Определение № 2211 от 09.08.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2211 гр. София, 09.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

И.ка А.ова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20238002901625 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Арт пропърти мениджмънт“ ООД със седалище в гр. София - чрез пълномощници адв. А. М. и адв. Н.

Лазаров, и по касационна жалба на А. Н. Д. от с. Крумово, обл. Пловдив - чрез пълномощник адв. Г. К., срещу решения на Апелативен съд - София, постановени по в. гр. д. № 2776/2022 г.

С касационната жалба на „Арт пропърти мениджмънт“ ООД е обжалвано решение № 130 от 30.01.2023 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 525 от 24.04.2023 г., с което след отмяна на решение 261336 от 18.04.2022 г. по гр. д. № 3760/2021 г. на Софийски градски съд е осъдено „Арт пропърти мениджмънт“ ООД на основание чл.510 ГПК и чл.240 ЗЗД да заплати на А. Н. Д. сумата 150 000 лв. (част от вземане с общ размер 5 775 280.46 лв.), представляваща главница по договор за заем от 08.08.2008 г., сключен между „Астрал холидейз“ АД (сега „Юпитер травел“ АД) и „Астрал пропърти мениджмънт“ ООД (сега „Арт пропърти мениджмънт“ ООД), допълнен с подписани в периода 17.12.2008 г. - 10.10.2011 г. анекси от № 1 до № 10, която сума е възложена с постановление от 02.12.2018 г. на А. Н. Д. вместо плащане на вземания по изпълнително дело № 20189070400663 по описа на ЧСИ Кралев до сумата 536 512.92 лв., и разноски по чл.78, ал.1 ГПК за всяка от съдебните инстанции.

1

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК и за отхвърляне на предявения осъдителен иск с присъждане на разноски.

Касаторът - ответник изразява несъгласие с изводите на въззивния съд за пораждане действие на запорно съобщение с вх. № 2027/14.07.2015 г. по изп. д. № 113/2015 г. Поддържа доводи, че поради бланкетното съдържание на съобщението и липсата на индивидуализация на вземането, предмет на запор, съдът е следвало да приложи стриктно разпоредбата на чл.450, ал.2 ГПК и да приеме, че независимо дали третото задължено лице е разбрало за кое вземане се отнася запорното съобщение, последното не е породило търсения от взискателя процесуален ефект. За необосновани и незаконосъобразни касаторът намира изводите на въззивния съд, че постановлението за възлагане от 02.12.2018 г. е породило предвиденото в закона прехвърлително действие по отношение на възложената вместо плащане сума. Навежда аргументи, че в диспозитивната част на постановлението няма достатъчна яснота относно конкретното вземане на длъжника, предмет на принудителна цесия по реда на чл.510 ГПК, поради което и с оглед наличието на множество договори за заем (наименовани „анекс към договор за заем“) между длъжника и третото задължено лице постановлението не е изпълнило функциите на принудителна цесия в изпълнителното производство. Излага и оплаквания за неправилна преценка от страна на въззивния съд на началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност за вземанията на кредитора по договора за заем от 08.08.2008 г. и анексите към него, както и за момента на изтичане на давностния срок, релевантен за основателността на противопоставеното с отговора на исковата молба възражение по чл.114, ал.2 ЗЗД.

Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК, чл.280, ал.1, т.3 ГПК и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Касационната жалба на А. Н. Д. е насочена срещу постановеното от въззивния съд решение № 525 от 24.04.2024 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 882 от 27.06.2023 г., в частта, с която по повод молба по чл.250 ГПК за допълване на решение № 130 от 30.01.2023 г. е отхвърлен искът на А. Н. Д. за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба до 2 окончателното плащане върху сумата от 150 000 лв., възложена като част от главница по договор за заем от 08.08.2008 г. с постановлението по чл.510 ГПК от 02.12.2008 г. на ЧСИ Кралев. Касаторът - ищец поддържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на извода на въззивния съд за неоснователност на заявената с исковата молба претенция за законна лихва.

