Определение № 5315 от 18.03.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5315 гр. София, 18.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Въззивно частно гражданско дело № 20251100502520 по описа за 2025 годИ.

Производството е по реда на чл. 531 и сл. ГПК вр. чл. 577 ГПК и чл. 32а ПВ.

Образувано е по частна жалба на нотариус И. И. И.-Ж. с рег. № 701 на НК с район на действие – района на СРС срещу Определение № 127 от 10.02.2025 г., постановено от Съдия по вписванията при Служба по вписванията гр. София, с което е постановен отказ по заявление с вх. № 8850/10.02.2025 г. за вписване на нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 55, том I, рег. № 1532, дело № 46 от 10.02.2025 г., по описа на нотариус И.

И. И.-Ж., рег. № 701 в регистъра на НК и с район на действие СРС.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение, тъй като в случая било изпълнено изискването на разпоредбата на чл. 264, ал. 4, предл. второ ДОПК, а именно – дружеството-длъжник писмено е декларирал, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата-продажна цена по договора срещу прехвърлянето на вещното право и купувачът е внесъл дължимата сума – продажна цена в съответния бюджет. Ето защо, се моли за отмяна на обжалвания акт и постановяване вписването на нотариалния акт.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и се запозна с доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частната жалба, с която се обжалва отказа на съдията по вписванията от 10.02.2025 г. при Служба по вписванията - гр. София е депозирана в срок, след като е съобщен на жалбоподателя на 21.02.2025 г., видно от отбелязването за това върху определението за отказ, изхожда от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и при наличието на правен интерес, поради което следва изводът, че е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

С атакуваното определение съдията по вписванията при Служба по вписванията - гр.

София е отказал вписване на представения нотариален акт за покупко-продажба на 1 недвижим имот с мотив за отказа – наличие на публични задължения на дружествотопрехвърлител „МД ПРОПЪРТИ“ ЕООД.

Съгласно Тълкувателно решение №7/2012 г. на ВКС тълк. дело № 7/2012 г., ОСГТК, т.

6, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта освен ако това е изрично предвидено в закона – вписването /като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване/ е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. Съответно съдът, пред който е обжалван отказ на съдията по вписванията, разполага със същите правомощия – проверява редовността на представения за вписване акт от външна страна и не може да разглежда спор за материални права. При обхвата на тази проверка следва да бъде съобразена цитираната практика, която ограничава съдията по вписвания до констатации само относно формалните изисквания по редовност на искането от външна страна, а при изрично установената от закона проверка, само до спазването на предвидените с нормата условия. С оглед тези разрешения, дадени със задължителна тълкувателна практика, следва да се приеме, че е налице хипотеза на изрично предвидена от закона проверка, възложена на съдията по вписванията с разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК.

Настоящата редакция на разпоредбата, публикувана в ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 3.05.2024 г., задължава съдията по вписванията, наред с други длъжностни лица, да извършва проверка по електронен път в Националната агенция за приходите и ако установи непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя, да откаже вписване на договора, освен ако публичните задължения не бъдат заплатени или длъжникът не декларира съгласие същите да бъдат погасени от сумата по договора и купувачът не внесе дължимата сума в съответния бюджет – чл. 264, ал. 4 ДОПК.

Целта на тази проверка е не само да удостовери отсъствието на непогасени публични задължения на прехвърлителя на недвижим имот, но и да препятства вписването на договора до заплащането им – арг. чл. 264, ал. 4 ДОПК. Нормите на чл. 264, ал. 1 и ал. 4 ДОПК изискват разпореждането с недвижими имоти да се извършва след заплащане на дължимите от собственика публични задължения. Целта на закона не е да се пречи на участниците в сделки, ако са длъжници на НАП, да участват в гражданския оборот, а да се предотврати намаляването на имуществото на длъжниците с цел гарантиране събирането на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения – Определение № 100 от 13.01.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4352/2024 г., II г. о.

