 2/2024г. по описа на Пловдивския военен съд, образувано по преписки за ДП 7-РП/ 2023г. и ПД 1/ 2024г. по описа на ВОП Пловдив във връзка с настъпило ПТП на 01.02.2023г. в 7:30 часа в гр.Стара Загора. Ищецът е упълномощил повереник по образуваното АНД и е заплатил на адв.Д.Т.С. адвокатско възнаграждение в размер на 2300,00 лева за процесуалното представителство. За възстановяване на заплатените разноски по АНД, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.дело № 859/ 2024г. на НЗРС., за заплащане на главница в размер на 2300,00 лв. от 15.08.2024г., 46,00 лв.-държ.такса и 600,00 лв.-адв.хонорар за водене на заповедното производство.

Длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение № 502/ 16.08.2024г., че не дължи претендираната сума. С разпореждане № 1778/ 26.09.2024г. на съда са били дадени указания на ищеца да предяви иск за вземането си по чл.422 от ГПК.

В срока е подадена искова молба от взискателя по ч.гр.д.№ 859/2024г. с вх.№ 4976/ 21.10.2024г., с която е предявен иск да бъде установено със силата на присъдено нещо съществуването на вземането на С. И. по отношение на С. З. Славова за направени разноски в размер на 2300,00 лева главница, видно от договор за правна помощ от 02.02.2023г., приложен към досъдебното производство, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2024г. до изплащане на вземането, и направените разноски по частното гражданско дело -46,00 лв.-държ.такса и 600,00 лв.-адв.хонорар за водене на заповедното производство, както и да му бъдат присъдени разноските в настоящето исково производство-сумата в размер на 600,00 лв. – адв.хонорар за исковото производство и 46,00 лв. – държавна такса.

От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422, вр.чл. 415, ал.1 от ГПК е допустим, доколкото в срок е предявен от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против 2 която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника (Определение № 163 от 04.02.2011 г. по ч.т.д. № 901/2010 г., Т.К., ІІ Т.О. на ВКС).

Разгледан по същество е частично основателен, по следните съображения:

Този установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като следва с пълно и главно доказване ищеца, твърдящ наличие на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник, т.е. ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите, породили неговото вземане.

В конкретния казус, ищецът следваше да установи по несъмнен начин обстоятелството, че се е намирал в договорни отношения по договор за правна помощ и съдействие от 02.02.2023г., както и че от този договор за ответницата е възникнало задължение в размер на 2300 лв., заплатен от него адвокатски хонорар за осъществено процесуално представителство по ДП 7-РП/2023г. поописа на ВОП-Пловдив. Ответницата от своя страна следваше да докаже, че задължението е изплатено.

Между страните не се спори, че е съществувала договорна обвързаност по горепосочения договор за правна защита и съдействие между ищеца и неговия процесуален представител, по който е бил договорен адвокатски хонорар в размер на 2300 лв. Не е спорно и обстоятелството, че е било образувано и водено заповедно производство във връзка с този договор.

Спорен е единствен размерът на този договорен адвокатски хонорар, както и размерите на претендираните от ищеца адвокатски хонорари за водене на ч.гр.д.№ 859/2024г. по описа на НЗРС(заповедното производство) и настоящото исково производство по гр.д.№ 1236/2024г. на НЗРС.

По въпроса как следва да бъде доказано изплащането на договорен адвокатски хонорар е налице задължителна съдебна практика, обективирана в т.1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, обвързваща долустоящите на ВКС съдилища, в което се приема, че в договорът следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

В конкретния правен казус, в договора за правна защита и съдействие от 02.02.2023г., е отбелязано, че договорената сума е била изплатена в брой. С оглед на това отбелязване, направено от самия адвокат и настоящ ищец в договора за правна защита, съда намира, че претендираната сума в размер на 2300 лв. договорено между страните адвокатско възнаграждение е било изцяло изплатено. Процесният договор за правна защита и съдействие е частен диспозитивен документ, подписан двустранно и изразяващ общото съгласие на страните за постигане на определен правен резултат, като същият съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от тези лица /чл. 180 ГПК/.

Отбелязването в процесния договор за правна защита и съдействие, направено при това лично от адвоката при попълване на бланковия договор, че сумата от 2300,00 лв. договорена, като адвокатски хонорар е платена в брой има характер на разписка, която удостоверява, че страната не само е договорила, но и е заплатила адвокатското възнаграждение.

Видно от приложените към делото АНД № 2/2024г. по описа на Военен съд – Пловдив, ведно с ДП 7 – РП/2023г. по описа на ВОП-Пловдив, процесуалният представител на ищеца в настоящето производство, адв.Д. С., е извършил следните действия по образуваното досъдебно производство ДП 7-РП/2023г. и АНД № 2/2024г. на Военен съдПловдив, в които неговият доверител има качеството на „пострадал“:

- депозиране на молба с приложено пълномощно от пострадалия С. И./л.48-л.50, том I на ДП 7-РП/2023г./

- депозиране на молба с приложени нея документи, свързани с лечението на пострадалия С. И. /л.2, том II на ДП 7-РП/2023г./;

3

- молба за предоставяне на преписи от документи /л.68, том II на ДП 7-РП/2023г./;

- процесуално представителство на пострадалия С. И., при предявяване на разследването/л.83, том II на ДП 7-РП/2023г./;

- депозиране на молба за присъждане на разноски /л.35 от АНД № 2/2024г. по описа на Военен съд-Пловдив/;

Предвид фактът, че в съдебна фаза наказателното производство се е развило по правилата на гл. XXVIII от НПК, пострадалият не е имал качеството на страна, поради което и неговият процесуален представител не е осъществявал действия в наказателния процес.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски.

Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай - например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

Разпечатката съдържа 41 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a05227a7-3d85-485b-b884-8567e6b33daf