Определение № 1430 от 11.05.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1430 гр. София, 10.05.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Десислава Алексиева като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно частно наказателно дело № 20231100602456 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава двадесет и втора на НПК.

Делото е образувана по частна жалба, подадена от Е.С.И. – адвокат на В. Г. Б. срещу определение от 10.04.2023 г. по НАХД № 13546/2022, с което е постановено връщане на Д.А. на вещественото доказателство, приобщено по делото с протокол за доброволно предаване, приложено на л. 24 от ДП, а именно: “TASER”, модел “PULSE”, със сериен номер Т82002С35 и номер на глава С1100 RWVD, като е разпоредено незабавно изпълнение на осн. чл. 343 НПК.

В жалбата се въвеждат оплаквания срещу разпореденото връщане на вещественото доказателство по делото. Изтъква се, че по този начин се препятства своевременното развитие на наказателното производство, доколкото делото е върнато на СРП за повдигане на ново обвинение, като според жалбоподателя може да се появи необходимост от предявяване на вещественото доказателство. Ето защо отправя искане за отмяна на определението от 10.04.2023 г. и спиране на изпълнението на осн. чл. 343 НПК.

Въззивният съд, като съобрази изложеното в частната жалба, както и материалите по делото, при извършване на цялостна служебна проверка относно правилността на атакувания първоинстанционен акт, намира за установено следното:

Депозираната частна жалба е процесуално допустима, подадена е в предвидения в закона седемдневен срок.

С протоколно определение от 10.04.2023 г. по НАХД № 13456/2022 г. по описа на СРС съдебното производство е прекратено и делото е върнато на Софийска районна прокуратура, доколкото на етапа на съдебното следствие са установени нови, различни фактически положения, относно механизма на твърдяното престъпно обстоятелство, които не са били вменени на обвиняемия Б. по предвидения в закона ред. Същият е предаден на съд, за това, че на инкриминираната дата чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата и тялото е причинил на пострадалия Д.А. конкретно описаните травматични увреждания, представляващи лека телесна повреда с разстройство на здравето, като първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата се установява, че освен удари с ръце са били нанесени и ритници в отделни части на тялото. Ето защо, първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП.

Преди да постанови връщане на делото на прокурора, с протоколното определение от 10.04.2023 г. първоинстанционният съд е постановил връщане на вещественото 1 доказателство, което е предмет на въззивна проверка.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи следното:

Въззивният съд приема, че принципно е допустимо съдът да разгледа въпроса за съдбата на веществените доказателства в съответствие с предпоставките на чл. 111, ал. 2 НПК в рамките на висящото съдебно производство, доколкото съдът е ръководно-решаващ орган в тази фаза на наказателния процес.

По същество обаче настоящият състав намира, че в разглеждания случай не е налице основание да бъде постановено връщане на вещественото доказателство. Пазенето на веществените доказателства по делото или на местата, където са оставени за съхранение, по правило трае докато завърши наказателното производство - чл. 111, ал. 1 НПК, когато се връщат на правоимащите, от които са били отнети. Преди да е приключило досъдебното производство, прокурорът може да разреши на основание чл. 111, ал. 2 НПК предметите, иззети като веществени доказателства да бъдат върнати на правоимащите, от които са били отнети, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина.

В разглеждания случай, видно от протоколно определение на първоинстанционния съд, съдебното производство е прекратено, а делото върнато на прокурора за упражняване на суверенните му правомощия по чл. 242, ал. 1 НПК предвид установените от съда нови фактически положения, които не могат да бъдат санирани посредством изменението на обвинението по чл. 287 НПК. Основателен се явява доводът на жалбоподателя, че веществените доказателства следва да останат по делото до приключването му, доколкото е възможно да бъдат извършвани процесуални действия с процесното веществено доказателство за разкриване на обективната истина и изясняване на фактите по делото. Това е така, защото тепърва предстои да бъде внесен нов акт от СРП, съответно да се извършват процесуално-следствени действия в съдебната фаза на наказателния процес, предвид обстоятелството, че съдебното производство по НАХД № 13546/2022 г. е прекратено, а експертизата досежно вещественото доказателство е изготвена и изслушана именно в съдебната фаза на процеса. Съображението, изтъкнато от първоинстанционният съд , че задържането на вещественото доказателство в случая се явявало прекомерно не може да бъде споделено, доколкото вещественото доказателство“TASER”, модел “PULSE”, със сериен номер Т82002С35 и номер на глава С1100RWVD, представлява пистолет, който не е вещ от жизненоважна необходимост за правоимащия. При така установените фактически положения, настоящият състав приема, че не е налице основание за отклонение от общия принцип, предвиден в НПК, че веществените доказателства се пазят до приключване на наказателното производство.

С оглед на изложените съображения, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 10.04.2023 г. по НАХД 13546/2022, по описа на СРС, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане от Д.А. за връщане на вещественото доказателство, приобщено по делото с протокол за доброволно предаване, приложено на л. 24 от ДП, а именно: “TASER”, модел “PULSE”, със сериен номер Т82002С35 и номер на глава С1100RWVD.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3