Излага съображения, че отричането на правото на законна лихва противоречи на преценката на съда за забава в плащането и за дължимост на възложената вместо плащане сума към датата на приключване на устните състезания по делото. Позовава се и на необсъждане от въззивния съд на твърденията и доводите, изложени във връзка с претенцията за законна лихва.

С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване е обосновано със съображения за очевидна неправилност на обжалваното решение като самостоятелно основание за достъп до касационен контрол - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Заявено е и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочена задължителна практика на ВС и ВКС, съответно практика на ВКС, по следния значим за изхода на делото въпрос : „Длъжен ли е съдът да обсъди доводите и възраженията на страните и да изложи мотиви по тях“.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК са подадени отговори, в които всяка от страните оспорва искането на насрещната страна за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната й жалба, като претендира разноски за производството пред касационната инстанция.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и на доводите по делото, приема следното :

Касационните жалби са допустими - подадени са от надлежни страни в срока по чл.283 ГПК срещу решения на въззивен съд, които подлежат на касационно обжалване.

За да се произнесе по подадената от А. Н. Д. въззивна жалба против решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният срещу „Арт пропърти мениджмънт“ АД осъдителен иск, квалифициран с правно основание чл.510 ГПК вр. чл.240 ЗЗД, Апелативен съд - София е извършил самостоятелен анализ и преценка на фактите и доказателствата по делото и 3 при съобразяване на разпоредбата на чл.269 ГПК е приел за установено от фактическа страна, че ищецът А. Д. е кредитор със съдебно признато вземане към „Астрал холидейз“ АД (с променено наименование „Юпитер Травел“ АД) за сумата 281 000 евро, дължима на основание запис на заповед от 23.08.2012 г. с падеж 30.06.2015 г., ведно със законна лихва от 01.07.2015 г. до окончателното плащане, и за сумата 10 992 лв. - разноски за проведено заповедно производство. За вземането е издаден изпълнителен лист от РС Пловдив, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20157590400113 по описа на ЧСИ Видев, впоследствие продължено под № 20188190403139 от ЧСИ Мурджанова и под № 20189070400663 от ЧСИ Кралев.

С договор за заем от 08.08.2008 г. „Астрал пропърти мениджмънт” ООД (сега „Арт пропърти мениджмънт“ ООД) се е задължило да върне на „Астрал Холидейз” АД сумата 447 000 лв., ведно с лихва в размер на 7 % годишно, както и предоставени в заем суми в размер на 104 600 лв. и 130 000 лв. - чл.8, ведно с годишна лихва от 7 %. В клаузата на чл.11 е предвидено, че заемната сума се предоставя за срок от 12 години, считано от подписване на договора.

Впоследствие двете дружества са подписали 10 бр. анекси, последният от които с дата 10.10.2011 г., с които посредством изменение на клаузата на чл.8 от първоначалния договор са уговорили предоставяне в заем на допълнителни суми срещу поето от заемателя задължение за връщането им, без промяна на други условия в договора.

На 28.07.2015 г. на „Астрал Холидейз” АД е връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 2020/14.07.2015 г. на ЧСИ Видев, с която дружеството е уведомено за наложени запори върху вземанията му към банки и към „Астрал пропърти мениджмънт“ ООД във връзка с предприето принудително изпълнение въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 8231/2015 г. на РС - Пловдив. На същата дата е връчено запорно съобщение и на „Астрал пропърти мениджмънт“ ООД (с вписани в търговския регистър седалище, адрес на управление и законни представители, идентични с тези на „Астрал Холидейз“ АД), с което дружеството е уведомено за налагане на запор върху вземанията към него на „Астрал Холидейз“ АД - длъжник на взискателя по посоченото изпълнително дело А. Н. Д.. В отговор на запорното съобщение „А страл пропърти мениджмънт“ ООД в качеството на трето задължено лице, действащо чрез 4 управителя Христо Гълбачев, е депозирало по изпълнителното дело молба от 31.07.2015 г., с която е информирало съдебния изпълнител, че няма задължения към „Астрал Холидейз“ АД, тъй като на 09.06.2015 г. е получило уведомление от същото дружество за сключен на 08.06.2015 г. договор с трето лице, с който е извършена продажба на вземане в общ размер на 7 948 255 лв., възникнало от договор за заем от 08.08.2008 г. и анекси към него.

