Решение № 317 от 14.07.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Плевен, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря М. СЛ. Т. като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20264400500529 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 48/06.02.2026г. по гр.д. № 41/2025г. на РС гр.Ч.Б. съдът е осъдил на основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от Главния прокурор на Р. България и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр.Плевен, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление гр.П., ул. „Сан Стефано” № 3, да заплатят солидарно на П. К. Т., ЕГН ********** от гр.Ч.Б., обл. П., ул. „С.П.“ №* сумата от 2 045,17 евро /4 000,00 лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие привличането му като обвиняем за извършеното престъпление по чл.343б, ал.3 от НК по прокурорска преписка № 02672/2021г. по описа на Районна прокуратура – гр.Плевен и ДП № ЗМ-144/2021г. на Районно управление Ч.Б., за периода 11.05.2021г. - 27.10.2021г., ведно със законната лихва, считано от 27.10.2021год. до окончателното изплащане на сумата.

Осъдил на основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА 1

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.София, бул.„Витоша” № 2, представлявана от Главния прокурор и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр.Плевен, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление гр. П., ул. „Сан Стефано” № 3, да заплатят солидарно на П. К. Т., с ЕГН ********** от гр. Ч.Б., обл. П., ул. „С.П.“ №* сумата от 2 249,68 евро /4 400,00 лева/, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, вследствие привличането му като обвиняем за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК по прокурорска преписка № 02672/2021 г. по описа на Районна прокуратура - Плевен и ДП № ЗМ-144/2021 г. на РУ Ч.Б. за периода 11.05.2021г. - 27.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.10.2021г. до окончателното й изплащане, като за горницата до 2 300,81 евро / 4 500,00 лева/, съдът отхвърлил иска, като недоказан.

Недоволни от постановеното решение са останали ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от Главния прокурор на Р България и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр.Плевен, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление гр.П., ул. „Сан Стефано” № 3, представлявана от представлявана от ст. комисар Д. Х. – в.п.д директор, чрез гл. юрисконсулт Г. К., които го обжалват в срок с оплаквания, че постановеното решение е неправилно и необосновано, поради което молят съда да го отмени и да постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

От Прокуратурата на Република България твърдят, че на ищеца не е било повдигано обвинение, поради което не са налице основания за ангажиране на отговорност на Прокуратурата по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Навеждат доводи, че няма обективни доказателства за разстроена психика на П. К. Т., т.е. медицинска документация, която да разкрие убедително емоционален срив. Считат, че бързото производство е образувано при наличие на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление - управление на МПС след употреба на наркотично вещество, доказана с техническо средство. Прокуратурата не носи отговорност, че последвалото медицинско изследване на кръв и урина е дало отрицателен резултат.

Навеждат доводи, че Прокуратурата на РБ не може да носи отговорност 2 относно предприетите действия по отнемане на свидетелството за управление на МПС и регистрацията на автомобила. Относно претендираните пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение, както и твърденията на П. К. Т., че трудовото му правоотношение било прекратено по причина на воденото спрямо него наказателно производство въззивникът посочва, че никакви доказателства относно изложените твърдения в исковата молба за наличие на трудово правоотношение, неговото прекратяване, както и причината за това не са представени.

Ищецът в исковата си молба е посочил, че трудовото му правоотношение било прекратено по взаимно съгласие между него и неговия работодател, от което следва, че е недопустимо ищецът да черпи права и да претендира вреди от прекратеното по взаимно съгласие трудово правоотношение. Поради тези съображения, въззивникэт счита, че присъденото обезщетение от 2 045,70 евро /4 000,00 лева/ за неимуществени вреди е недоказано, а присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 249,68 евро /4 400,00 лева/ е прекомерно. Посочват, че наказателното производство е продължило в разумен срок - около пет месеца като П. К. Т. не е бил в процесуално качество на обвиняем, по отношение на ищеца не е повдигано обвинение, не е налагана мярка за неотклонение и други мерки за процесуална принуда и ограничения, ищецът не е предаван на съд и не е бил съден. Твърдят, че лица, за които наказателното производство приключва на досъдебна фаза търпят по-малко вреди в сравнение с лицата, за които наказателното производство продължава и в съдебна фаза, на различни съдебни инстанции.

Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, чрез процесуалният представител гл. юрисконсулт Г. К. посочват, че изчисленото и присъдено обезщетение за пропуснати ползи от първоинстанционният съд и то единство по справка за МРЗ в страната е неправилно, незаконосъобразно и несправедливо. Твърдят, че пропуснатите ползи, за които се претендира, трябва да имат качество на реалност и сигурност, а доказването на тези релевантни факти е в тежест на ищеца, който от своя страна единствено е доказал наличието на издадено му от ИА ,.Автомобилна администрация“ удостоверение за право да управлява таксиметров автомобил. От справка в ТП на НАП, обаче е установено наличие 3 на прекратено трудово правоотношение с дружество „Б. - 2011 Д. Л.“ ЕООД, но не е доказан размер на получаваното от ищеца трудово възнаграждение.

Навеждат доводи, че по делото е останало недоказано твърдението на ищеца, че е претърпял подобни на описаните в исковата молба неудобства вследствие на действията на служителите на ОД на МВР - Плевен, които по някакъв начин да са увредили неговото психическо или физическо здраве или да са намерили друго отражение върху неговите морални устои. Също така се посочва, че за описанието на проявленията следва да даде достатъчна опора за определяне сериозността на емоционалния стрес, а от там - за справедливо съизмеряване на вредите от неимуществено естество, а такова пълно, главно доказване по делото не е било проведено.

Правят искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 евро в случай, че съда уважи жалбата.

Ответникът по въззивните жалби и ищец по делото пред ПлРС П. К. Т. от гр.Ч. бряг, ЕГН ********** не е подал Отговори в срок и не е изразил становище по твърденията в тях.

Заинтересованата страна Плевенска окръжна прокуратура, редовно призовани – не изпращат представител.

Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателите, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства включително и тези пред ПлОС по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

Жалбите са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустими са и тези против осъдителното решение за обезщетение за неимуществени вреди са частично основателни, а тези против осъдителното решение за обезщетение за имуществени вреди са основателни.

Решението в отхвърлителната Част за сумата от 51,12 евро /100лв./, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди като необжалвано от страните е влязло в законна сила и не е предмет на въззивна проверка.

За да постанови обжалваното решение ЧРС е приел, че макар срещу П.

К. Т. да не е имало привличане като обвиняем с Постановление на разследващия орган по правилата на НПК, от действията по разследването е ясно, че досъдебното производство се е водело срещу него. Посочил е в 4 мотивите си, че лицето търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване дори и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение, тоест липсата на привличане по чл.219 от НПК не е пречка за лицето да търси вреди по посочения по горе фактически състав на ЗОДОВ. Приел също така, че Държавата дължи обезщетение независимо от това дали вредите са причинени виновно, а отговорността на Държавата да обезщети вредите, причинени от нейните органи възниква и при прекратено предварително производство, водено срещу единствен възможен извършител на престъплението, което се разследва, дори и без лицето да е формално привлечено като обвиняем по реда на НПК.

За да определи размера на обезщетението по справедливост, първоинстанционният съд приложил нормата на чл. 52 ЗЗД и обсъдил, че понятието “справедливост” не е абстрактно, а предполага във всеки конкретен случай да се съобразят обективно настъпилите обстоятелства - тежестта на повдигнатото и поддържано срещу ищеца обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената му мярка за неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото и психическо здраве, върху доброто име в обществото и върху взаимоотношенията със семейството, близките и приятелите му и други.

Приел, че наказателното производство за извършеното от ищеца е започнало на 11.05.2021г. и е приключило на 27.10.2021г., когато е издадено Постановлението на прокурора за прекратяване на производството поради липса на престъпление.

Съдът кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел на ищеца - В. В. К., тъй като приел впечатленията на свидетеля за спорните обстоятелства като непосредствени и това, че същите са придобити през един продължителен период от време, а от друга страна такова притеснение вследствие воденото досъдебно производство е нормално да бъде преживяно.

От неговите показания приел, че се установява, че ищецът е съдействал на органите на полицията и не е оказал съпротива, дори веднага си е направил кръвно изследване, заведен в ЦСМП - Плевен, клон Ч.Б. от полицейските служители, което в крайна сметка се оказало с отрицателни резултати за проби за употреба на наркотици.

Искания размер на обезщетението за неимуществени вреди счел за справедлив, тъй като приел, че се касае за висящо наказателно производство, продължило близо шест месеца, което представлява ограничаване на граждански права и обичайния ритъм на живот на ищеца, още повече, че поради отнемането на СУМПС не можел да работи по професията си „шофьор на такси“, което е довело до негативни психични преживявания за него и неговото семейство.

По отношение на исканото обезщетение за имуществени вреди относно претендираната сума от 500,00 лева за внесена такса от ищеца по сметка на ОД на МВР Плевен за кръвна проба съдът приел за основателно, макар и да не е представено банково бордеро или друг вид документ, доказващ плащането й.

В мотивите си съдът посочил, че приложената по досъдебното производство 5 химико-токсикологична експертиза, обосновала издаване на Постановление за прекратяване на наказателното производство от Районна прокуратура Плевен, доказва извършването на разхода от ищеца в посочения размер.

По отношение на претендираната сума от пропуснати ползи в размер на 4000,00 лева поради невъзможността да реализира трудови доходи като водач на таксиметров автомобил за срок от 6 /шест/ месеца, за колкото време е било отнето СУМПС на ищеца, съдът съобразил представено по делото удостоверение № 1007099 на ИА „Автомобилна администрация“, че ищеца има право да управлява таксиметров автомобил за срок от 01.10.2020 г. до 01.10.2025 г., а от справка от ТД на НАП установил, че към момента на образуване на прокурорска преписка № 02672/2021 г. по описа на РП - Плевен и ДП № ЗМ-144/2021 г. на РУ Ч.Б. - 11.05.2021 г. ищеца е работил в „Б.-2011 Д.

Л.“ ЕООД на длъжност „шофьор на такси“, което било прекратено след образуване на наказателното производство срещу него.