В случая, доколкото е направено искане за вписване на съставен нотариален акт за продажба на недвижими имоти, съдията по вписванията е извършил справка и е установил, че продавачът „МД ПРОПЪРТИ“ ЕООД има публични задължения, които не са погасени.

Същевременно обаче по реда на цитираната разпоредба на чл. 264, ал. 4, предл. 2 ДОПК продавачът е декларирал в нотариалния акт съгласие публичните задължения да бъдат 2 погасени от сумата по договора – продажна цена в размер на 4000.00 лв. и купувачът е внесъл изцяло продажната цена по сделката в полза на НАП, видно от представените два броя вносни бележки. Макар да липсва отделно представена изрична декларация по чл. 264, ал. 4 ДОПК, то в самия нотариален акт изрично е посочено, че продажната цена ще бъде преведена по съответната банкова сметка с посочен IBAN и титуляр НАП и с която ще бъде погасено частично публичното му задължение, с оглед на което съдът приема, че е налице волеизявление на длъжника в този смисъл, доколкото същият е подписал нотариалния акт и се е съгласил със съдържанието му.

По спорния въпрос, а именно – дали плащането на цялата продажна цена трябва да е такова, което успешно да погаси пълния размер на натрупания публичен дълг от продавача е налице практика на ВКС, която следва да бъде съобразена от настоящия състав (която е и цитирана от самия жалбоподател) – Определение № 613 от 13.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7348/2013 г. на ВКС, I г. о., Определение № 127 от 05.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2342/2017 г. на ВКС, I г. о., Определение № 83 от 15.05.2020 г. по ч. гр. д. № 577/2020 г. на ВКС, I I г. о.

Съобразно цитираната практика е необходимо цялата продажна цена да бъде внесена от купувача в полза на съответния бюджет, към който са формирани публичните задължения на прехвърлителя, какъвто е настоящият случай. Смисълът е, че следва да се погасяват и от получени средства от продажба на имущество, т. е. законът предвижда, че може да се извършват сделки при наличие на публични задължения при положение, че цялата продажна цена се преведе за изплащането им. Прието е, че без релевантност за приложението на чл.

264, ал. 4 ДОПК се явява обстоятелството, дали след превеждането на продажната цена за погасяване на публични задължения, продавачът продължава да има и други непогасени публични задължения. Да се приеме противното би означавало да се счете, че е налице абсолютна забрана за разпореждане с имущество при наличие на непогасени публични задължения, каквото ограничение законът не установява. Превеждането на цялата договорена цена при налична декларация-съгласие е основание нотариусът и съдията по вписванията да счетат за изпълнени законовите изисквания на чл. 264 ДОПК, като изповядат, съответно впишат сделката.

Извън обхвата на проверката остава въпросът за размера на уговорената продажна цена и действителността на продажната цена на имотите – този въпрос би следвало да е предмет на други спорове, но е неотносима към вписването на сделката.

Ето защо, съдът приема, че обжалваният отказ на съдията по вписванията се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като се уважи искането за вписване на нотариалния акт, като за тази цел преписката се върне на съдията по вписванията за фактическото извършване на действията по вписването му.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ Определение № 127 от 10.02.2025 г на съдия по вписванията при Служба по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано да се разпореди вписване по молба с вх. № 8850/10.02.2025 г., с която е поискано да се извърши вписване на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 55, том I, рег. № 1532, дело № 46 от 10.02.2025 г. по описа на нотариус И. И. И.-Ж., вписана под № 701 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие СРС.

ДА СЕ ВПИШЕ Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 55, том I, рег. № 1532, дело № 46 от 10.02.2025 г. по описа на нотариус И. И. И.-Ж., вписана под № 701 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие СРС, заявен за вписване с молба с вх. № 8850/10.02.2025 г.

ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Служба по вписванията при Софийски районен съд за извършване на вписването.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4