С постановление от 02.12.2018 г., издадено от ЧСИ Кралев по изпълнително дело № 20189070400663 (образувано по реда на чл.427 ал.5 ГПК след препращане на изпълнителни дела № 113/2015 г. на ЧСИ Видев и № 3139/2018 г. на ЧСИ Мурджанова), е възложено на А. Н. Д., на основание чл.510 ГПК, вземането на „Юпитер Травел“ АД (преди „Астрал Холидейз“ АД) към „Астрал пропърти мениджмънт“ ООД (впоследствие „Арт пропърти мениджмънт“ ООД), произтичащо от договор за заем от 08.08.2008 г. и анекси към него, за сумата 150 000 лв. - част от главница с размер 5 775 280.46 лв., вместо плащане на част от вземането, предмет на изпълнителното дело, включващо главница в размер на 512 864.18 лв. и законна лихва в размер на 23 648.74 лв., ведно със законна лихва върху главницата от 02.12.2018 г.

При така възприетата фактическа обстановка и съобразявайки процесуалните позиции на страните, въззивният съд е преценил, че спорът във въззивното производство е съсредоточен върху достоверната дата на договора за цесия и неговата противопоставимост на ищеца като взискател по изпълнителното дело, правните последици на полученото от ответника запорно съобщение, транслативния ефект на постановлението по чл.510 ГПК и изтичането на релевираната с възражение от ответника погасителна давност за вземанията по договора за заем.

След съвкупна преценка на относимите доказателства и при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл.154 ГПК въззивният съд е достигнал до изводи, че до края на м. юни 2015 г. длъжникът по изпълнителното дело „Астрал Холидейз“ АД не е цедирал вземането си към „Астрал пропърти мениджмънт“ ООД, възникнало от договора за заем и анексите към него; че отразените в договора за цесия и в уведомлението за извършена цесия дати - 08.06.2015 г. и 09.06.2015 г., оспорени от ищеца като недостоверни, са му непротивопоставими; че найранната достоверна дата, спрямо която цесията може да се приеме за 5 осъществена, е датата 31.07.2015 г., когато ЧСИ Кралев е уведомен от ответника за прехвърлянето на вземанията от неговия кредитор. Предвид факта, че получаването на запорното съобщение от дружеството - ответник в качеството му на трето задължено лице, с което е наложен запор съгласно чл.450 ал.3 вр. чл.507 ГПК, предхожда по време датата 31.07.2015 г., съдът се е произнесъл, че цесията не е могла да бъде противопоставена на ищеца взискател и да осуети последвалото възлагане вместо плащане на запорираното вземане.

За неоснователни въззивният съд е счел възраженията и доводите на ответника, че поради липса на достатъчна индивидуализация на вземането връченото на 28.07.2015 г. запорно съобщение не е породило правни последици, а с постановлението от 02.12.2018 г. за възлагане на вземане вместо плащане не е постигнат предвидения в закона транслативен ефект.

Въззивният съд е изложил мотиви, че възлагането на вземане вместо плащане има гражданските последици на цесия срещу плащане по смисъла на чл.65 ал.3 ЗЗД и представлява „един вид принудителна цесия“, като в резултат на него взискателят става титуляр на вземането на своя длъжник към третото задължено лице и може да се разпорежда с него по начин, зависещ от правното положение на длъжника, а именно - ако длъжникът е имал изпълнителен лист, взискателят ще може да събира вземането от свое име; ако длъжникът е имал изпълнително основание без изпълнителен лист, взискателят ще може да се снабди с изпълнителен лист в своя полза и да събере вземането; ако длъжникът няма изпълнително основание - взискателят ще трябва да води исков процес за вземането в качеството на главна страна.