Решение № 345 от 18.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Варна, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова в присъствието на прокурора Д. Р. Н. Ив. К. Б. като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20213100102080 по описа за 2021 година

Предявен е иск от М. ИВ. Т. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата 130 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди: оскърбление и потиснатост, напрежение и тревожност в резултат на незаконно повдигнатото обвинение по досъдебно производство № 1106/2017 г. по описа на II РУ на ОД МВР Варна, пр. пр. № 11218/2017 г.на РП Варна, по което на ищеца са били наложени мерки за неотклонение, както следва: задържане под стража от 01.09.2017 г. до 01.05.2018 г. и подписка от 01.05.2018 г. до 28.08.2020 г. и което е прекратено с постановление от 24.08.2020 г., по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 01.09.2017 г. до 28.08.2020 г.

Ответникът оспорва иска. Възразява, че в периода от 2018 г. до 2020 г. ищецът е изтърпявал мярка за неотклонение по ДП № 970/18 г., по което е било образувано НОХД № 2612/2019 г., зачетена с присъдата. Сочи, че ищецът е многократно осъждан, както и че законната лихва се дължи от стабилизиране на прокурорския акт.

Ищецът оспорва възражението. Сочи, че това е първото му обвинение за тежко престъпление.

По същество страните поддържат становищата. Ищецът претендира разноски.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.

По повдигането на обвинението:

1

От изисканата преписка е видно, че с постановление от 01.09.2017 г. по ДП 1106/2017 г. по описа на II РУ на ОД МВР Варна (л. 90 от ДП) ищецът е привлечен като обвиняем, за това че на 30.08.2017 г. срещу 31.08.2017 г. в гр.

Варна противозаконно лишил от свобода непълнолетната В.Сл. – престъпление по чл. 142а, ал. 3, пр. 2 НК.

С постановление от 24.08.2020 г. (л. 5) производството е прекратено.

В съдебната практика се приема, че за да възникне отговорността по чл.

2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ достатъчно е постановлението за прекратяване на наказателното производство да е било съобщено на ищеца, без той да поиска наказателното производство да продължи, включително в случаите, когато от престъплението има пострадал и няма данни постановлението да е било съобщено и на него (решение № 205 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 863/2019 г., IV г. о., ГК).

Безспорно е, че срокът за обжалване на постановлението е изтекъл за ищеца на 03.09.2020 г. (л. 34) т.е. за отговорността съдът приема, че актът е стабилизиран на 04.09.2020 г.

По неимуществените вреди и обстоятелствата от значение за размера на обезщетението:

Практиката, че обстоятелства от значение за размера на обезщетението са: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори и че трябва да се съобразяват обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване, е обобщена (решение № 200 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2016 г., IV г. о., ГК).

По тежестта на престъплението, за което е било повдигнато обвинение:

В постановлението е вписано, че за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години.

Наказанието за престъпление по чл. 142а, ал. 3, пр. 2 НК, ред. към 2017 г. е лишаване от свобода от три до десет години т.е. обвинението е повдигнато за тежко престъпление (чл. 93, т. 7 ДР НК).

По продължителността на наказателното преследване:

Наказателното производство срещу ищеца е продължило почти три години.

По интензитета на мерките на процесуална принуда:

От цитираната преписка е видно, че по искане на прокурор при РП Варна, с определение от 04.09.2017 г. по ЧНД № 3969/2017 г. на РС Варна (л.

63 от ДП), спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение "задържане под 2 стража".

С постановление от 23.04.2018 г. на прокурор при РП Варна (л. 89 от ДП) взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение "задържане под стража" е изменена в подписка, считано от 01.05.2018 г.

От преписката по НОХД № 2612 по описа за 2019 г. на ВРС е видно, че с определение, постановено в съдебно заседание на 13.08.2018 г. по ЧНД № 3656 по описа за 2018 г. на ВРС, по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение "задържане под стража" по друго обвинение (л. 28 от ДП № 970).

С постановление от 27.05.2019 г. на прокурор при РП Варна (л. 88 от ДП) мярката за неотклонение по процесното обвинение "подписка" е отменена.

По броя и продължителността на извършените с участието на ищеца процесуални действия:

Съставени са протоколи: за дадено сведение от ищеца на 31.08.2017 г.

(л. 99 от ДП) и за разпит на ищеца от 01.09.2017 г. (л. 91 от ДП).

