Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 17.05.2021, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
617/2020
Подписан
17.05.2021
В сила
13.08.2021

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И

Е № 80 гр.

В., 17.05.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВОС ….………………… гражданска колегия в публичното заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав :

Председател : А.П.

Членове :В.М.

Г.Й. при секретаря Н.К. и в присъствието на прокурора ………………...… като разгледа докладваното от съдията В.М. в.гр. дело № 617 по описа за 2020год. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 и сл. ГПк.

Образувано по въззивна жалба на Осъжда „*“ ЕООД,

ЕИК :*, със седалище и адрес на управление гр. В., п.к. 3700, ж.к. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано от управителя Ц.И.Ц. , чрез адв. Н.Н. срещу решение № 529/17.08.2020г. на ВРС по грд № 1075/19г по описа на съда, с което дружеството е осъдено да заплати на „*“ ООД, ЕИК :*, със седалище и адрес на управление с. Г.Б., п.к. 1806, бул."* " №*, сумата от 13 062,43лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считана от предявяване на иска – 17.04.2019г. до окончателното издължаване.

Подържа във въззивната жалба, че решението е недопустимо, неправилно, поради допуснати процесуални нарушения, необосновано и в противоречие на материалния закон.

Подържа се, че решението е недопустимо, тъй като е нарушено диспозитивното начало, принципа на обективност и безпристрастност на съда. Процесуалното нарушение на ВРс се мотивира, че първоинстанционния съд не е извършил доклад по делото, не е разпределил доказателствената тежест, не е извел спорни и безспорни моменти.

Визират се оплаквания за необоснованост и немотивираност на съдебния акт.

Посочват , че решението е неправилно и по същество-нарушен е материалния закон. „*“ ООД не е изпълнил договорената работа по договора за изработка. По делото е доказано, че некачественият ремонт на скоростната кутия на автомобила е извършен от трето лице, без да е доказано по какъвто и да е начин възлагането на същото от страна на ищеца. В допуснатата по делото съдебно техническа експертиза става ясно, че подмяната на части по скоростната кутия, за които се твърди, че е издадена процесната фактура с №*, на стойност 13 062.43 лева е било ненужно, тъй като извършената от третото лице диагностика е неправилна, поради липса на актуализиран софтуер.

Неправилно съдът е приел, че договорът за поръчка е изпълнен от ищеца - не само същия не е извършил процесния ремонт, но и след приключването на ремонта камионът не е бил в годно състояние за изпълнение на обичайното си предназначение.

Гореизложеното е неизпълнение на задължението по чл. 261 ЗЗД.

Въпросът за извършения неоснователен ремонт, е основополагащ за разрешаване на възникналия спор.

Имайки предвид чл. 264, ал. 2, то при скрити недостатъци, възложителят може да направи възражение, като именно връщайки камиона отново в сервиза, същите конклудентни действия се явяват възражение за скрити недостатъци, които изпълнителят е длъжен да поправи за своя сметка.

Следователно възложителят е възразил своевременно срещу некачествено извършената работа, след като се е уверил, че тя е негодна за обичайното предназначение.

Свидетелски показания не са възприети от ВдРС, а те представляват доказателство за допускането на множество грешки при диагностиката на камиона, както и че два пъти „*“ ООД дава грешна професионална препоръка относно проблема, както и че ищецът е уведомен от ответника за некачествено извършения ремонт.

Посочат, че по сключеното и представено по делото

Споразумение от 30.11.2018 г., трето лице „*“ ЕООД се е задължило за сумата от 13 052. 43 лева по фактура № */ 30.11.2018 Г., което при никакви обстоятелства не е обвързано със „*“ ЕООД, още по- малко същото би могло да си служи със доказателствена сила за признаване дължимостта на гореспоменатата фактура от страна на ответника.

Моли съда да обезсили като недопустимо или да отмени като неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила атакуваното съдебно решение от 17.08.2020г. по гражданско дело № 1075/ 2019г., по описа на ВРС.

По делото е постъпил отговор на въззивна жалба от „*„ООД,чрез адв. И.М., с която моли да се остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.

Неоснователно е оплакването, че постановеното решение е недопустимо поради нарушение на диспозитивното начало. В случая не е налице нито ненадлежно упражняване на правото на иск, нито е налице „свръхпетитум" или да е постановено нещо различно, от това, което е поискано от съда.

Жалбоподателят неоснователно твърди, че липсвала връзка между ищцовото дружество и "*", което е довело до недопустимост на постановеното съдебно решение. В случая ищеца е възложил поръчания от жалбоподателя ремонт на подизпълнител (*) и ищцовото дружество е заплатило на подизпълнителя цялата дължима от жалбоподателя сума за ремонта.

Именно поради факта, че ищецът е заплатил изцяло сумата за ремонт на подизпълнителя, жалбоподателят подписал споразумение, че ще плати на вноски.

Твърденията на жалбоподателя за нарушение на принципа за обективност и безпристрастност от страна на съда не почиват на никакви доказателства.

Не са налице процесуални нарушения - Не е налице непълен доклад по делото и процесуалните действия на съда по никакъв начин на са затруднили защитата на ответника - напротив, съдът е дал възможност на ответника за събиране на доказателства и след изтичане на срока по чл.131 отГПК.

Неоснователни са и твърденията за необоснованост и немотивираност на съдебното решение- оплакванията му, включително и за липса на мотиви, са изцяло бланкетни.

Решението на първоинстанционния съд е правилно и не е налице нарушение на материалния закон. След ремонта на камиона ответникът никога не правил възражения, че работата е извършена некачествено.

Правилно съдът е приел, че при приемане на изработеното поръчващият е длъжен да приеме работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение. Приема се, че ако не направи такива възражения, работата е приета. В настоящия случай възраженията включват скрити недостатъци.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд, както и да присъди направените по делото разноски.

ВОС, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 286 от ТЗ С решение № 529/17.08.2020г. на ВРС по грд № 1075819г по описа на съда „*“ ЕООД, ЕИК :*, със седалище и адрес на управление гр. В., п.к.*, ж.к. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, е осъдено да заплати на „*“ ООД, ЕИК :*, със седалище и адрес на управление с. Г.Б., п.к.*, бул."* " № *, сумата от 13 062,43лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считана от предявяване на иска – 17.04.2019г. до окончателното издължаване.

От данните по делото се установява, че Между страните по делото, през месец октомври на 2018г., е сключен Договор за изработка с предмет ремонт на процесния товарен автомобил.

За извършената работа и стойност на сменени части, ищцовото дружество е издало фактура № ********** от 30.11.2018г. на обща стойност 13 062,43лева. На 30.11.2018г. страните по делото са подписали споразумение, съгласно което ответната страна е заявила, че дължи процесната сума на ищеца, като са уговорили разсрочено плащане, което да бъде извършено от търговско дружество, трето лице за настоящия процес.

Вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза е дало заключение по поставените задачи. На 18.10.2018г. автомобилът бил докаран и оставен в гаража на ищеца. Била направена диагностика на автомобила, която отново отчела проблем в скоростната кутия. За отстраняване на проблема ищцовото дружество се свързало с „*“, представител на производителя на процесната скоростна кутия, като са я демонтирали и закарали на последното дружество. След месец и половина ответната страна прибрала отремонтирания автомобил. Ремонтът е фактуриран на „*“ЕООД , тъй като са преференциален клиент и ще получат по-ниска стойност за частите и труда. Сменените дефектни части от скоростната кутия са предадени на управителя на ответното дружество-Ц., той не ги е прибрал, част от тях се намират в сервиза и понастоящем.

На следващия ден след приемането от сервиза, отремонтирания влекач, в близост до сръбската граница, получил отново същия проблем със скоростите.

След разговори с ищцовото дружество, автомобилът отново е върнат в „*“.

След извършена компютърна диагностика и подмяна на софтуера на скоростите проблема е отстранен. В „*“ не са сменяли цялата скоростна кутия, а повечето нейни детайли. В ищцовото дружество и в „*“ е извършена диагностика.

Една от причините на които може да се дължи повредата на автомобила е неактуализиран софтуер.

Заключението на вещото лице е обективно и компетентно изготвено и не е оспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна :

Страните са сключили договор за изработка с предмет ремонт на процесния товарен автомобил, като стойността на извършената работа и на сменени части е 13 062,43лева.

На

30.11.2018г. страните по делото са подписали споразумение, съгласно което ответната страна е заявила, че дължи процесната сума на ищеца, като са уговорили разсрочено плащане, което да бъде извършено от търговско дружество, трето лице за настоящия процес.

Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за ответника са породени две основни облигаторни задължения – да извърши уговорения ремонт на лекия автомобил съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци, и да предаде работата на възложителя, а за ищеца – да приеме /одобри/ извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Законодателят не е предвидил форма за действителност, поради което действително материално правоотношение по договор за изработка може да бъде учредено и в устна форма - при постигнато съгласие между страните по съществените негови клаузи, като пораждането на това облигационно правоотношение може да се установява с всички допустими от българския граждански процес доказателствени средства, при съобразяване на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, регламентираща относителна забрана за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв.

Основният спорен по делото въпрос е дали ищецът е изпълнил основното си задължение по договора, а именно – да извърши качествен ремонт на камион ДАФ с рег № **.

Искът за заплащане на процесните суми, представляващи незаплатено договорено възнаграждение по процесния договор е основателен. Договорното правоотношение обвързва страните и има сила на закон в техните отношения – чл. 20а ЗЗД. Според чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.

Относно договора за изработка се прилага специалният текст на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора. Работата да бъде негодна за договорно или обикновено предназначение означава, че изпълнителят е изпълнил възложеното некачествено и, то толкова некачествено и несъобразено с възложеното му, че работата, която му е възложена не може да изпълни предназначението. Следва да се има предвид, че законът задължава поръчващият да приеме изработеното – чл.

264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като правно действие представлява 1/ фактическо получаване на изработеното и 2/ признанието, че то съответства на поръчаното.

Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Приемане означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл.