Решение № 1548 от 27.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1548 гр. София, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20221100508235 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 23.04.2022 год., постановено по гр.дело №62565/2019 год. по описа на СРС, ГО, 58 с-в, В. Г. Г. е осъден да заплати на „Обединена българска банка“ АД по искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ сумата от 8 399.31 лв., представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит от 05.02.2015 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2019 год. до окончателното й изплащане, сумата от 258.16 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.08.2016 год. до 16.05.2017 год. и сумата от 402.58 лв., представляваща наказателна лихва /неустойка/ за периода от 25.08.2016 год. до 17.07.2017 год., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 2 374.27 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника В. Г. Г.. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд неправилно бил приложил указанията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 год., ОСГТК и Тълкувателно решение № 4/2018 год. на ВКС по тълк.дело № 4/2018 год., ОСГТК, като приел, че кредиторът бил уведомил надлежно длъжника за предсрочната изискуемост на кредита преди предявяване на исковете. В случая от значение било обстоятелството дали изявлението на банката за предсрочна изискуемост било доведено до знанието на длъжника. Такова уведомяване не било налице. Не било достатъчно изпращането на съобщение до адреса на кредитополучателя, посочен в договора, 1 тъй като кредиторът не бил използвал всички способи, с които разполага, с оглед полагането на грижата на добрия търговец. Можело да бъде осъществено връчване чрез нотариус – чл.

50 ЗННД. В тази връзка следвало да се има предвид Решение на СЕС по дело С-327. Ако фактите, относими към настъпването на предсрочната изискуемост, не били осъществени преди подаване на исковата молба, то вземането не било изискуемо в пълния претендиран размер и не било възникнало на заявеното от кредитора основание. Ищецът се позовавал на непогасени вноски за периода от 25.08.2016 год. до 16.05.2017 год., а кредитът бил със срок от 96 месеца, т.е. до 25.01.2023 год. Нямало данни банката да е сезирала застраховател, както и че била отправила претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. Сочи също така, че клаузата на чл. 7, ал. 1 от процесния договор била неравноправна. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени.

Ответникът по жалбата „Обединена българска банка“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че делото било установено съществуването на облигационно правоотношение между страните по договора за потребителски кредит, вземанията по който били прехвърлени от банката на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за цесия. Предсрочната изискуемост на кредита била обявена надлежно на длъжника. В тази връзка следвало да бъде взета предвид клаузата на чл. 13, ал. 4 от договора за кредит. Кредиторът бил изпратил уведомление за предсрочна изискуемост както по пощата, така и на посочен от ответника електронен адрес.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.

Безспорно е във въззивното производство, че на 05.02.2015 год. между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 9 880 лв., а последният се задължил да го върне, ведно с годишна лихва от 7.50 %, на 96 месечни анюитетни вноски, считано от 25.02.2015 год. до 25.01.2023 год., дължими на 25-то число на месеца. Съгласно чл. 7, ал. 1 от договора, при забава на плащането на главницата по кредита от страна на кредитополучателя, банката олихвявала просрочените суми с наказателна лихва в размер на 5 пункта над действащия, съгласно договореното в чл. 4, лихвен процент. В клаузата на чл. 19 от договора е предвидено правото на банката да направи кредита предсрочно изискуем при пълно или частично неплащане на две 2 погасителни вноски.

Не се спори също така, а и от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, се установява, че сумата по кредита е била усвоена от ответника на 06.02.2015 год. Установено е също така, че към 17.05.2017 год.

/датата на която ищецът твърди, че е настъпила предсрочната изискуемост на кредита/ размерът на просрочените плащания възлизал на 1 234.53 лв., от които 778.59 лв. – главница и 455.94 лв. – договорна лихва, като предсрочно изискуемата главница била в размер на 7 669.27 лв. /или общо 8 903.80 лв./.

