Решение № 9717 от 22.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9717 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110148909 по описа за 2025 година

Предявени е от „.“ .. срещу „..“ ЕООД иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца на основание чл. 79 вр. чл. 266, ал. 1 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД сумата от 1756,97 евро, представляваща неизплатено възнаграждение за предоставени услуги, състоящи се от такса за организиране на пътна помощ и обслужване на . в сервиз в . – 80 евро и стойност на извършен ремонт на моторно превозно средство – 1676,97 евро, за които са издадени съответни фактури и обобщени в обща фактура от 28.02.2023 г., вземанията по която са прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.10.2025 г. до окончателното плащане.

В исковата молба и уточнителна молба към нея, се твърди, че на 02.02.2023 г. моторно превозно средство с рег. № ., собственост на ответника, е претърпяло авария на територията на . **********по повод на която е потърсена помощ чрез система за спешно обслужване „.“ (.), функционираща в рамките на услугата „..d“. Поддържа се, че при тази аварийна ситуация не е било налице предварително сключено рамково договорно правоотношение и не е била издадена физическа сервизна карта на ответника, като облигационната връзка е възникнала по повод конкретното ползване на услугата чрез т.нар.

„виртуална сервизна карта“. Ищецът сочи, че след сигнал до центъра за спешна помощ е организирана пътна помощ и последващ ремонт в оторизиран сервиз, като ответникът, чрез свой представител, е одобрил извършването на услугите и тяхното заплащане чрез системата, като това одобрение е било дадено дистанционно и е документирано в съответен протокол, както и чрез изпратено автоматично съобщение. Твърди се, че разплащането към сервиза е било извършено от „.“ .. (.), действащо като платежен оператор в системата, който впоследствие е фактурирал стойността на услугите на ответника в рамките на централизирана система за разплащане. Посочва се, че ответникът е ползвал конкретно 1 описаните услуги – пътна помощ и ремонт на ., удостоверени с издадени фактури, като общата стойност на услугите възлиза на 1756,97 евро, която сума е включена в отчетните документи и фактурирана на ответника. Ищецът твърди още, че вземането първоначално е принадлежало на ., но е било прехвърлено на ищеца чрез договор за цесия, за което ответникът е бил надлежно уведомен с покана за плащане и уведомление от 12.07.2023 г.

Поддържа се, че въпреки отправените покани и напомняния, ответникът не е изпълнил задължението си, не е заплатил процесната сума и не е оспорил своевременно задължението.

Моли за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е подаден отговор на исковата молба.

Процесуален представител на ответното дружество не се е явил и в проведеното открито съдебно заседание. Не е била депозирана и молба за разглеждане на делото в отсъствието на ответника.

Същевременно в проведено открито съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено решение, като е поискано и присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл.

239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По разноските:

Претендира се присъждане на разноски и за исковото производство за заплатена държавна такса – 70.28 евро и адвокатско възнаграждение – 394.90 евро. Съгласно разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № № 6/06.11.2013г. по тълк.д. ./2012г. на ОСГТК на ВКС, за да бъдат присъдени сторените от страната разноски следва да бъде доказано, че такива са сторени. По делото е представено доказателство за заплатената държавна такса в исковото производство в размер на 137.45 лева /70.28 евро/, която сума следва да бъде присъдена в полза на ищеца. Ангажирани са и доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 772.37 лева с ДДС съобразно представен протокол за възлагане, в който е уговорено възнаграждението и съответно е издадена фактура, посочена в последствие в платежното нареждане. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 468.18 евро –разноски по делото.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, Софийски районен съд

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА „..“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр..., да заплати на „.“ .., регистрирано във . **********регистрационен номер на дружеството . ., със седалище и адрес на управление ., ., на основание чл. 79 вр. чл. 266, ал. 1 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД сумата от 1756,97 евро, представляваща неизплатено възнаграждение за предоставени услуги, състоящи се от такса за организиране на пътна помощ и обслужване на . в сервиз в . – 80 евро и стойност на извършен ремонт на моторно превозно средство – 1676,97 евро, за които са издадени съответни фактури и обобщени в обща фактура от 28.02.2023 г., вземанията по която са прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.10.2025 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „..“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр..., да заплати на „.“ .., регистрирано във . **********регистрационен номер на дружеството . ., със седалище и адрес на управление ., ., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 468.18 евро – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3