Решение № 998 от 30.10.2023, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 998 гр. Кюстендил, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20231520100461 по описа за 2023 година

Подадена е искова молба от М. Н. Д. и И. Н. А., срещу С. Н. Г..

В исковата молба се сочи, че страните са съсобственици всяка на 1/3 ид.ч. от недвижим имот АПАРТАМЕНТ No 60 /шестдесет/, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. К., адрес - гр. К., ул. „М.“ № **, вх. „*“, ет. *, ап. № **, стар адрес – блок 51, ет. 2, ж.к. „Т.“, гр. К.. Ищците твърдят, че с ответницата са собственици на основание наследствено правоприемство от родителите си Н. и М. И.. Твърдят, че с н.а. № 192, т. I, рег. № 1304, д. № 172/2022 г. на нот.

Евг. П. ответницата е придобила имота на основание обстоятелствена проверка. Оспорват нотариалния акт, намират го за неистински, необоснован, неправилен, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Поддържат правен интерес от предявяване на установителния иск. Молят съдът да постанови съдебен акт, с който да признае със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че всяка от тях притежава по силата на наследствено правоприемство по 1/3 идеална част в съсобственост от сочения процесен апартамент.

В срок е подаден отговор на искова молба, с който заявява, че исковата 1 молба е недопустима и неоснователна. Ответницата твърди, че е собственик на имота на давностно владение повече от 30 г. Сочи, че се легитимира като собственик с нотариален акт № 192, т. I, рег. № 1304, д. № 172/2022 г. на нот.

Евг. П.. Сочи, че е собственик на 1/3 от имота на основание наследствено правоприемство и 2/3 на основание давностно владение. Моли искат да бъде отхвърлен.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесулен кодекс.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В частност, по заявения положителен установителен иск за собственост в тежест на ищците е да установят наличието на интерес от предприетата защита; да докажат правото си на собственост върху недвижимия имот, както и че то е възникнало на посоченото в исковата молба основание. С оглед на обстоятелството, че ответницата основава правата си върху имота на нотариален акт съставен при обстоятелствена проверка, то тежестта за оспорване на признатото с акта право на собственост се носи от оспорващата страна - ищците и не намира приложение редът по чл. 193 ГПК. Следователно ищците трябва да доказат, твърдението си, че ответницата не е придобила по давност 2/3 ид.ч. от имота, като всяка от тях притежава по 1/3 ид.ч. от него. В тежест на ответника е да докаже възраженията си.

По делото не се спори, че И. А., М. Д. и С. Н. Г. са придобили всяка по 1/6 ид.ч. по наследство от майка си М. В. И. (починала на 15.04.1992 г.) процесния недвижим имот, другите 3/6 ид.ч. са притежавани от баща им Н.

ИВ.ИБР. (починал на 03.03.2015 г.) и. Това се установява и от представения нотариален акт за собственост по д. № 97/1974 г. на Кюстендилски народен съд и удостоверения за наследници.

Спорен е въпросът дали ответницата С. Н. Г., след смъртта на майка й през 1992 г. по силата на давностно владение е придобила останалите 5/6 ид.ч.

(2/3 ид.ч.) от имота и легитимира ли се като собственик на целия имот.

Съобразно ТР № /2012 г. от 21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху 2 недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с констативния нотариален акт право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна.

Воден от горното, съдът намира, че ищците не изпълниха доказателствената си тежест и с представените по делото доказателства не обориха легитимиращото действие констативния нотариален акт от 2022 г., с който ответницата е призната за собственик по давностно владение на 2/3 ид.ч. и 1/3 ид.ч. по наследство.

От показанията на свидетелите, допуснати на страната на ищците св.

Ст. и св. М., не се установява ищците да са владели имота или да са упражнявали фактическа власт върху него. От показанията на св. Ст., се установява, че от момента, в който свидетелят живее в жилищния блок, в който се намира процесния апартамент, именно ответницата живее в него, знае, че тя е правила ремонт в апартамента. Показанията на свидетелите Ст. и М., че дъщерите на М. – Д. и М., са посещавали апартамента, или конкретно тези на св. Ст., че някога М. е ходила в апартамента, когато са празнували празници, не могат да обосноват действия по своене на недвижимия имот от ищците или упражняване на някое от правомощията съдържащи се в правото на собственост.

