Решение № 51 от 01.04.2024, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Чирпан, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло М. Енчев при участието на секретаря Ивона В. Денева като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Гражданско дело №

20235540100784 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба (ИМ), подадена от А. Х. Г., ЕГН **********, чре адв. А. Д., член на САК, със съдебен адрес: гр. София, р-н „Средец“ , ж.к.

„Яворов“, ул. „Хан Омуртаг“ 74, ет.1, ап. 1 против: „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, бул. Г.С.Раковски 147, ап. 14, представлявано от изпълнителния директор Виктор Сергиев. От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи за недействителен Договор за потребителски кредит № 173582, сключен между А. Г., в качествто му на кредитополучател и „Макроадванс“ АД, в качеството му на кредитодател. Претендира за направените по делото разноски.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молба ищецът излага, че на 15.07.2022 г. между ищеца и ответното дружество бил сключен Договор за потребителски кредит № 173582 (наричан по- долу за краткост „Договора") в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Съгласно чл. 1 от Договора при условията на настоящия Договор КРЕДИТОРЪТ отпуска на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ потребителски кредит за текущо потребление в размер на 1 300,00 лева (хиляда и триста лева)

Съгласно чл.2, срокът за издължаване на кредита е 10 (десет) месеца, считано от датата на заверяване на банковата сметка на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ, посочена в чл. 3, ал. 1 със сумата по чл. 1 от този Договор или от превеждането й на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ чрез услугите на „Ипей" АД.

Съгласно чл.З, ал. 1 от Договора Кредитът се усвоява еднократно чрез банков превод по разплащателна сметка, посочена от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ, на която последният декларира, че е титуляр, при банка - с IВАN: . Кредитът можело да бъде усвоен в брой на каса на „Изипей" АД, в случай че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е посочил в искането за кредит, че желае да усвои сумата в брой на каса на „Изипей" АД.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора КРЕДИТОРЪТ се задължава да преведе на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ сумата по чл.1. в срок до 3 (три) работни дни от датата на сключване на настоящия Договор.

1

Съгласно чл. 4 от Договора от момента на заверяване на разплащателната сметка по чл. 3 със сумата на отпуснатия кредит или от усвояване на сумата на каса на „Изипей" АД, за КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ възниква безусловното задължение да върне на КРЕДИТОРА получения кредит ведно с дължимите лихви, такси и други разноски, съгласно условията на настоящия Договор.

Съгласно чл. 5, ал.1 от Договора Погасяването на кредита се извършва на 12 (дванадесет) анюитетни месечни вноски (от които последната изравнителна), съгласно Погасителен план (Приложение №1 към настоящия Договор) по една от следните разплащателни сметки на МАКРОАДВАНС АД :

IВАN: ВG56 STSA 9300 0022 4858 16 при Банка ДСК ЕАД

IВАN ВG12 UNCR 7000 1522 2239 58 при Уникредит Булбанк АД

IВАN: ВG07 FINV 9150 1016 4455 40 при Първа Инвестиционна Банка АД Съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора падежната дата за внасяне на месечната погасителна вноска била 15-то число на месеца (петнадесето число на месеца).

Съгласно чл. 7, ал.1 Усвоеният размер на предоставения кредит се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41,00% (четиридесет и един процента). Лихвеният процент на ден се равнява на 0.1138 %. Съгласно ал.2 на с.ч. лихвата за периода на погасяване се пресмятало на ден, като се приемало, че всеки месец се състои от 30 (тридесет) календарни дни, а годината от 360 (триста и шестдесет) календарни дни. Съгласно ал. З лихвата по алинея първа се изчислявала и се дължала за периода на срока за издължаване на кредита, определен в чл. 2 по-горе.

Съгласно чл. 9, ал. 1 Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 49,65% (четиридесет и девет процента и шестдесет и пет стотни) и се изчислявал съгласно Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 10, ал. 1 КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дължал неустойка с обезщетителен характер, в случай че не е представил обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от настоящия Договор. Неустойката била в размер 9,36 лева (девет лева и тридесет и шест стотинки) плюс 0,240% от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0,240% от усвоения на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.

Съгласно чл. 12 от Договора, начислената неустойка се изплащала на падежа на всяка следваща вноска съгласно Приложение № 1 (Погасителен план).

Съгласно чл. 20, ал. 1 от Договора вземането по настоящия Договор се обезпечавало с ПОРЪЧИТЕЛСТВО за пълния размер на кредита. Съгласно ал.2 КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ се задължавал, в срок от 3 (три) работни дни от сключването на настоящия Договор, да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от КРЕДИТОРА. Физическото лице поръчител следвало да отговаря на описаните в чл. 20 ал. 3 изисквания, като КРЕДИТОРЪТ не можел да откаже необосновано одобрение на физическо лице, което отговаряло на тези условия.

Съгласно чл.20 ал.З поръчител можело да бъде дееспособно физическо лице, което поемало задължението да отговаря солидарно с Кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на Кредитополучателя, произтичащи от настоящия договор за потребителски кредит, при условията на чл. 138 и следващите от Закона за задълженията и договорите. Поръчителят следвало да отговаря кумулативно на следните изисквания:

1. физическо лице с брутен осигурителен доход над 1400 лв;

2. работещо по трудов договор, с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател;

3. да няма активни експозиции в Централен кредитен регистър с просрочие над 30 дни;

4. да не е страна по договор за кредит сключен с „Макроадванс" АД.

Съгласно чл. 20, ал.4 от Договора вземането по настоящия договор се считало за обезпечено от датата на подписване на Договор за поръчителство.

Съобразно погасителния план към Договора, ищецът се е задължил да върне сума в общ размер на 2 376.72 лв., като в нея се включват: 1) 1300 лева главница ; 2) лихва: 230.42 лв.; 3) 2 неустойка при непредоставяне на обезпечение: 846.30 лв. Месечната вноска на ищеца била в размер на 237.67 лева, като в нея се включвало главница, лихва и неустойка за непредоставяне на обезпечение. Вноските били 10 на брой. Първата била с падеж 15.08.2022 г., а последната 15.05.2023 г.

Правило впечатление обстоятелството, че общо дължимата сума по кредита (главница и лихва) възлизала на 1 530.42 лв., докато общият размер на дължимата неустойка по чл. 10, ал.1 възлизала на 846.30 лв. (55,31% от общото дължимата сума). Ищецът бил изтеглил кредит в размер на 1300 лева, а съгласно Погасителния план в края на срока на Договора бил длъжен да върне 2 376.72 лв. (над 100 процента от изтеглената първоначално сума!).

Видно от представеното към исковата молба удостоверение ищецът дължал на ответното дружество 1160,65 лева към 30.10.2023 г. При условие, че общо дължимата сума ( главница, лихви и неустойка) към датата на сключването на договора възлизала на 2 376.72 лв., то ищецът бил заплатил на ответното дружество към 30.10.2023 г. сумата от 1 216,07 лева. ( 2 376.72 лв. - 1160.65 = 1 216,07 лева.)

По отношение на иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит

Потребителско качество на ищеца.

Ищецът имал качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.З от ЗПК, доколкото същият при сключването на договора за потребителски кредит бил действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно, приложимият нормативен акт е Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябвало да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно пар. 1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси..

Договор за потребителски кредит № 173582 бил недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради следните причини:

1) Представяне на гаранция по кредита

Клаузата на чл. 20 от договора възлагала в тежест на ищеца в тридневен срок от сключването на договора да предостави на ответника обезпечение по кредита, изразяваща се в поръчителство. Изпълнението на това задължение в тридневен срок било на практика невъзможно с оглед на изискуемите условия на ответното дружество изисквания към поръчителя (предоставяне на документи, че поръчителя получава брутен осигурителен доход над 1400 лв.; да работи по трудов договор, като има най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател; да няма 3 активни експозиции в Централен кредитен регистър с просрочие над 30 дни и др.).

Прочитът на съдържанието на тази клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налагал разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя дали да предостави обезпечение. В допълнение към това за осигуряване на обезпечението по договора, изразяващо се в поръчителство, се поставяли изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника и с които кредиторът цели да се обогати чрез предвидената в чл.10 ал.1 неустойка.

2) Възнаграждението (неустойката за непредставянето на такъв) за гарант/поръчител не било включено като разход в ГПР и потребителят нямал възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото последното е задължително условие за получаване на кредита.

Кредиторът не включвал т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му бил по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи били красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, изначално разсрочвал вземането за "неустойка " в погасителният план. В тази връзка, явно било кредиторното очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното вземането за неустойка, на практика представлявала скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. В съответствие с чл. 19 ал. 1 от ЗПК и пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК било необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябвало да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече - както вече било коментирано, предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната в чл. 10 ал.1 от Договора "неустойка", то тя била с характер на възнаграждение и следвало да бъде включена изначално при формирането на ГПР.