Отражение върху личността и начина на живот на ищеца:

От справката за съдимост (л. 18) е видно, че ищецът е бил многократно осъждан към момента на образуване на досъдебното производство, но за престъпления против собствеността, за държане на наркотици с цел разпространение, за държане на огнестрелно оръжие без разрешение, за престъпления по транспорта и за разврат.

От протокола за разпит от 01.09.2017 г. (л. 91 о т ДП) е видно, че при снемането на самоличността, ищецът е заявил пред разследващия полицай, че е безработен.

В показанията си свидетелката П.Д., майка на ищеца сочи , че след задържането ищецът бил уплашен, че ще получи голяма присъда за нещо, което не е направил.

В показанията си свидетелят Св.П., който излага, че е ходил на свиждане на ищеца в ареста, също сочи, че ищецът бил силно притеснен от сериозността на обвинението.

От писмо от Областна дирекция " Изпълнение на наказанията" е видно, че свидетелят не е бил допускан за свиждания с ищеца.

Въпреки това показанията съвпадат в частта за реакцията на ищеца на обвинението и могат да бъдат кредитирани.

Съдът приема, че задържането, извън тежестта на обвинението, не е оказало дори обичайното въздействие върху пострадалия, който е многократно задържан, а въздействие с по-малка интензивност.

Съдебна практика по размера на обезщетенията:

За обвинения за тежко престъпление, при сходни обстоятелства са определяни обезщетения, както следва: продължителност на наказателното производство две години и един месец, задържане под стража за осем месеца и петнадесет дни и предходни осъждания – 4 000 лв. (определение № 460 от 16.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 689/2016 г., IV г. о., ГК); продължителност на наказателното производство шест години, задържане под стража за девет 3 месеца и предходни осъждания – 5 000 лв. (решение № 132 от 29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 645/2010 г., III г. о., ГК); продължителност на наказателното производство - две години и четири месеца, задържане под стража за осем месеца и половина и само едно предходно осъждане – 10 000 лв. (определение № 815 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2618/2018 г., IV г. о., ГК).

Процесният случай е най-близък до първия. От мотивите на цитирания акт е видно, че ищецът по това дело е преживял по-силно обвинението, но то е било повдигнато още в началото на 2011 г.

Съдът приема, че справедливият размер на обезщетението в процесния случай е 4 000 лв. Искът за горницата до претендираните 130 000 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съгласно изричното указание по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва е влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, който в процесния случай е 04.09.2020 г. Искът за забава е за предходен период, поради което е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ответникът следва да заплати на ищеца платената такса. По делото няма данни ищецът да е уговорил и платил възнаграждение на адвокат, поради което и съдът не присъжда разноски за това (т. 1 Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на М. ИВ.

Т. ЕГН ********** от гр. Варна **************** съдебен адрес за призоваване: гр. Варна ****************, чрез П. Г. Д. м. тел. ********* сумата 4 000 (четири хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди: оскърбление и потиснатост, напрежение и тревожност в резултат на незаконно повдигнатото обвинение по досъдебно производство № 1106/2017 г. по описа на II РУ на ОД МВР Варна, пр. пр. № 11218/2017 г. на РП Варна, по което на ищеца са били наложени мерки за неотклонение, както следва: задържане под стража от 01.09.2017 г. до 01.05.2018 г. и подписка от 01.05.2018 г. до 12.08.2018 г. и което е прекратено с постановление от 24.08.2020 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, както и сумата 10 (десет) лв., представляваща сторените разноски: платена държавна такса, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ .

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М. ИВ. Т. с. ЕГН, с. а. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на горницата над присъдената сума 4 000 лв. до претендираната сума 130 000 (сто и тридесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди: оскърбление и потиснатост, напрежение и тревожност в резултат на незаконно повдигнатото обвинение по досъдебно производство № 1106/2017 г. по описа на II РУ на ОД МВР Варна, пр. пр. № 11218/2017 г.на РП Варна, по което на ищеца са били наложени мерки за неотклонение, както следва: задържане под стража от 01.09.2017 г. до 01.05.2018 г. и подписка от 4

01.05.2018 г. до 28.08.2020 г. и което е прекратено с постановление от 24.08.2020 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху присъдената сума и върху горницата до претендираната сума от 01.09.2017 г. до 28.08.2020 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 5