Представените от ищците писмени доказателства – служебни и фискални бонове от 2015г., 2023 г., издадени от „Кюстендилска вода“ и „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД, разписки за плащания от 2014 г. -2015 г., справки за подавани декларации и платени данъци към Община К. за тях, съобщение до фирма регистрирана на адреса на процесния имот - не могат да обосноват пълно и главно доказване, че ищците са държали вещта като собствена, нито, че са извършвали фактически и правни действия, които могат да послужат за оборване на констатацията на нотариуса, че ответницата е придобила същия по давност. От служебните и фискални бонове издадени от „Кюстендилска вода“ и „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД и по разписките за плащания направени през „Изипей“ не може да се заключи, кое е лицето, което е направило плащания по тях, получател по фискалните бонове и клиент по разписките е 3 посочен Н. Ибр.. В тази връзка следва да се посочи, че декларирането на имота и заплащането на данъци би могло да удостовери намерение за своене на имота, но единствено при наличие на убедителни доказателства за осъществяването на обективния елемент от фактическия състав на владението, които липсват по делото. Необходимо е да се добави, че ответницата е представила за 2013 г., 2019 г., 2021 г., 2022 г. фискални бонове и разписки за плащания през „Изипей“ към Кюстендилска вода“ и „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД, по партидата на процесния имот, с клиент Н. Ибр..

На някои от горепосочените разписки издадени 2015 г., като лице, което е направило плащането, до клиент е написано „С. Н.“.

По делото са събрани доказателства, от които се установява, че ответницата е упражнявала фактическа власт върху имота с намерение да го свои, като е владяла имота явно, спокойно и непрекъснато за срок повече от 10 години от началната дата на установяване на владението 1992 г.

Показанията на свидетелите допуснати на страната на ответницата, са последователни и логични, както разгледани по отделно, така и заедно. И двете свидетелки подкрепят твърдението, че С. е живяла в апартамента от 1992 г. след смъртта на майка й, както и че е се е отнасяла към апартамента като свой и приживе на баща й. От показанията на св. В. и св. Ст., се установява, че ответницата е правила през годините няколко ремонта на апартамента. Не са налице твърдения от страна на ищците, нито доказателства относно действия по упражняване на фактическа власт върху имота от бащата на страните в периода - след като в него се е нанесла ответницата 1992 г. до смъртта му през 2015 г. От показания на разпитаните свидетели става ясно, че своенето на С. Г. през годините е необезпокоявано.

През този период не се установяват да са налице действия на ищците или на трети лица, смущаващи владението на имота от страна на ответницата.

Според съда обстоятелството, че през годините М., по празници е ходила в апартамента, не са с такъв интензитет и честота, че да смущават владението от страна на С. Г..

Както бе споменато по-горе, ищците не успяха да изпълнят доказателствената си тежест да оспорят признанотото с констативния нотариален акт право на собственост и да установят своето право на собственост върху процесния имот, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

4

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ответницата.

Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК ответницата претендира разноски по делото - адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. Съдът няма да уважи искането за присъждане на разноски, тъй като не са представени доказателства адвокатското възнаграждение да е реално заплатено от ответницата на адв. П.. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.

В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая не е представен договор за правна защита и съдействие, а пълномощно, в което не е посочен начин на плащане на възнаграждението и следователно претенцията за разноски не може да бъде уважена.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Н. Д., ЕГН ********** и И. Н. А., ЕГН **********, иск срещу С. Н. Г., ЕГН **********, с който се иска съдът да признае, спрямо ответницата, че всяка ищца притежава по 1/3 ид.ч. от недвижим имот- АПАРТАМЕНТ No 60 /шестдесет/, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. К., адрес - гр. К., ул. „М.“ № **, вх. „*“, ет. *, ап. № **, стар адрес – блок **, ет. *, ж.к. „Т.“, гр. К., по силата на наследствено правоприемство от майка им М. В. ИБР. (починала на 15.04.1992 г.) и баща им Н. ИВ. ИБР.

(починал на 03.03.2015 г.).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОКРЪЖЕН

КЮСТЕНДИЛ в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪД

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 5