Присъда № 11 от 01.04.2026, Окръжен съд - Ловеч

МОТИВИ :

Окръжна прокуратура –Ловеч е внесла обвинителен акт срещу Е. Х. С. за престъпление по чл. 343, ал.З, предл 4-то , б."б" във вр. с ал. 1,6. „в", във вр. с чл. 342, ал.1,предл.З-то от НК, във вр. с чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

По време на съдебните прения,представителя на Окръжна прокуратураЛовеч,прокурор Т. П. заявява,че поддържа обвинението на Окръжна прокуратура – Ловеч, повдигнато на подсъдимия Е. Х. С. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 4-то, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 предл.

3 от НК и във вр. с чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

Сочи,че настоящето наказателно производство е разгледано по реда на Глава XXVII – чл. 371, т. 1 от НПК – съкратено съдебно следствие. Счита фактическата обстановка от събраните по делото доказателства за безспорно установена, както от обективна, така и от субективна страна. Поддържа изцяло изнесената фактическа обстановката в обвинителния акт, която е подкрепена както от гласните доказателства, които са събрани в хода на съкратеното съдебно дирене, а именно за защитата на тройната САТЕ и допълнителната такава, която е изготвена от вещите лица заедно със съдебен лекар вещо лице- д-р М. Г.. Счита, че между двете експертизи няма различия, които биха променили квалификацията на обвинението и фактическата обстановка, безспорно е установено, както и в съдебното заседание С. е дал обяснения във връзка с повдигнатото обвинение, че на посочената дата 21.09.2021 година се е прибирал в България с лек автомобил „Хонда“ с английска регистрация и минавайки по първокласен път I-IV, при км. 34 в землището на с. М., общ. Угърчин, в посока гр. Варна, движейки се е ударил и впоследствие причинил смъртта на пострадалото лице Ц. К. Б., който се е движил по пътя в късната част на вечерта, а именно 20:58 часа. В резултат на ПТП пострадалият Ц. Б. е починал, като в проведеното съдебно заседание и преди това в хода на досъдебното производство е установена причината за смъртта на пострадалия Ц. Б., която била обяснена много подробно в проведеното съдебно заседание от съдебния лекар и вещо лице д-р Г..

Приема,че по безспорен начин е установен механизма, по който е причинено ПТП-то и причината за допускане на същото, а именно закъснение при използване на спирачната система на автомобила, който подсъдимият С. е имал техническа възможност да спре до пешеходеца, в случая пострадалия К., като местонахождение в посока и направление върху платно. При своевременни действия от страна на подсъдимия С. за спиране и като водач на МПС, същият би спрял до мястото на удара и да се предотврати ПТП. При удара на пострадалия Б. са причинени животозастрашаващи наранявания, които са довели до неговата смърт, която е била мигновена. Пострадалият е 1 установен по-късно на следващия ден от свидетели по делото, които са разпитани в тази насока.

Независимо от твърденията на подсъдимия С., че не е разбрал, че е ударил пострадалия К. счита, че по делото с оглед досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства в тази насока, а и в проведеното съдебно заседание вещите лица обяснили, че няма начин да не се разбере за удар.

Приема също така,че безспорно се установило, че преди инцидента на автомобила, който е управлявал подсъдимия С. е имало и друго ПТП. Имало е също така различни интервенции по автомобила от друго ПТП, не само от настоящето ПТП, от което е причинена смъртта на пострадалия Ц. К. Б..