Установено е също така, че на 15.07.2022 год. между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и ответника било сключено споразумение, с което било установено, че към посочената дата непогасеното задължение на ответника по процесния договор е в размер на 9 798.35 лв., че банката е прехвърлила вземанията си по договора на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за цесия от 31.01.2018 год., като ответникът признал задължението си и се задължил да заплати еднократно сумата от 8 500 лв. до 29.07.2022 год. и страните постигнали съгласие, че при заплащане на дължимата сума в уговорения размер и на уговорения падеж, кредиторът ще опрости остатъка от общия размер на дълга, като задължението ще се счита за погасено в цялост.

Видно е от приетата като доказателство във въззивното производство служебна бележка, че на 20.07.2022 год. ответникът заплатил на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 8 500 лв.

Настоящият съдебен състав приема, че сключеното в хода на въззивното производство споразумение има характер на извънсъдебна спогодба по чл. 365 ЗЗД, като с нея са уредени отношенията във връзка с процесния договор за потребителски кредит /т.е. спогодбата обхваща претенциите, които са предмет на предявените по настоящото дело искове/.

Нормата на чл. 365 ЗЗД определя спогодбата като договор, по силата на който страните прекратяват едни съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Със спогодбата може да се признае отречено преди това задължение /задължения/. Спогодбата обвързва страните, които са я подписали. Отношенията между страните са такива, каквито спогодбата ги прогласява. В разглеждания случай не е оспорена истинността на споразумението, както и валидността на направените от ответника изявления, поради което следва да се приеме, че договорът за спогодба е действителен.

Същият обективира признание на неизгодния за ответника /длъжника/ факт, че ищецът е титуляр на процесните вземания за главница и договорна лихва.

Настъпилите в хода на процеса факти следва да бъдат съобразени от въззивния съд с оглед правилото, установено в разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Във въззивното производство са събрани и доказателства за осъществено от ответника плащане на сумата от 8 500 лв. /която надхвърля сбора от претендираните главница и договорна лихва/.

Погасителният ефект на изпълнението, както и постигнатото съгласие за опрощаване на всички останали задължения, произтичащи от процесния договор за кредит, т.е. отказ на 3 кредитора от тези вземания – виж чл. 5 от споразумението от 15.07.2022 год. /няма спор, че установеният в посочената клауза фактически състав е осъществен/, следва да бъдат зачетени.

Ето защо решението на СРС следва да бъде отменено в частта му, в която предявените искове са уважени, които претенции подлежат на отхвърляне като погасени в хода на въззивното производство – чрез плащане и съобразно споразумение за пълно погасяване от 15.07.2022 год., сключено между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и ответника В. Г. Г..

Първоинстанционното решение трябва да бъде потвърдено в останалата му обжалвана част – осъщественото в хода на процеса погасяване на задълженията не се отразява на отговорността за разноски на ответника, тъй като той е дал повод за спора /арг. чл. 78, ал. 2 ГПК/.

По отношение на разноските:

С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за особен представител в размер на 500 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 77 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС следващата се държавна такса за въззивно обжалване в размер на 181.20 лв.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението от 23.04.2022 год., постановено по гр.дело №62565/2019 год. по описа на СРС, ГО, 58 с-в, в частта му, в която са уважени предявените от „Обединена българска банка“ АД срещу В. Г. Г. искове с посочено от първоинстанционния съд правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“****, срещу В. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.София, бул.“****, искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8 399.31 лв., представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит от 05.02.2015 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2019 год. до окончателното й изплащане, сумата от 258.16 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.08.2016 год. до 16.05.2017 год. и сумата от 402.58 лв., представляваща наказателна лихва /неустойка/ за периода от 25.08.2016 год. до 17.07.2017 год., като погасени в хода на въззивното производство /чрез плащане и съобразно споразумение за пълно погасяване от 15.07.2022 год., сключено между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и ответника В. Г. Г./.

4

ПОТВЪРЖДАВА решението от 23.04.2022 год., постановено по гр.дело №62565/2019 год. по описа на СРС, ГО, 58 с-в, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА В. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.София, бул.“****, да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за особен представител в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА В. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.София, бул.“****, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 77 ГПК сумата от 181.20 лв., представляваща държавна такса за въззивно обжалване.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.

280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5