Определение № 1662 от 31.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1662 гр. София, 31.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20258002102077 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Ш. И., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес:

[населено място], ул. „***“ № ***, общ. М., обл. К. против решение № 32 от 28.02.2025 г. по гр.д.№ 189/2024 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е отменено решение № 190 от 25.06.2024 г. по гр. д. № 43/2024 г. на Районен съд – Момчилград и вместо това е признато за установено по отношение на касатора, че ищците са собственици по наследство общо на 4/9 ид.ч., както следна: Х. С., С. С., Б. С., З. Ч. на по 1/24 ид.ч., А. Д., Б. К. – на по 1/18 ид.и и К.

Ш., и А. Н. Ш. – на по 1/12 ид.ч. от седемнадесет земеделски имота в землището на [населено място], възстановени с Решение № 61АГ от 13.06.1995 г. с план за земеразделяне на наследници на С. Х. И., починал на 03.12.1972 г.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението, поради това, че ищците не са активно легитимирани да предявят установителния иск за собственост, защото не установяват наследяване от общия наследодател и защото не е уважено възражението на касатора за придобивна давност, тъй като след реституцията имало разпределение на възстановените имоти и всички имоти били предоставени на него от наследниците, за да ги владее, а те не се интересували от тях, не идвали в България и не проявявали интерес към имотите.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1.Когато сънаследник е установил самостоятелна фактическа власт върху определен наследствен имот със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която упражнва повече от 10 години, трябва ли да извършва някакви конкретни действия по отблйскване на владението на другите 1 съсобственици или е достатъчно да владее имота безпрепятствено и демонстративно?

2.Следва ли да се доказва завладяване на идеалните части на останалите съсобственици, манифестиране на промяната и отблъскване на владението чрез действия, ако това е обективно невъзможно? 3.Когато близки роднини и сънаследници /съсобственици/ обработват, ползват различни ниви и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделните имоти със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която е упражнявана в продължение на повече от 10 години, трябва ли да се извършват някакви други действия по отблъскване владението на другите съсобственици?

4.Длъжен ли е въззивния съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност? Твърдението за недопустимост на решението се свързва с изложеното и в касационната жалба за недоказано наследствено правоприемство и правен интерес за ищците, а очевидната неправилност не е уточнена изрично.

Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като формулираните въпроси не кореспондират на решаващите изводи на съда и на данните по делото и не е обосновано противоречие със съдебната практика.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

С Решение № 61АГ от 13.06.1995 г. са възстановени с план за земеразделяне на наследници на С. Х. И., починал на 03.12.1972 г. процесните седемнадесет земеделски имота в землището на [населено място]. За придобиване на собствеността върху възстановените имоти е без значение кой е подал заявлението, тъй като подаването на заявлението от един наследник ползва останалите /чл. 14 ППЗСПЗЗ/. Общият наследодател С. Х. И., починал на 03.12.1972 г. е оставил шест деца. Ищците Х. С., С. С., Б. С., З. Ч. са наследници на М.–Ш. С.

Х., изселил се в Република Турция, където е починал 09.01.2019 г. Всеки от четиримата придобива п по 1/24 ид.ч. Синът Т. Д., починал на 08.06.2017 г., с баща С., е наследен от ищците А. Д., Б. К.. Те наследяват от дядо си по 1/18 ид.ч. Ищците К. Ш., и А. Н. Ш. са наследници на Б. Ш., починала на 08.03.2021 г., чийто баща е С.. Всеки от двамата придобива по 1/12 ид.ч. Починалите преки наследодатели на ищците и останалите наследници са признати с констативен нот. акт по документи № 29, т.ІІ от 21.04.010 г. за собственици на припадащата им се идеална част, съгласно Закона за наследството за собственици на възстановените 17 имота. С нот. акт № 90, т.ІІ от 16.05.2023 г. касаторът е признат за изключителен собственик на основание давност на същите възстановени 17 имота.

С отговора на исковата молба, касаторът Б. Ш. И. не оспорва констативния нотариален акт за собственост № 29, том ІІ, рег. № 1305, дело № 229 от 21.04.2010 г. Не оспорва, че посочените в нотариалния акт лица, преки наследодатели на ищците - Ш. С., Т. Д. и Б. Ш., са наследници на С. Х. И., респективно. Не оспорва че същите са придобили по наследство, в съответните размери, реституираните земеделски земи. Твърди, че след приключване на 2 реституционните процедури и снабдяването с цитирания нотариален акт № 29/21.04.2010 г., наследниците на наследодателя С. Х. И. взели решение да му предоставят наследствените имоти, като от м. май 2010 г. до настоящия момент ги е владял явно и необезпокоявано, поради което ги е придобил по давност.

Въз основа на нот. акт от 2010 г. и отговора на исковата молба, въззивният съд е приел, че Ш. С. (М.-Ш. С. Х. е наследодател на Х. С., С. С., Б. С. и З. Ч.), че Т. Д. (Т. С. И. е наследодател на А. Д. и Б. К.) и че Б. Ш. (Б. С. Ю. е наследодател на К. Ш. и А. Н. Ш.), както и че ответникът Б. Ш. И., като наследник на общия наследодател са съсобственици на процесните 17 броя земеделски земи, като наследници на общия им наследодател С. Х. И..