Приема,че е налице нарушение от страна на ЗДвП, а именно чл. 20, ал. 1 от ЗДВП, което е и причината на ПТП в резултат, на което е причинена по непредпазливост смъртта на пострадалия Б.. Деянието е извършено от подсъдимия С. при условията на небрежност, непредпазливо. Също така следва да се отчете обстоятелството, че през този период от време вечерта, самият пострадал не е бил със сигнализираща жилетка или с дрехи, които е можело да се виждат по-обстойно, но въпреки всичко подсъдимият С. е имал възможност, чрез действия за спиране да спре на мястото на удара и да предотврати ПТП.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва, счита, че следва съдът да признае подсъдимия С. за виновен за извършено престъпление, за което е даден на съд, което е непредпазливо. Разпоредбите по време на извършване на престъплението през 2021 година предвиждат наказание „лишаване от свобода“ в тези случаи от 3 до 15 години, тъй като квалифициращо престъплението, за което е предаден на съд, счита, че не следва да се приема като отегчаващо вината обстоятелство, за това, че е напуснал местопроизшествието подсъдимият С..

Счита, че следва Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ да признае подсъдимия за виновен, като му се наложи едно минимално наказание, предвидено по разпоредбите на посочения член през 2021 г., което наказание предвид чистото съдебно минало на подсъдимия С., а и това че същият е със доста сериозно влошено здравословно състояние, онкологично такова, за което са представени доказателства както в съдебно заседание, така и в хода на досъдебното производство и претърпян инсулт, който е в началото на разглеждане на делото, за който има доказателства, следва да бъде наказанието отложено за изпитателен срок от 5 години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

На основание чл. 343г от НК на подсъдимия следва да бъде отнето свидетелството за управление на МПС за срок от 2 години от датата на влизане на присъдата в сила.

По отношение на веществените доказателства, които били предявени в днешното съдебно заседание на място, а именно лек автомобил „Хонда“ CR-V 2 с рег. № ********, който към момента се намира в складовата база на ОД на МВР-р. Ловеч с. Хлевене следва да се върне на подсъдимия С..

Обектите от пункт 1 до пункт 7, обект № 4 също така следва да бъдат върнати на подсъдимия С..

Обект № 1 към пункт 8 до пункт 9 от приложението към обвинителния акт, които също бяха предявени в днешното съдебно заседание, следва да бъдат върнати на наследниците на пострадалия Б..

От пункт 9 веществени доказателства до пункт 10, също следва да бъдат върнати на подсъдимия С..

От пункт 11 до пункт 13 включително, веществените доказателства считам, че следва да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени.

От пункт 14 до пункт 16 ще следва отново веществените доказателства да бъдат върнати на наследниците на пострадалия Б..

Пункт 17, обект № 2 да се върне на подсъдимия С..

В този смисъл моли ЛОС да постанови присъда.

Защитника на подсъдимия,адвокат Е. П. сочи,че при така изложената обвинителна теза счита, че действително фактическата обстановка от субективна и обективна страна е правилно отразена, има някои детайли, които от самото начало били оспорили във вариант, в който били поднесени, но с оглед на други обстоятелства, по желание на подзащитния му приемат, че всичко, което е свършено от обвинението е във вида, в който трябва да го приемат, за да преустановят твърде дългото протакане на съдебното дело.

Има 2-3 неща, които мисли, че следва да сподели със съда и да помоли да ги вземе под внимание. Ясно е, че настоящето наказателно производството е белязано от трагичен резултат, но за справедливото му решение заявява,че ще помоли съда да анализира не само действията на неговия подзащитен, но и обективната пътна обстановка и поведението на пострадалия пешеходец.

Относно механизма на ПТП счита, че тук има и следва да се отчете, както и представителя на обвинението посочи и съпричиняване от страна на пешеходеца. В нарушение на чл. 108, ал. 2, т. 1 от ЗДВП, пострадалият се е движил по пътното платно за движение по посока на движението на автомобилите, вместо срещу тях, това е лишило неговия подзащитен от възможността да види пешеходеца или отраженията, които би му дало една по-ранна визуална информация. Няма спор, че инцидентът е настъпил в условията на нощна тъмнина. Сочи,че пострадалият при предявяване на веществените доказателства е бил в тъмни дрехи, които в съвкупност с липсата на каквато и да е светлина в района са го направили практически невидим за водача до момента на непосредствения контакт.

