Решение № 160 от 15.05.2026, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 1264/2025
- Вид
- Решение № 160
- Подписан
- 15.05.2026
- В сила
- 05.06.2026
- Състав
- Екатерина Петрова Николова
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, ал.1, т.3 и т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, ал.1, т.3 и т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 160 гр. Благоевград, 15.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20251210201264 по описа за 2025 година Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на Д. П. В. с местоживеене в с.К против Наказателно постановление №25-1116002957/06.08.2025г., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв., на основание чл. 179, ал.2, вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП и във връзка с административно нарушение по чл.44, ал.1 от този Закон .
С жалбата и в съдебно заседание се поддържа, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати редица процесуални нарушения. Алтернативно се застъпва, че не е доказано извършването на нарушението от субективна страна, а ако се приеме за доказано, то е маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.Иска се отмяна на обжалвания акт и присъждане на сторените по делото разноски.
Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован, не ангажира представител по делото. В придружително писмо до съда с административната преписка изразява позиция за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП, като се прави и възражение 1 за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.63д, ал.2 от ЗАНН.
РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по жалбата .
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН ./НП е връчено на жалбоподателя на 20.08.2025г., а жалбата срещу него е подадена на 02.09.2025г. /
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства в процеса се установи по безспорен, несъмнен и категоричен начин, че на 21.07.2025г.,жалбоподателят управлявал МПС/ марка и модел „М “, специален автомобил с рег.№ , собственост на ЕТ“Р -с.К /, като се движел по път BLG2292-Т -С /С /- BLG1291-километър 5, в Община-С , обл.Б . На около 5 км преди с.С , при навлизане в завой, жалбоподателят не могъл да се размине с насрещно движещият се лек автомобил с марка „А “и с рег.№ и с водач св.А. М. от Благоевград, поради неоставено достатъчно странично разстояние за такава маневра на двата автомобила, в следствие на което автомобилите се блъснали по между си /товарният автомобил в своята предна лява част, а лекия автомобил със своята предна дясна част/ и така настъпило ПТП по между им.
Тъй като двамата водачи немогли да се разберат за вината относно настъпилото ПТП, жалбоподателят се обадил чрез телефон 112 на полицията и на място за изясняване на случая пристигнали свидетелите А. К. и Я П., двамата на длъжност „младши автоконтрольори“ при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Благоевград. Те разговаряли с водачите, заснели с таблет пътната обстановка и местоположението на двата автомобила в настъпилото ПТП, но 2 след известно изместване автомобила на жалбоподателя, който бил върнат назад с около метър, за да се възприемат щетите по двата автомобила от настъпилото произшествие. След като и самите полицейски служители не могли да изяснят кой има вина за настъпилото ПТП, решили, че и двамата водачи имат съвина за настъпване на произшествието , което отразили и в схема и данни, с които се попълнил нарочен Протокол за ПТП за случая от св.К. на дата 21.07.2025г. В този протокол не са отразени и респ. не са конкретизирани настъпилите щети на двата автомобила, но е посочено, че произшествието по между им е настъпило в 12.30 часа , както и, че ширината на потното платно е 4.10 метра.
Наред с това св.К., в присъствието на св.М. издал на жалбоподателя и АУАН, серия GA и с №3386107, в който квалифицирал констатираното от него и колегата му П., участие на жалбоподателя в настъпилото ПТП като нарушение по чл.44, ал.1 от ЗДвП /не осигурил достатъчно странично разстояние при разминаване и настъпило ПТП от това/. В АУАН е посочено, че това нарушение е извършено на 21.07.2025г. около 13.00 часа. Акта е връчен на жалбоподателя лично , на датата и на мястото на съставяното му.
С разпита на св.М. се изясни, че на него също е издаден такъв АУАН от контролните органи за същото административно нарушение и процесния случай.
Видно от снимковия материал , изготвен на мястото на ПТП от св.К. и св.П. при заснетото навлизане на товарния автомобил, управляван от жалбоподателя в процесния завой, не е налице достатъчно разстояние за разминаване с друг автомобил , защото той заема с габаритите си почти цялата широчина на пътното платно. Според св. К., страничното разстояние от дясната страна на товарния автомобил на пътя е било зад него от порядъка на 50 см.
Въз основа на АУАН, на 06.08.2025г., Началникът на Група към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Благоевград, е издал обжалваното НП №251116-002957, с което на основание чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя за извършеното нарушение, административно наказание“Глоба“ в размер на 200.00лв. В постановлението е посочено, че твърдяното нарушение по чл.44, ал.1 от ЗДвП е извършено на 21.07.2025г. в 13.00 часа . НП е връчено лично на дееца на 20.08.2025г.
3
Със своите обяснения жалбоподателя твърди, че обективно не е могъл да възприеме движеният се с лек автомобил, управляван от св.М. на процесната дата, тъй като няма видимост при навлизането в процесния завой и при изкачване на пътя, за който няма спор и е видно от снимковия материал, че има известен наклон нагоре. Именно заради липсата на видомост, както и с оглед на изключително малката ширина на пътя в тази му част, която не допуска едновременното разминаване на два автомобила и се налага изчакване за да се направи такава маневра, жалбоподателят сочи,че винаги при преминаване през този пътен участък, както и на процесната дата , сигнализирал предварително със звуков сигнал за приближаването си към завоя, за да могат другите евентуални участници в движението да го изчакат.
Категоричен е, че настъпилото ПТП не е в посочения час в НП и в АУАН, а далеч преди 13.00 часа и в тази насока представя информация от тахо шайба на товарния си автомобил, в която е съхранила като час на спиране на същия -11.00 часа на процесната дата. Жалбоподателя установява също така, че ширината на товарния му автомобил е от 2.5 метра и именно това препятства при малката ширина на пътя, разминаването и то в завоя с друг автомобил, защото не е оставало странично разстояние за такова разминаване.
Видно от справка за нарушител /водач, до датата на твърдяното нарушение, на жалбоподателя, са налагани и други административни наказания за нарушения на ЗДвП.
Със Заповед №8121з-1631/02.12.2021г. на министъра на МВР, се удостоверява материалната компетентност на издателя на обжалваното НП, както и материалната компетентност на съставителя на АУАН, в качеството му на мл.автоконтрольор /т.1.3.2 и т.3.11./
Изложената фактическа обстановка се установява от цитираните писмени доказателства/Протокол за ПТП, снимков материал, информация от тахо шайба/, от обясненията на жалбоподателя и от показанията на свидетелите по акта К. и П., които установяват, че лично възприели мястото на процесното ПТП, ширината на пътя /4.10 метра/, отразена и в протокол за ПТП от тяхна страна и в приложения по делото снимков материал. Ето защо съдът кредитира посочените гласни доказателства в тази им част /за показанията на свидетелите К. и П./, както и безспорните цитирани писмени доказателства като кероспондиращи по между си, обективни и достоверни за 4 изясняване на обективната истина по делото.
Не кредитира показанията на св.М., който е вторият участник в процесното ПТП, чиито показания за наличието на възможност да се извърши разминаване на двата автомобила именно в процесния завой, се опровергават от Протокола за ПТП, както и от безспорния снимков материал по случая. В допълнение следва да се отчете и, че при разпита на този свидетел се наведоха данни за наличието на влошени отношения преди датата на ПТП с жалбоподателя, именно които според съда създават допълнително съмнение в обективността и достоверността на казаното по случая от св.М. , също санкциониран за това ПТП с друго НП.
Съдът констатира, че при разпита на св.К. относно ширината на процесното пътно платно в мястото на ПТП, се наведоха различни твърдения за това обстоятелство от отразените такива при проверка и непосредствено след инцидента, а именно, че ширината на пътя за всеки от двата автомобила е била от 2.50 , докато в схемата към Протокола за ПТП, същият е отразил ширина от 4.10 метра измерена от него на място. Ето защо, съдът приема за достоверно именно отразеното при измерване на място в Протокола за ПТП и не кредитира различните твърдения на св.К. по този факт, наведени в хода на процеса, което е близо 1 година след случая .
ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И
ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление, незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателят за административно нарушение по чл.44, ал.1 от ЗДвП.
Постановлението е издадено от компетентен за това орган, като в тази насока се представи и нарочна Заповед №8121з-1631/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи за делегирани правомощия на процесният издател .
Установи се също така, че АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са връчени надлежно/лично/ на дееца.
5
В двата документа е посечено място и дата на издаването им, длъжностно лице, което ги издава, място и дата на твърдяното нарушение и правна квалификация на същото.
Наред с това обаче съдът констатира, че при посочване на фактическите обстоятелства, свързани с нарушението и описващи го, е допусната съществена неяснота и тя касае часа на извършване на твърдяното нарушение, което в АУАН е посочено „около 13.00 часа“, в НП е отразено като „в 13.00 часа“, а по протокола за ПТП е посочен „ в 12.30 часа“.
Отделно, както в АУАН, така и в НП е посочено, че настъпилото ПТП е „материални щети и съвина“, без да има никакво фактическо пояснение какви са тези щети- по всеки от двата автомобила ли са, по един от тях ли са и в какво се изразяват, както и с какво се обосновава и на база какви фактически обстоятелства е изведена така нар.“съвина“ за извършване на процесното нарушение. Така съдът констатира, че по отношение на въпросната така нар.“съвина“ нито в АУАН, нито в НП са наведени каквито и да било фактически обстоятелства относно аналогично поведение на св.М. като това вменено на жалбоподателя В., респ. не е посочено, че на него е издаден АУАН и респ.НП за същия случай и за същото деяние.
Липсата на достатъчно яснота относно обстоятелства, при които се твърди, че е извършено нарушение по чл. 44, ал.1 от ЗДвП , е съществено процесуално нарушение заради липсващ основен и задължителен реквизит на АУАН по чл.42, ал.1, т.3 и т.4 от ЗАНН и респ. по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за НП, в каквато хипотеза винаги се засяга в значима степен правото на защита , а този порок на НП обуславя неговата процесуална незаконосъобразност и е достатъчно и самостоятелно основание за отмяната му.
От друга страна, със събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът констатира, че не се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил от субективна страна вмененото му административно нарушение по чл.44, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗДвП, при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства.