Решение № 84 от 19.11.2025, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Айтос, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. КР. КЪНЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. Т.А като разгледа докладваното от И. КР. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20252110200270 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. В. К., ЕГН **********, против Наказателно постановление (НП) № 25-0237-000155/05.08.2025г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ-Айтос, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП на осн. чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Моли за отмяна на атакуваното НП, считайки го за неправилно и незаконосъобразно, развивайки подробни съображения в жалбата. Претендира разноски.

АНО, редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно заседание. Изразява становище за неоснователност на жалбата, молейки за отхвърлянето й.

От доказателствата съдът намира за установена следната фактическа обстановка: С атакуваното НП жалбоподателят е санкциониран за това, че на 03.09.2024 г. в 19:40 ч. в общ.Айтос на път III-208, км 92+577, до бензиностанция „Орел 2001“, вход/изход на гр.Айтос, при ограничение на скоростта за движение в извън населено място до 50 км/ч въведено с пътен знак В 26 и приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача, управлява собственият си л.а. „Мерцедес ЦЛС“, с рег. № *** с наказуема скорост 87 км/ч, при максимално допустима 50 км/ч. Нарушението е установено и заснето със стационарно АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400, насочено в посока на измерване северозапад, като по случая бил изготвен снимков материал, показан на водача. Изрично в описателната част на НП е изложено, че деянието е било извършено в условията на системност, като е отразено наличието и на попълнена декларация от водача по чл.188 ЗДвП от 10.02.2025г. За установеното нарушение е съставен АУАН по чл. 40, ал. 2 ЗАНН, като нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания.

1

При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е допустима - подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа нужните реквизити. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване давностните срокове по чл.34 ЗАНН - процесното нарушение е от 03.09.2024 г., поради което и очевидно при изготвяне на АУАН на 20.02.2025г. предвиденият срок за съставянето му не е изтекъл, като в случая декларацията по чл. 188 ЗДвП е попълнена на 10.02.2025г., а АУАН е съставен на 20.02.25г. /Р. № 499 от 17.03.2015 г. по н. д. № 267/2015 г. и Р. № 1705 от 10.10.2018 г. по к.а.н.д. № 2118/2018 г., двете на АдмС – Бургас/.. В случая жалбоподателят е санкциониран с НП, т.к. ЕФ се издава, само когато за установеното нарушение е предвидено налагане на наказание глоба /арг. чл. 189, ал.4 ЗДвП/, докато за извършване на установеното административно нарушение, наред с наказанието глоба, в чл. 182, ал.5 ЗДвП е предвидено и наказание лишаване от право на управление на МПС /Р.

№ 1336 от 13.07.2017 г. по н. д. № 1309/2017 г. и Р. № 499 от 17.03.2015 г. по н.д. № 267/2015 г., двете на АдмС – Бургас/. По тази причина в АУАН са вписани свидетели по см. на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, които не са свидетели на извършване на нарушението, т.к. последното е установено от АТСС. В случая установяването на нарушението времево е изместено от неговото извършване, когато не се изисква свидетелят да е очевидец на извършеното нарушение, а единствено да участва при неговото установяване. Доколкото актът е подписан от свидетел, участващ при установяване на нарушението, то не е налице административнопроизводствено нарушение /Р.№ 591 от 4.06.2020 г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 590/2020 г./. От доказателствата се установява, че с покана е извършено призоваване на собственика на процесния л.а. за попълване на приложена в писмото декларация по чл. 188 ЗДвП и връчване на покана по чл. 40, ал. 1 ЗАНН, като поканата /ведно с приложенията/ е получена от жалбоподателя на 10.02.25 г., от когато е налична и попълнената от същия декларация по чл. 188 ЗДвП /л.12 от делото/, от който момент нарушителят е открит. В случаите на установяване на превишена скорост с автоматизирано техническо средство в закона е въведена презумпция, че водач на автомобила, респ. субект на нарушението е собственикът на МПС. Презумпцията е оборима, но тежестта за оборването й е върху собственика на МПС, който разполага с възможност чрез подаване на декларацията по чл.188 ЗДвП да посочи друго лице, на което автомобилът е бил предоставен за управление, като представи на наказващия орган неговите данни, вкл. и свидетелството му за управление. При тази законодателна уредба не може да се възлага на наказващият орган той да прави разследване кой именно е бил водачът на автомобила.

Когато собственикът не стори това /както е в случая с посочването от жалбоподателя, че той е управлявал процесното МПС в декларацията по чл. 188 ЗДвП/, законовата презумпция не се счита опровергана и административнонаказателната отговорност се носи от собственика. След като жалбоподателят не е оборил презумпцията чрез средствата, предоставени му от закона, то правилно му е съставен АУАН, в който е записано, че жалбоподателят няма възражения /Р. № 1862 от 04.11.2019 г. по к.а.н.д. № 2003/2019 г. на АдмС-Бургас/. Така описаните обстоятелства водят до извод, че нарушителят е бил поканен за съставяне на АУАН, а неговото неявяване обуславя АУАН да се състави по чл. 40, ал. 2 ЗАНН /както е сторено в случая/, т.е. не е налице процесуално нарушение. Отделно от това, след като съставеният АУАН е надлежно връчен на лицето, то е имало възможност да направи възражения срещу него в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН /каквито обаче не е заявило/, поради което правото на защита на лицето не е нарушено /Р.№ 30 от 10.01.2022 г. по к.а.н.д. № 2709/2021 г., Р.№ 2001 от 15.12.2021 г. по к.а.н.д. № 2400/2021 г., Р.№ 2222 от 20.12.2019 г. по к.а.н.д. № 2712/2019 г., всички на АдмС - Бургас/.

Съдът намира, че от представените писмени доказателства категорично се установява, че 2

АТС е годно – същото коректно е установило движението на процесния л.а. в посочения пътен участък със скорост, превишаваща разрешената. Доколкото АТС е била изправна към момента на нарушението, то процесната система за контрол на скоростта, с която е установено и заснето процесното нарушение, отговаря на изискването на ЗДвП техническото средство да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Несъмнено се установява, че процесното АТС е било сертифицирано и изпитано от БИМ, който институт е извън системата на МВР, т.е. извършените от АТС измервания на скоростта не може да се приеме, че са манипулирани.

Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП съдържат необходимите реквизити нарушението е надлежно описано, като е посочено времето и мястото на извършването му /път и точен километър, на който е поставено АТС, с което е заснето и регистрирано нарушението, града и посоката на движение на ППС/, отразено е обстоятелството, че в процесния участък е налице забрана за движение с по-висока от 50 км/ч скорост /въведена с надлежен пътен знак В26, установяващо се и от представените по делото писмени доказателства/, както и точно установената от АТС скорост. Фактическата обстановка, отразена в АУАН, ползващ се с доказателствена сила по см. на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, се подкрепя и от изготвената снимка от паметта на АТС, приложена по делото, представляваща веществено док. средство по см. на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, на която ясно се виждат датата, точния час на нарушението и рег. номер на МПС, както и мястото на извършване на нарушението /вкл. обстоятелството, че е налице забрана за движение с по-висока от 50 км/ч скорост, въведена с надлежен пътен знак В26/. Коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. При отчетена скорост от 90 км/ч, с която се е движил л.а. на жалбоподателя, същата правилно е редуцирана на 87 км/ч /чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/.

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, т.к. жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, който като такъв има задължения при управление на МПС, в т.ч. по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, които задължения в случая съзнателно не е спазил. За нарушението по чл. 21, ал. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 600 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца на осн.чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4 ЗДвП /съобразно действалата към момента на нарушението редакция на закона/. В случая обаче настоящият съдебен състав намира, че нарушението не е системно. Съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП „системно“ е това нарушение, което е извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. В случая в АУАН и в НП са посочени два електронни фиша, като първият издаден ЕФ Серия К № 7816990 е вpъчен на 07.10.2023 г. (влязъл в сила на 24.10.2023 г.), а вторият ЕФ Серия К № 7905589 е връчен на 07.10.2023 г. (влязъл в сила на 24.10.2023 г.), за същото по вид нарушение, т.е. и двата ЕФ са влезли в сила в един и същи момент, установяващо се от приетите по делото доказателства. За да е налице системно нарушение именно след тази дата /24.10.2023 г./ другите три нарушения (или повече) трябва да са били извършени в рамките на една година, т. е. до 24.10.2024 г. В случая обаче само деянието по настоящото дело е било извършено след 24.10.2023 г. и в този едногодишен срок, а именно на 03.09.2024 г. Не са посочени в НП и в АУАН други нарушения в този срок, поради което и не е налице квалификацията по чл. 182, ал. 5 ЗДвП. Съставът не следва да обсъжда дали в случая е налице „повторност“, т.к. същата е елемент от обективната страна на нарушението, а санкционираното лице се защитава против фактите и ако на него не му е бил предявен факта на 3 повторност на нарушението то не може да се защитава против него. Въпреки това съдът намира, че е осъществен състава на чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП /в редакцията, действала към момента на нарушението/, съгласно който водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лв.; т.к. процесното превишение на скоростта възлиза на 37 км/ч, обуславящо извод за налагане на посочената санкция, предвиждаща глоба в размер на 300 лв. В производството по чл. 58д и сл.

ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението /какъвто случай е настоящият/, поради което атакуваното НП следва да се измени в горния смисъл /на осн. чл. 63, ал. 7, т. 1 вр. чл. 63, ал. 2, т.4 вр. чл. 58д, т.1 ЗАНН, а в т.см. е и т.1 от ТР № 8/16.09.2021г. по т.д. № 1/2020г. на ВАС, както и актуалната практика на горестоящата инстанция – Р.№ 1046 от 03.11.2023 г. по к.а.н.д. № 1882/2023 г. Р. № 3580 от 10.05.2024 г. по к.а.н.д. № 481/2024 г., Р. № 793 от 25.07.2023 г. по к.а.н.д. № 1164/2023 г., Р. № 1926 от 27.02.2025 г. по к.а.н.д. № 1939/2024 г., всички на АдмС-Бургас/.

Управлението на МПС представлява дейност със завишен риск и една от най-честите причини за настъпване на ПТП е движението с несъобразена или превишена скорост /както в случая/, поради което и извършеното деяние има немалка обществена опасност, обуславящо извод за неприложимост на чл. 28 ЗАНН.Мотивиран от изложеното съдът,

РЕШИ:

И З М Е Н Я Наказателно постановление № 25-0237-000155/05.08.2025г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ-Айтос, с което на жалбоподателя И. В. К., ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП на осн. чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложимата санкционна норма от чл.182, ал.5 ЗДвП на чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП, и НАМАЛЯВА наложеното наказание на ГЛОБА В РАЗМЕР НА 300 лв., като ОТМЕНЯ наказателното постановление в частта му, с която е наложено наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.