Следва макар и не да акцентира на това, че същият е с 0,15 ‰ алкохол в кръвта, като заявява,че не знае кога е взимана пробата, не търси някакъв дивидент от този нисък процент, но макар и с ниска концентрация, наличието 3 на алкохол в кръвта на починалия в комбинация с неправилното му позициониране на пътя, тъй като, той върви по посока на движението между мантинела и пътното платно е повлияла за неговата преценка за безопасност и способността му да реагира адекватно на приближаващия автомобил. Счита, че това обстоятелство също по една или друга причина има значение при това какво ще бъде осъдителното решение на съда.

Допълнително в Тълкувателно решение № 2/2016 на ВКС е обсъден този въпрос, че съдът следва да приложи задължителни указания, според които правото на пешеходеца дори и на предимство на пешеходна пътека не е абсолютно. В конкретния случай пешеходецът е поставил водача в ситуация на изненада, движейки се тъмнина, с тъмни дрехи, в нарушение на правилата за собствената си безопасност. Като заявява,че не търси да черпи дивидент, но все пак това не е без значение във връзка с поведението на неговия подзащитен. Счита,че следва да отбележи, че действително, както и предвид дадените обяснение от подсъдимия и до настоящия момент той твърди, че няма ясна представа за случилото. Следва все пак да се отбележи обстоятелството, че той е пътувал от ранната сутрин, това безспорно се установява, тъй като Дунав мост го е минал някъде към 15:00 часа. Това може да се вземе под внимание при изясняване обстоятелството, че той е карал със скорост, която хич не е висока спрямо изминалия път от Дунав мост до мястото на произшествието. Доста време е пътувал и моли ЛОС да се съобрази и другото обстоятелство, че както правилно е прието в първоначалната единична експертиза, скоростта на движение в участъка, в който е пътувал, макар че вещите лица сега при последната експертиза посочили една различна скорост от тази, която е в основното заключение 67,5 км/ч, а пък там разрешената скорост е 90 км/ч, имайки предвид, че на място кръстовището, знакът, който е посочен в първоначалното заключение е на разстоянието над 200 м и съгласно Правилникът за движение по пътищата действието на този знак е до кръстовището. Кръстовището, което е минато безспорно е това, е пътя с посока съгласно табелите, които са приложени по делото за Угърчин и Плевен.

Заявява,че това би споделил и помолил да бъде взето под внимание от съда.

Моли при определяне на наказанието,съда да вземе под внимание това, което посочил и представителя на обвинението, но ще моли съда да постанови присъда при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1, тъй като счита, че е налице е едно съпричиняване, като моли съда да прояви разбиране във връзка с тежкото предвижване на неговия подзащитен. Той няма никаква възможност да отиде от там където живее с. *** до магазина, който е на около 500 м от дома му.

Няма възможност да посети лекар в града, ако не управлява. Има някакъв стар автомобил, който стои пред дома. Същият го ползва за предвижване и нищо 4 друго, същият е инвалидизиран с много висок процент на инвалидност, след което претърпял и инсулт с данни за реинсулт съвсем на скоро. Всички тези обстоятелства мисли, че няма пречка и практиката на съдилищата и на ВКС е такава, че дава възможност на съда да прецени тези обстоятелства и с оглед изложените мотиви да помоли още веднъж да не се лишава от правото на управление. Обстоятелството, че от 2021 г. до сега той управлява МПС и то само в тази дестинация, която е казал, за да може да преживява.

При определяне на наказанието, ще моли ЛОС да приложи чл. 66 от НПК и отложи изпълнението на това наказание по негова преценка дали 3 години или 5 години, което предоставя на съда. Изразява надежда дано неговия подзащитен да има възможност да преживее всички тези обстоятелства.

Във връзка с претенциите, които биха имали конституираните частни обвинители, сочи,че дори и да приеме, че физически отсъстват, наясно е с разпоредбите на закона, че те ще претендират разноски, но съда ще помоли в тази насока да съобрази обстоятелствата, че всъщност в качеството си на частни обвинители до сега не са предприели никакви мерки, които тяхната роля в процеса да бъде по какъвто и да е начин.