Тъй като наследяването е основание за възникване на съсобственост и съвладение, е изключено приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС, което означава, че съсобственика, установил фактическа власт върху целия имот е владелец само на своята идеална част и държател на частите на останалите сънаследници. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение за себе си. Тези действия трябва да са такива, че явно и недвусмислено да показват отричане владението на останалите съсобственици. За този извод съдът се е позовал на ТР № 1/2012 от 06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.

Въззивният съд е приел, че разпитаните по делото свидетели не установяват извършването от касатора на подобни действия. Свидетелите Х. Х. и К. М. сочат, че процесните земи са били на общия наследодател на страните С., че от 1989 г. (св. Х.) или преди 20-30 години (св.

М.) никой не е работил земите, не са заградени и нямали нищо засято. Свидетелят Х. сочи, че ответникът Б. не е ползвал тези земи въобще, а свидетелят М. установява, че ответникът Б. не е ползвал тези земи през последните 10 години. Свидетелят С. Я. сочи, че бащата на ответника – М., възстановил процесните земи през 1994-1995 г., били възстановени на С.

(общия наследодател) и след кончината (явно на М.) предал земите на ответника Б. да ги почисти, работи и поддържа. Свидетелят знаел, че ответникът Б. отдавал земите под наем и ги почиствал от 10-15 години. Чувал бил, че има споразумение в рода земите да бъдат дадени на Б.. Ответникът давал земите на Т., който ги ползвал в момента, а Б. от време на време почиствал и поддържал нивите. Твърди, че някои от тези земи били оградени, като оградата била направена от бащата на ответника. Разпитаният по делото свидетел Т. А. сочи, че ответникът Б. имал ниви от дядо му М., които той възстановил, същите били възстановени на дядо му на М.. В рода се знаело, че М. оставя земите на Б.. От две години свидетелят взимал нивите под наем от Б. и ги ползвал за паша. Договорът бил сключен със съпругата на свидетеля, която била земеделски производител. До миналата година имало оградени ниви, но елените нищо не оставили (от оградата). Свидетелят знаел, че Б. повече от 10 години работил нивите след като му ги оставили. Представен е договор за наем на десет от процесните имоти от 2024 г. – след предявяване на иска.

Същевременно свидетелите Х. Х. и К. М. сочат, че никой не е работил земите, същите не са заградени и нямали нищо засято. Свидетелят Х. сочи, че ответникът Б. не е ползвал тези земи въобще, а свидетелят М. установява, че ответникът Б. не е ползвал тези земи през 3 последните 10 години.

Въззивният съд е приел, че разпитаните свидетели не установяват превръщането на държането частите на другите сънаследници във владение за себе си. Дори и да се приеме за установено, че ответникът е почиствал, работил и поддържал земите, това са действия по управление, поддържане и ползване на обща вещ, които не отричат владението на останалите съсобственици. Отдаването под наем на процесните поземлени имоти от ответника Б. И. също не установява владение само по себе си, а управление на имотите.

Отделно от това отдаване под наем се установява само на десет имота за една година с договор от 27.02.2024 г. - в хода на процеса, когато давността е спряла да тече. Въззивният съд е посочил, че показанията на свидетелите, че знаели (чували) че земите били дадени на ответника Б., се опровергават от съставения през 2010 г. констативен с нотариален акт № 29/21.04.2010 г., с който преките наследодатели на ищците и ответника са признати за собственици на процесните 17 броя земеделски земи, като наследници на общия наследодател С. Х. И..

С тези мотиви е прието, че предявеният иск е доказан и основателен, а решението на РС, с което е отхвърлен, като неправилно е отменено и вместо това предявеният иск за претендираните идеални части по наследство е уважен. Като последица от това е уважено и искането по чл. 537, ал.2 ГПК, като е отменен конставен нот. акт № 90/16.05.2023 г., рег. № 1775, дело № 290/2023 г. по описа на нотариус Г. Г., с който ответникът Б. Ш. И. е признат за собственик по давностно владение на процесните 17 броя поземлени имота, за 4/9 ид.ч. от предмета му, колкото е общия размер на притежаваните от ищците идеални части.

Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.2, пр.1 ГПК.

Въпросът дали ищците се легитимират като наследници на общия наследодател С. Х. И. е въпрос на материално правна легитимация, т.е. това е въпрос по същество, а не по допустимост на иска. Правният интерес на ищците от предявяване на иска за собственост е доказан с факта на снабдяване с нот. акт № 90 от16.05.2023 г., с който ответника е признат за изключителен собственик, включително и на идеалните части на ищците, на които са признати за собственици с нот. акт от 2010 г.. Всяко лице, което твърди, че е засегнато или че се оспорва правото му на собственост, установено с титул за собственост е активно легитимирано да предяви установителен иск за собственост против той, който го оспорва.

Следователно предявеният иск е допустим, както и постановеното по него решение.

Въззивният съд се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не е налице основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 2 ГПК.

Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на 4 делото, разрешен в обжалваното решение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира.